Историята им е като от филмите.

Изработени през IV век от н.е. като символи на християнската вяра, полуунищожени на два пъти през следващите 200 години и впоследствие изоставени, те лежат забравени под слоеве пръст и развалини в продължение на четиринадесет века. Открити са случайно през 80-те години на миналия век и след четири десетилетия на несигурност поради политически промени и липса на средства вдъхновяват създаването на модерен посетителски център в сърцето на старинен Пловдив.

Родената в Пловдив българо-английската композиторка Добринка Табакова облича тази драматична история в музика. Нейният клавирен квинтет „Каменна следа“ проследява дългото завръщане към живот на 1700-годишните мозайки на Епископската базилика на Филипопол, смятана за една от първите църкви, построени след легализирането на християнството в Римската империя през 313 г.

Произведението на г-жа Табакова не само предава величието на храма и значението му в историята на ранното християнство, но също така улавя една от най-любопитните черти на християнската вяра в древността – изобразяването на душите на миряните като птици.

Мозаечният под на Базиликата е ярък пример за това. Осеян е със стотици птици с ярко оперение и в изключително правдоподобни пози – пристъпващ горделиво мъжкар, екземпляри, съсредоточени в търсене на храна, хранеща малкото си майка и друга в отбранителна поза.

Световната премиера на „Каменна следа“ се състоя в Епископската базилика в Пловдив това лято като част от фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“, а любителите на музиката по света могат да гледат премиерата му в YouTube от 19:00 ч. източноевропейско време в петък, 22 декември. (Вижте трейлъра накрая на интервюто.)

Произведението е създадено по поръчка на фестивала „Неотъпкана пътека“ с подкрепа от фондацията за нова музика „Ернст фон Сименс“.

Г-жа Табакова има дългогодишен опит в композирането на музика за прочути места и личности. Писала е кантата по случай 400-годишнината от смъртта на Шекспир, химн по случай Златния юбилей на кралица Елизабет II и композиции, вдъхновени от композитора Франц Шуберт, парка на релси „Хай Лайн“ в Ню Йорк, тайнствената Родопа планина в България и много други. От 2017 г. е резидентен композитор към Концертния оркестър на Би Би Си. Смятана е за един от обещаващите композитори на своето поколение, а според HuffPost Culture & Arts творбите ѝ са „приковаващи, пронизително красиви и често сияйни“.

Въпреки че живее в Лондон от 11-годишна възраст, музиката на г-жа Табакова е силно повлияна от българските ѝ корени. Най-новата ѝ творба, написана съвместно с шест други източноевропейски композитори, е реквием в памет на жертвите на комунистическите режими в региона. Премиерата на реквиема се състоя на 16 декември 2023 г. в румънския град Тимишоара, тазгодишната Европейска столица на културата.

През 2014 г. дебютният авторски албум на Добринка Табакова „Струнни пътеки“ е номиниран за награда „Грами“.

Разговаряхме с г-жа Табакова за „Каменна следа“, за влиянията върху творчеството ѝ и за все по-притегателната сила на България, проявяваща се в партньорства като ежегодното ѝ участие във фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“ в Ковачевица.

Фондация „Америка за България“: Какво Ви вдъхнови да напишете „Каменна следа“?

Добринка Табакова: За мен една от най-интересните и приятни части, освен самото писане, е гмуркането в информацията, в теми, които ме обогатяват. Учим цял живот. За да се подготвя за писането на произведение по дадена тема, винаги се свързвам с хора, които разбират материята в дълбочина.

Това, което истински ме запали за Базиликата, беше всъщност баща ми, който е медицински физик с невероятно дълбока страст към раннохристиянската култура и символика в тези мозайки. Благодарение на него мястото започна да се съживява за мен. [Бащата на Добринка Табакова – проф. Славик Табаков, е автор на книгата „Символи в християнските мозайки: образен справочник“, бел.ред.]

В древен Пловдив е имало силно християнство само десетина години, след като религията е била легализирана в Римската империя. Допреди това християните са били гонени и дори убивани. Представете си силата, волята и вярата на тези хора, живели по нашите земи.

За мен е важно и как тези мозайки, тази атмосфера вдъхновява естетика и учи обикновения човек да оценява красивото, симетрията, всички тези пластове, които го издигат над ежедневието. За мен това е изкуството, това е културата – да издигнеш човека на следващото ниво.

Тези камъчета стоят там от IV век и не са се разпаднали и това, което ме вдъхнови, са тези послания, които стоят там за нас и до днес. Дори мъничко да вложиш, те могат да запалят у теб нещо много силно.

В „Каменна следа“ съм закодирала нумерология – числото 3 като Светата троица, 4 като символ на земното, 6 като символ на света, създаден в шест дни, 8 като възкресението. Превърнах тези числа в музикални теми, които вплитам в произведението.

Епископската базилика на Филипопол е едно съкровище, което България тепърва ще започне да оценява. Смятам, че както хората ходят на поклонение по Ел Камино де Сантяго де Компостела, така и към България ще има такъв интерес. Познавам няколко души в Англия, които вече организират турове за посещение на тези свети места в България.

„Америка за България“: Израснала сте в космополитния Лондон и сте световен творец, но през последните години все по-често се завръщате към корените си – както творчески, така и съвсем буквално с участието си във фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“. Коя е притегателната сила, която Ви тегли към България?

Д.Т.: Мисля, че тази лека носталгия, която всеки напуснал родината си изпитва, е много силна при мен. Имам произведения, наречени „Родопа“, „Тракия“, „Камбаните на моя роден град“, вдъхновена от Пловдив. Но това, което специално фестивалът „Неотъпкана пътека“ – което Лора и Георги [пианистката Лора Чекоратова и цигуларят Георги Вълчев, съоснователи на фестивала „Неотъпкана пътека“, бел.ред.] направиха, е невероятно… Казват за българите, че не сме особено сплотени, но това, което видях от тях и тяхната група музиканти от Ню Йорк, е толкова вдъхновяващо. Разбиват всички тези стереотипи. Освен музикант, Лора е и един забележителен двигател на идеи. Вдъхновява хората да дават нещо много добро от себе си.

Мисля, че всеки, който познава България, би искал да живее тук и ако имаше малко повече административни улеснения, мисля, че този поток ще потече обратно към България. Но нека да започнем с малки стъпки.

Със семейството ми имаме много красива къща в центъра на Пловдив – гнездо, което има нужда от много обич в момента. Така че идната година предстоят големи ремонти, а един ден се надявам да мога да направя нещо по-публично с нея, да има концерти.

„Америка за България“: Световната премиера на „Каменна пътека“ беше това лято в Епископската базилика на Филипопол. Това е първото Ви произведение с премиера в България. Какво е усещането да чуете музиката си там, където започва земният Ви път?

Д.Т.: Аз бях доста емоционална. Имахме интервю за промоцията на „Каменна следа“ и доста се бях развълнувала, така че трябваше да взема валериан. [смее се]

Идното лято произведението ще се изсвири на фестивала „Неотъпкана пътека“ в Добринище. След Добринище отиваме в студио, където ще запишем „Каменна следа“ и други камерни произведения за издаването на бъдещ албум.

„Америка за България“: Помогнете ни да надникнем в „кухнята“ на композирането. Как започва този процес?

Д.Т.: Потапям се в тематиката и чета всичко, до което мога да достигна. След това, на чисто композиционно ниво, може би най-важна е структурата. Това е един вид архитектура на времето – по какъв начин идеите ще се влеят една в друга, къде искаш да има отпускане на енергия и къде по-силен елемент, нещо силно като динамика или по-силна музика. Също така скицирам идеи и трябва да преценя къде биха паснали най-добре в структурата на произведението. Вече оттам решавам какви цветове искам, какви са комбинациите на инструментите – дали ще е повече пиано, или ще има повече струнни инструменти – и как тези идеи ще се вплетат в цветовете.

Аз съм нещо като кръстница на „Неотъпкана пътека“ и идеята да пиша за тези страхотни музиканти е от самото начало. Освен мозайките на Базиликата, самите хора – Лора, Георги, Никола и другите музиканти и организатори на фестивала – са вдъхновение за „Каменна следа“.

Имам много литература, от която черпих информация за произведението, но също толкова важни бяха и разговорите вкъщи с баща ми.

Птиците в Епископската базилика на Филипопол не са случайни. Изобразяват рая, райската градина. Има много водни птици, които символизират душите на християните, които са минавали през вода, за да бъдат пречистени. А този разкошен паун на входа е символ на безсмъртието. Едно време са смятали, че плътта на пауна не се разлага и че тези „очи“ на края на опашката им са божиите очи. На едно място има птица в кафез. Това символизира греха, който някой може да е сторил. В някои църкви вратата на този мозаечен кафез е леко отворена, така че винаги имаме възможност да се освободим от този грях. Тези изображения имат и поучителна страна.

„Америка за България“: Прекарала сте по-голямата част от живота си в Англия, но изглежда, че родното Ви място е източник на вдъхновение за Вас. Така ли е?

Д.Т.: Аз мисля, че да. Няма как да е иначе. Дали творецът съзнателно търси родното е друг въпрос. При мен не е съзнателно да реша, че нещо ще е в неравноделни ритми – естествено ме водят тези ритми и тези звучения. Интересното е, че в България казват, че в музиката ми чуват много английско звучене, а пък в Англия казват, че чуват българско. Хубаво е, когато човек може да бъде на няколко места и да черпи от различни „кладенци“ на вдъхновение.

Мозайките на Епископската базилика на Филипопол се върнаха към живот благодарение на публично-частното партньорство между Фондация „Америка за България“, Община Пловдив и Министерството на културата, както и на подкрепата на десетки бизнеси и безброй доброволци.