Те строят ракети в свободното си време. Решават задачи по физика за удоволствие. Гледат „Междузвездни войни“ и си отбелязват научните грешки. Вместо на море ходят на летни курсове и обучения, а в социалните мрежи следват учени и предприемачи, не инфлуенсъри и поп звезди.

Това са утрешните откриватели, нобелови лауреати, предприемачи в космоса. Именно такива хора събира петседмичната програма „Космически предизвикателства“ на българската компания за сателитни технологии ЕндуроСат.

Тази година в София си дават среща 45 участници от 14 държави – от гимназисти до докторанти. Мнозина са първенци на випуска и учат в престижни училища и университети като Имперски колеж Лондон, Технологичните университети в Делфт и Берлин, Института за авиационно инженерство към Тулузкия университет и университет „Федерико II“ в Неапол. Идват от страни с утвърдена космическа индустрия, но избират да трупат практически опит именно в България – за да работят рамо до рамо с екипите на ЕндуроСат, както и да се докоснат до лектори от НАСА, Европейската космическа агенция и други водещи организации.

Kак протича един ден от програмата

Всеки ден започва с научни понятия, които тук оживяват в разкази от първо лице. Днес темата може да е орбитална механика – как се държат телата в космоса и как ги управляваме на практика; утре идват космическото право и икономиката на космоса – кой какво има право да изстрелва, как се споделят орбити, как се финансират мисии и какво означава „космически пазар“. Материята е сложна, но е поднесена през примери от реални мисии от преки участници, а въпросите се обсъждат на място, докато са „топли“.

Сред преподавателите тази година има хора, които рядко се виждат отблизо – камо ли в една и съща зала. Д-р Пийт Уордън, бивш директор на Центъра за изследвания „Еймс“ на НАСА, разказва защо големите пробиви често започват от малки, смели екипи – и остава след лекцията, за да обсъжда идеи за студентски експерименти. Ян Вьорнер, бивш генерален директор на Европейската космическа агенция, отваря „кухнята“ на европейските мисии – как се вземат решения, къде се греши и как се поправя курсът – с покана към участниците да му задават въпроси.

Представител на американската компания Planet Labs показва как флотилия от малки спътници снима Земята всеки ден и как този постоянен поток от изображения помага на земеделието, застраховането и реагирането при бедствия. Инженери от ЕндуроСат пък демонстрират как груб чертеж се превръща в прототип, а прототипът – в работещ летящ апарат. Разговорите продължават далеч след края на лекцията.

Кулминацията на деня е работата по „космическите предизвикателства“ – реални задачи, които участниците трябва да превърнат в работещи прототипи за пет седмици. Едни изграждат система, която от сурови спътникови снимки изпраща навременни сигнали към земеделието: „Североизточният ъгъл на нивата изостава – провери напояването“. Други разработват методи за по-надеждно засичане на кораби в открито море. Трети строят модели за ранна прогноза на пожари. Това не са учебни упражнения, а решения с директно приложение за фермери, брегова охрана и екипи за реагиране при бедствия.

Понеже задачите са сложни и без „перфектен“ отговор, екипите са смесени. В една група могат да работят студент от Коста Рика, магистър от Индия и гимназистка от Швейцария – заедно с участници от България, Италия и Кения. Един е силен в математиката, друг – в програмирането, трети – в подреждането на процеса и ясното представяне. Този умишлен микс ражда решения: различните гледни точки се срещат, идеите се допълват, а в края на деня остава онова тихо „аха!“, когато виждаш, че вече има напредък.

Среда, която ускорява таланта

Един от важните уроци от програма „Космически предизвикателства“ е, че индивидуалната работа движи напред, но бързо опира до таван. Филип Андонов, третокурсник в Техническия университет – София, знае това от личен опит. Завършил е гимназия с отличие и множество награди от състезания и олимпиади, но и с усещането, че сам стига лимита си. „В България имаме страхотни хора, но нямаме среда“, казва той.

Миналото лято влиза в „Космически предизвикателства“ и намира тъкмо тази среда – затова тази година се връща като ментор. След края на програмата създава и клуб за инженери съмишленици, с които мечтаят да създадат работеща ракета. Филип вижда себе си като предприемач, а Космосът за него е естественият терен за това мислене: „В Космоса всичко започва от нула.“ Тук тази нула не плаши – тя е стартова линия.

Така мислят и менторите. „Не трябва да се притесняват да сгрешат. Не всички участници успяват да създадат работещ прототип или не на сто процента, но тук виждаш кой не се отказва. Така се прави иновация“, казва Красимир Стоев, старши ИИ разработчик в ЕндуроСат и ментор в програмата. В екип грешките стават общ опит, а довеждането на задачите докрай – навик.

От любопитство към полза

Кийран Джадхав идва от Индия и следва космическо инженерство в Нидерландския технически университет в Делфт. От дете търси отговори за черни дупки и орбити, а днес обяснява проекта на своя екип така просто, че става ясно на всички: „Ако си изгубен в Космоса, как ще разбереш къде си? Както моряците някога са се ориентирали по Полярната звезда, ние учим апаратите да „четат“ небето и да се ориентират по всички звезди.“

Кийран е и човек, който гледа филмите със стоп-кадър – само „Interstellar“ според него взима „отличен“ за достоверност. Точно в тази преводаческа способност е силата на програмата: сложното става история с ясна логика и измерима полза.

Същата траектория – от „искам да знам“ до „ето какви са ползите“ – следва и Александра Кобакова. Тя идва от Американския колеж в София със самочувствието на състезател по математика и роботика, но с нормалните съмнения дали ще се впише сред по-опитни участници. „В началото се колебаех. После ритъмът те поглъща и изведнъж правиш неща, за които преди месец не си мислил, че можеш“, казва тя. Нейният екип разработва модел, който чрез сателитни данни следи състоянието на почвите.

Тази година Александра се връща в „Космически предизвикателства“ като доброволец, а наесен я очаква следващото предизвикателство – бакалавърската програма по аерокосмическо инженерство на Техническия университет в Делфт.

Два различни пътя, един и същ резултат: любознателни хора, които превеждат космическата наука на езика на практиката – и от това печелят цели икономически отрасли.

От Лондон и Женева до София

Лондончанката Мубашира Кан е само на 19, но вече е на впечатляващо място – първокурсничка по авиационно инженерство в Имперския колеж Лондон, с опит в програмирането и аеродинамиката и мечта един ден да работи в НАСА. Напълно в реда на нещата за човек, който на окуражаващата реплика „Не е толкова трудно“ (онова английско „It’s not rocket science“ – „Не е ракетна наука“) винаги отвръща: „Ама аз точно с ракетна наука искам да се занимавам.“

За „Космически предизвикателства“ научава от имейл на университетски преподавател и идва за първи път в България (да, наложило ѝ се да провери къде е на картата, но това не я спира). Ритъмът ѝ пасва идеално: големи идеи, работа с ментори, практически занимания. „Космически предизвикателства“ е точно каквото ми трябваше. За толкова кратко време минаваме през много – от теория до практика“, казва тя.

Същият ритъм търси и 17-годишната Виктория Христова. Родена е в България, но живее в Швейцария от четиригодишна и от малка се интересува от астрономия и физика. Възможности около нея не липсват, но въпреки това най-добрите програми намира именно в България. Още в гимназията дистанционно следва курсове по теоретична физика и висша математика в Софийския университет, минава и през школите на Теодосий Теодосиев. „Учуди ме, че в България има толкова сериозни възможности“, споделя тя.

Виктория е част от петчленен екип, чиято задача е да проследят движещ се сателит без предварителни данни и да предвидят орбитата му чрез сензори и математическо моделиране. Тя естествено поема сложните калкулации. „Всички имаме силни и слаби страни, но покриваме слабостите на другите. Аз направих цялата математика и орбиталната динамика, колегата е силен в софтуера, така че обменяме знания“, казва тя.

Мубашира работи по „звезден компас“ – система, която сравнява снимки на небето с каталози и казва на сателита накъде гледа. Денят и на двата екипа върви на кратки цикли: сметка, проба, проверка. Отбелязват си какво е проработило, поправят каквото не е и минават към следващия опит. Неусетно сложната материя се превръща в ясни стъпки за утрешния тест.

Малка страна, голям хоризонт

Има моменти в този ритъм, когато човек забравя къде е. След поредната серия измервания и сметки излизаш за глътка въздух и виждаш трамвая, шумния булевард, софийското небе – и си казваш: да, това е тук.

България може да е малка, но траекторията ѝ към Космоса е дълга – през 1979 г. страната става шестата в света, изпратила човек в орбита, а през 1981 г. изстрелва и своя първи сателит. Български научни екипи от десетилетия правят храна за астронавти, а български компании я превръщат в печеливш продукт. Днес ЕндуроСат проектира, строи и управлява сателити за клиенти в цял свят.

„Космически предизвикателства“ е естественото продължение на тази линия – интензивна програма, в която международни екипи учат чрез правене и превръщат науката в решения с реална полза.

Започнала през 2010 г. като поредица лекции в Софийския университет, днес програмата прилича на мини магистратура: пет седмици концентрирано, многопосочно обучение – от астрономия и инженерство до право и икономика на Космоса – с много практика под менторството на водещи световни учени и хора от космическата индустрия. Това не е курс „за слушане“, а място, където идеите се пробват, коригират и се превръщат в прототипи.

Участието е изцяло безплатно – участниците покриват само пътя си до София – но от тях се иска да дадат най-доброто от себе си. За 15 години програмата е ускорила развитието на над 600 млади хора от 25 страни. Мнозина продължават обучението си във водещи университети, други работят в иновативни компании и международни организации. По-важното е, че тръгват оттук с умението да превеждат сложното на езика на практиката.

Тази философия е формулирана най-ясно от основателя на програмата и изпълнителен директор на ЕндуроСат Райчо Райчев. „Космическото образование трябва по същество да бъде достъпно и в крак с най-новите тенденции в космическата индустрия. Вярваме, че единствено чрез практика и преодоляване на страха от грешка можеш да овладееш фундаменталните принципи и да развиеш уменията си.“

Тук това не е лозунг, а ежедневие.

Вместо финал

Наричат участниците в програмата „космически кадети“ – сякаш всеки момент ще сложат скафандрите и на борда на следващата совалка ще потеглят към нови открития и хоризонти. Пет седмици не стигат, за да покориш Космоса, разбира се, но са достатъчни да намериш своята траектория. И да покажеш, че когато събереш на едно място талант, смелост и добра среда, от това печели не само един човек или компания, а цялото човечество.

Фондация „Америка за България“ подпомага българската наука с подкрепа за програми като „Космически предизвикателства“.