Защо ябълковият плод пада на земята?

С този въпрос Исак Нютон започва да формулира своите закони за всеобщото привличане и движението. Според големия английски учен една и съща сила е отговорна за свободното падане на предметите до земната повърхност и въртенето на Луната около Земята.

„Виновницата“ е гравитацията, чието откритие дава огромен тласък за развитието на астрономията, физиката и много други науки. И целият този прогрес започва с един въпрос.

Вдъхновени от примера на Нютон, образователните специалисти от софийската фондация „Темпо“ смятат, че не готовите отговори, а въпросите трябва да са в основата на ученето днес. През декември 2020 г., техният проект „Въпросите са новите отговори“ спечели финансиране по програма „Следващите 10“ на Фондация „Америка за България“. Активното изследване на въпроси цели да замени ученето наизуст и да подобри мотивацията на учениците и STEM обучението в българските училища.

Пилотното издание на „Въпросите са новите отговори“ се провежда през учебната 2021 – 2022 г. в 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в София. Заедно с екипа на училището фондация „Темпо“ разработва и прилага нов подход за учене на STEM предмети, в който учениците имат водеща роля, а учителите – подкрепяща. С новата методика, изследването на големи въпроси, обхващащи теми от хуманитарните и точните науки, измества запаметяването и възпроизвеждането на дефиниции от учебника. Ученици от пети, шести и седми клас са сред първите тествали интердисциплинарния, изследователски подход.

За да отговорят на въпросите, също като Нютон, учениците извършват наблюдения, измерват различни величини и търсят връзки между тях. В процеса младите изследователи откриват, че науката не е нещо отвлечено, а има пряко влияние върху техния живот. С нейна помощ научават как да осигурят светлина и топлина в домовете си, как да си направят домашен спортен уред и как смартфоните им знаят къде се намират във всеки един момент.

С питане учениците изследват тайните на човешкото тяло и пътешестват из познатата и непозната вселена. Впускат се и в по-предизвикателни начинания, като се поставят в хипотетични ситуации и търсят отговори на все още наразрешени или бъдещи проблеми, като: Как да помогнем на хората и животните да оцелеят при много ниски и високи температури? Какво ще се случи със света ни, ако спрем да използваме дроби? Можем ли да почистим старата енергия или трябва да търсим нова? Може ли и ние да изчезнем, както са изчезнали динозаврите? Как да населим Марс?

Не на последно място – ще станат ли някога реалност лунните разходки с домашен любимец?

„Много от въпросите са за бъдещето, все още не знаем техните отговори, но за да разсъждаваш по тези теми, ти трябва да знаеш много и от физиката, и от химията, и от биологията, от всички тези предмети. През въпроси за бъдещето, можеш да вземеш знанията отпреди, които ти трябват, но в контекст, който е много по-предизвикателен и смислен за децата и за учителите“, казва съоснователят и изпълнителен директор на фондация „Темпо“ Милена Ленева, която работи за по-добро българско образование от над 20 години.

Важното според Милена е учителите да излязат от ролята на наставници, определящи кои са правилните знания. Вместо да ръководи, учителят трябва да напътства, да открехва вратата вместо да тласка учениците към нея. Правилният отговор никога не е само един, нито е единствен пътят, по който се достига до развръзка. Учениците сами определят този път.

За Милена и колегите ѝ от „Темпо“ активното участие на учащите в собственото им образование е ключово. „Живеем във време, в което не поглеждаш навън, за да видиш дали вали, а в приложението на телефона си. В момента образователната система прави хората пасивни. Казва ти: „Ти не си човекът, който изследва света“, обяснява тя. Недостатъкът е общ за много образователни системи по света, според Милена.

Директорът на 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ Емилия Иванова се включва в пилотното издание на „Въпросите са новите отговори“ именно за да помогне на учениците да открият своя вътрешен изследовател. Ролята на учителите според нея е „да направим ученето истинско преживяване, непрекъснато да държим това огънче, тази искра на любопитството живо в нашите ученици“.

Г-жа Иванова е дългогодишен педагог с визия за бъдещето на образованието, който вярва, че „трябва да трансформираме [учебното] съдържание по такъв начин, че децата да бъдат активни участници в изграждането му. Когато се формулира един такъв въпрос, той трябва да е достатъчно предизвикателен, че да накара децата да проявят любопитство, че да му отговорят. Защото тези отговори не са ясни предварително. Ние не знаем предварително по какъв път ще тръгнат децата в търсенето на отговорите и докъде ще стигнат. И всъщност да ги научим успоредно с това да задават много въпроси, защото най-добре учиш, когато задаваш въпроси.“

Всички участвали в пилотния проект преминават през период на приспособяване, който не винаги е лесен, но след една година работа с въпроси, мотивацията както на учениците, така и на учителите се повишава. Интересът към изучаването на STEM предмети също се е увеличил, съдейки по броя на участвалите за първи път в научни олимпиади, както и по силното им представяне в тях. Ентусиазмът на учащите по новия подход е осезаем.

Да направи образованието по-ангажиращо обаче далеч не е единствената цел на подхода. Мисията му е най-вече да подготви утрешните възрастни да се справят със сериозни предизвикателства като изчерпването на природни ресурси, глобалното затопляне и много други.

„Ако искаме да променим нещо в нашия свят, не трябва да крепим стари модели, някой трябва да има въображение да създаде нещо различно“, казва Милена.

Не всяка иновация ще бъде толкова основополагаща, колкото откритията на Исак Нютон, но всички днешни ученици ще са част от общото ни бъдеще, независимо от избора си на кариера. Дали ще са пилоти на совалките, които ще ни отведат до Марс, шофьори на марсиански таксита, строители на устойчиви на местния климат жилища или приготвящи храната, която ще ни позволи да оцелеем в суровите условия на Червената планета, на всички ще са необходими три важни умения – да могат да излязат от зоната си на комфорт, да намират нови начини да използват знанията си и, най-важното, да работят заедно.

В пилотното издание на „Въпросите са новите отговори“, съвместната работа не винаги върви по вода, нито се отдава на всеки, но екипните усилия винаги водят до по-добър краен продукт, според учениците.

Космическата експанзия на човечеството вероятно не зависи точно от качеството на отборната работа в 7 „Б“ клас, но по-добрата екипност по света със сигурност би я ускорила. За което всеки принос е важен.

На сайта на фондация „Темпо“ ще намерите списък с 60 големи въпроса заедно с детайлни разработки и насоки за обучители. Екипът на фондацията също провежда обучения за училищни екипи, интересуващи се от новия подход за преподаване на STEM предмети. За повече информация, посетете https://tempo.education/

Как се праща котка на луната – Милена Ленева, фондация „Темпо“ from America for Bulgaria Foundation on Vimeo.