От Росен Цветков, журналист, бТВ
Между август и октомври 2019 г. Росен е участник в програмата за чуждестранни журналисти на World Press Institute (WPI) в САЩ със стипендия на Фондация „Америка за България“ и WPI. За два месеца десет журналисти от цял свят се потапят в политиката, бизнеса, културата на управление, медиите и журналистическата етика на САЩ чрез поредица от обучения, пътувания и интервюта. В есето по-долу Росен споделя впечатленията си от програмата.
„Коя беше най-ценната за теб среща?“, „Кое е най-интересното място, на което беше?“, „Донесе ли нови идеи за кариерата си?“. Тези въпроси не спират да звучат около мен през последните няколко седмици. Признавам си, аз все още търся отговори. Преглеждам в паметта си преживяното, оценявам, премислям. И не спирам да сравнявам. Дори когато съм отново на работното си място в България – след повече от 2 месеца опознаване на американската реалност.
Сравнението между журналистическата професия тук, в България, и там, в САЩ, започна още от самото начало, когато се запознах с девет други колеги, също избрани за участие в програмата и идващи от цял свят – Южна Африка, Индия, Алжир, Беларус, Румъния, Унгария, Финландия, Уганда, Уругвай.
И сравнението продължи. В нюзрумите на най-големите и влиятелни медии като CNN, The New York Times, The Washington Post, The New Yorker, и в по-малки, локални медии в Минесота, като Star Tribune, The Ely Echo и Minnesota Public Radio. И това ставаше не само чрез разговори, но и на терен с американски колеги. Моята възможност за практика, макар и за кратко, беше в една от първите телевизии в Минесота – KSTP TV. Нейните собственици притежават първия в историята на телевизията автомобил със сателитна техника за живи включвания.
Част от случващото се в тази телевизия ми изглеждаше близко и познато. Сутрешните планьорки с разпределянето на задачите за деня, нюзрумът, студиата, техниката, ентусиазмът на журналистите. Но оттам започват и големите разлики – наличието на собствен хеликоптер при заснемането на мащабни събития, например. И екип, който се занимава само с разследвания. В българските медии такива екипи стават все по-голяма рядкост.
Други разследващи журналисти, с които се срещнах по време на програмата в САЩ, правят подкасти. Самара Фриймарк (Samara Freemark) и Натали Яблонски (Natalie Jablonski) продуцират предаването „В тъмното“ (In the Dark). За натиск, заплахи и цензура не можеха да дадат примери. Просто защото никога не са изживявали подобни неща.
Без натиск казаха, че работят и в ProPublica, организация, също фокусирана върху разследващата журналистика. Моделът ѝ на финансиране чрез дарения в България изглежда сложен и поне засега невъзможен. Eдин от основателите на ProPublica Пол Стайгър (Paul Steiger) обясни, че по едно разследване e възможно да се работи дори цяла година. Ако е нужно. Като се залага на внимателното проверяване на фактите – особено в ерата на фалшивите новини, заливащи социалните мрежи.
В същото време онлайн журналистиката в САЩ набира все по-голяма скорост. На потребителите на Фейсбук, Туитър и Инстаграм се отделя особено внимание. Специални екипи в медиите работят по съдържанието на медиите в социалните мрежи.
И докато у нас пресата едва оцелява заради драстичния спад на тиражите, а и заради недоверието на публиката, вестниците в САЩ разчитат не само на печатни материали. Имат свое специално видео съдържание. „Видеото е нашият билет за ангажиране на младата аудитория“, обясни редактор в Star Tribune.
В друга американска медия – Аxios, ритъмът е още по-забързан. Краткост, текстове за бързо четене, адаптирани за динамичното ежедневие. Журналистът Никълъс Джонстън (Nicholas Johnston) оттам говори за „метаболизъм“, за промяна в начина на консумиране на новини и информация.
В Star Tribune ни посрещна виртуално табло с резултати в реално време, които показват кой е техният най-четен в този момент материал. И не само това – сравнения с конкурентите, анализи на читателското внимание.
Още едно виртуално табло привлече вниманието ми, но на друго място – в сърцето на Вашингтон. Намира се в Newseum – уникален по рода си музей, събиращ в себе си историята на журналистиката в целия свят.
На това табло-карта може да се прочете, че медийната среда в България е плуралистична. Има частична свобода, но на редактори и журналисти се налага да се съобразяват с политическите и икономически интереси на собственици и на рекламодатели, пише още там.
„Новините са нещо, което някой, някъде иска да потисне“ (“News is what somebody, somewhere wants to suppress”), напомня надпис на стена в Newseum.
Всъщност това послание звучи с еднаква сила навсякъде по света – и в Южна Африка, и в Индия, и в Уругвай, откъдето бяха колегите, с които пътувахме в САЩ.
А процесът на сравняване все още продължава и ще продължи още дълго време. Но това е едно от най-ценните неща в тази прекрасна програма. Тя обогатява, мотивира и отваря очите – не само към Америка, но и към целия свят.
