Димитър Бербатов смята себе си за малко „олд скул“ – за възпитаник на старата школа: вярва в успеха, заслужен с труд и упорство, в решаващата роля на семейството за формирането на младите, в съпричастността.

На своята „олд скул“ школовка – сред първите му противници на терена са миньори и други отрудени мъже, които не жалят невръстния играч – отдава силния старт на своята световна кариера, а успеха приема като отговорност към следващото поколение. Така преди петнадесет години основава фондация „Димитър Бербатов“ в подкрепа на талантливи ученици и оттогава непоколебимо застава зад семействата на обещаващи атлети, олимпийци в точните науки, даровити музиканти или първенци по изобразително изкуство. Възхищава се на всеки на родител, който подкрепя развитието на детето си, дори да е със скромни финансови възможности.

„Талант в България има, имало го е и винаги ще го има. Както на мен са ми помогнали добри хора, така и аз чрез фондацията се опитвам да бъда добрият човек, който помага.“ Така резюмира Димитър Бербатов ангажимента си към бъдещето на България – нейните млади хора.

Освен чрез работата си с фондацията, той подпомага развитието на младите в страната с подкрепа за социални институции и иницитиви като менторската програма за предприемачество „Тийноватор“.

Срещнахме се с господин Бербатов по време на тазгодишното издание на „Тийноватор“, на което той бе специален гост. Разговаряхме за работата му в подкрепа на даровити младежи, за родителството, както и за качествата, необходими за успех в живота.

Фондация „Америка за България“: Споделяме не само интерес към развитието на младите българи, но и годишнина – както „Америка за България“, така и фондация „Димитър Бербатов“ стават на 15 години през 2023 г. Годишнините са време за равносметка, затова споделете: Какво ви подтикна към работа с млади хора? 

Димитър Бербатов: Винаги ми е харесвало да помагам, но в началото на кариерата си го правех спорадично и малко хаотично. Ако питате за фондацията – тя беше идея на сегашния ѝ директор Димитрина Ходжева. С нея се знаем отдавна, познавам качествата ѝ, имах ѝ доверие и прецених, че е права да стъпим на нещо по-дългосрочно. Аз вече бях в Англия и добивах повече известност. Канеха ме постоянно да подкрепям различни каузи и беше някак естествено да решим, че можем самите ние да имаме кауза и да „използваме“ популярността ми по-дългосрочно и по-организирано. Вече си давах сметка колко хора са ми помогнали на мен, за да съм там, където бях тогава, и явно съм бил достатъчно зрял да искам да върна и аз нещо към следващите. Така се роди и каузата – от това, че аз с моя талант съм успял, срещнал съм добри хора, които са ме държали в правилния път, когато съм излизал от него, и са ме подкрепяли. И че децата, които развиват потенциала си, ще са полезни на обществото някой ден. Сега – 15 години по-късно, съм удовлетворен от решението си за фондацията и за каузата.

„Америка за България“: С кариера от над четвърт век зад гърба си и 15 години опит в работата с млади хора, вие знаете доста за развитието на таланта. Достатъчен ли е той или има и други важни предпоставки за успех?

Д. Бербатов: Талантът сам по себе си ще те докара до 80% от капацитета ти и то ако си много талантлив. Но ако си работлив, инатлив, упорит, постоянен в това да реализираш таланта си, ще стигнеш 100%. Някои хора се задоволяват с 80%, на моменти и аз съм бил ОК с това. Въпрос на избор е какво да правиш с таланта си и как го развиваш. Лесно ще се вдъхновиш от някаква идея, но трудно ще я реализираш успешно, ако нямаш постоянство – и инат, защото животът е труден. Ако не съм бил инат, нямаше да стигна, докъдето стигнах.

Но и тези, които не развиват потенциала си докрай – те пак нищо не са изгубили, че са развивали таланта си. Точно обратното – обогатили са се с удовлетворение, загуби, опит, приятели, още на крехка възраст са научили много за себе си. Това също е развитие.

В развитието на младите семейната среда остава най-важната, поне в началото. Важно е и детето само да избира, а не да реализира родителски амбиции. То ще прави грешки, няма как, но може би ще са по-малките грешки, ако родителят може да разговаря с него. Аз съм родител и на моменти имам трудности да разговарям с по-голямата ми дъщеря, която е на 13. Виждам как понякога удрям на стена, но знам, че това е моята роля – да опитвам не да разбия стената, а ако мога, да я заобиколя или да я прескоча. Опитвам да давам примери, от които да се учи да не прави големи грешки. Други грешки, по-малки, можеш да си позволиш, защото това ще те научи да вземаш решения.

Мен няма да ме има цял живот, затова не може да се свиква наготово. Пагубно е за децата да порастват по този начин. Те трябва да правят своите избори, да вземат своите решения, да се движат и сами напред.

„Америка за България“: Бихте ли посъветвал младите да следват вътрешния си глас?

Д. Бербатов: Не искам да съм в ролята на човек, който си мисли, че знае всичко. Далеч съм от това. Затова винаги изхождам от собствения си опит. Славата замайва и като правиш нещо много добре, например играеш футбол, си мислиш, че си компетентен по всички други въпроси, което е далеч от истината.

Дисциплината е много важно качество за развитието на един човек, а самоусъвършенстването може би никога не приключва. Разговарям с приятели и колеги и достигаме до извода, че понякога имаме повече въпроси, отколкото отговори.

Когато има толкова много хора, които те следват и те наблюдават, особено деца, които те приемат като ментор, това те кара да си по-отговорен… Аз често седя и си мисля, аз сега казвам ли правилното нещо, предавам ли правилното съобщение на тези деца, разбират ли ме, казвам ли го както трябва? Аз ли съм правилният ментор за тези деца?

За да не се лутат и да не са изгубени децата, те трябва да намерят колкото може по-отрано какво искат да правят и да го правят с любов. На мен футболът е първата ми любов и тази любов е вечна. Когато спортист спре да играе, той умира малко.

Може би няма как наистина да успееш, ако не обичаш това, което правиш.

Знам, че животът е несраведлив и труден за доста хора, много от тях работят това, което не искат да работят. Разбирам го. Затова може би си позволявам да кажа на децата, че ако намерят това, което искат да правят от ранна възраст и наистина се ориентират към него, това ще им спести много лутане в живота и грешки.

„Америка за България“: Общувате с много хора, които сега правят своите първи стъпки. Какво ви дава комуникацията с младите?  

Д. Бербатов: Зарежда ме с много енергия. На моменти, като гледам деца – световни и европейски шампиони например, медалисти от олимпиади, аз – който съм свършил своя професионален път и съм тъжен от този факт, се мотивирам да искам да се развивам повече в новите неща, които започвам да градя.

„Америка за България“: Кои са историите на децата, отличени от фондация „Димитър Бербатов“, които ви карат да си кажете „Да, това си струва“. Има ли истории, от които сте особено горд?

Д. Бербатов: За 15 години историите са много и всички си струват. Имало е родители, които са отказвали финансова подкрепа, защото се справят добре в професията си и съответно – със заниманието на детето си. Това винаги ме е впечатлявало. Те искат да са „във фондацията“ не за да получат пари, а за да бъдат част от общност с еднакви ценности. За децата, които се изявяват в различни сфери, се оказа много важно да се познават, да общуват помежду си. А ние успяхме в изграждането на такава общност – това е трудно, но усилията и постоянството си заслужаваха.

Но и семействата, на които им е по-трудно, също са до децата си неотлъчно. Няма дете с успехи, до което да няма всеотдайно семейство в началото. Въпреки различни трудности, родителите поощряват постоянството и любовта на децата си към това, в което се развиват. Теглят заеми само и само да може детето да участва в някакво състезание например. Получаваме различни молби от децата „във фондацията“ – нали сме затова. Какво ли не сме купували през годините – от трика, палци и кънки до самолетни билети и инструменти… Фондацията ме срещна със страхотни родители, които имат много трезва преценка какво трябва и какво не, изключение са тези, които надценяват детето си и го учат, че всеки му е длъжен. Никой за нищо не е длъжен на никого. Постоянно го повтарям и на моите деца: Никой не ти е длъжен. Трябва да постигнеш всичко сам по своя път. Удоволствието е по-голямо, ако сам го направиш.

Талантът трябва да бъде подкрепян, поощряван, навигиран. Ние финансово не сме мощна фондация, но сме гъвкави и креативни. Постоянно създаваме и реализираме собствени проекти, с които да сме полезни на каузата си. Освен това имаме принципи, които отстояваме, и хората уважават нашата политика на прозрачност и справедливост, дори когато не им харесва, че имаме стриктни изисквания. Държим на обратната връзка с „нашите деца“ и тя ни ориентира какво ново да създаваме. Стараем се постоянно да бъдем в техния ритъм, да следим промените. Затова ни има вече 15 години и затова в цялата страна има хора, които ни познават и харесват.

Тук е моментът да благодаря и на различните дарители. Защото ние не сме фондация с неизчерпаем финансов ресурс и всяко дарение е важно! При нас постъпват обикновено малки, понякога символични дарения, но и те са ценни, защото, освен че попълват бюджета, означават, че хората одобряват нашата работа и ни имат доверие. А репутацията е най-важното в нашата работа. Ако хората са преценили да ти вярват – заедно ще сте сила.

Аз съм горд от това, което е фондацията до днес!

„Америка за България“: Какво припознахте в програмата за менторство и предприемачество „Тийноватор“? Защо решихте да ги подкрепите?

Д. Бербатов: Предполагам, че всичко започва с идея. Моята идея е била да стана добър футболист, осъществи се. Момчетата и момичетата от „Тийноватор“ имат техните си идеи, водени са от амбиция и работят по тези идеи. Имат знанията, имат таланта, развиват ги. Ако могат да вкарат и ината, постоянството, накрая ще ги осъществят тези идеи. Виждам себе си в това, което се опитват да направят, следователно не беше трудно да се припозная в цялото нещо.

Надявам се да са чули това, което им казах. Аз бях с тях само за кратко, но някой път само това ти трябва – пет минути с правилния човек. Понякога пет години с неправилния човек няма да ти помогнат под никаква форма.

Светът не е лесно място. Никой не ти е длъжен, трябва да работиш, да преследваш идеите си. За децата от богати семейства важи още повече, ако искат да добият качествата да станат добри хора.

Момчетата и момичетата в „Тийноватор“ работят в екип. Аз цял живот работя в екип. Да, има индивидуалности, но те съставят екип. На базата на екипа на моменти можеш да покажеш колко си добър. В друг момент някой друг ще го покаже. Но екипността е най-важното нещо. И то крепи сплавта. Трябва да се научат да работят в екип.

В момент на трудност тази индивидуалност може да изскочи на преден план и да каже „Аз имам решението“ и по този начин да помогне на екипа. Ти може да си най-големият голмайстор, но за да стигне топката до теб, тя е минала през различните нива на екипността и ти си черешката на тортата. Ако забравиш това, гарантирам, че екипността ще те изхвърли в някакъв момент. Но ако ти разбираш това и отдаваш нужното уважение към екипа си, ти ще станеш още по-добър.

Подкрепете талантливо българско дете, като се присъедините към каузата на фондация „Димитър Бербатов“.