Език се учи най-лесно с потапяне в чуждоезикова среда или близък контакт със свободно говорещи го хора. Всяка година български младежи се впускат в преживяването „английски език“ благодарение на своите американски преподаватели – участници в програмата за помощник-учители на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“ и Фондация „Америка за България“.

Освен че помагат на своите ученици да напреднат с граматиката и да разберат разликата между „take up“ и „take down“ (и защо не са антоними, въпреки противоположностите „up“ и „down“!), помощник-учителите на „Фулбрайт“ са посланици на своята страна и общности. Те са носители на американската култура и традиции, като доброволчеството и подкрепата за значими местни каузи, както и на специфични езикови особености, които щедро споделят със своите ученици.

В замяна те попиват от българската култура и стават нейни посланици пред света.

След едногодишна пауза заради пандемията, „Фулбрайт България“ посрещна 32 нови помощник-учители, благодарение на които българските ученици отново ще могат да учат английски по най-естествения начин – с формални и неформални контакти и участие в извънкласни дейности с учители, които споделят интересите им и разбират проблемите пред тях.

През тази учебна година помощник-учителите Бенджамин, Аманда, Чейс и Махи ще работят с общности в Пловдив, Гълъбово, Панагюрище и Русе и заедно със своите възпитаници ще преодоляват предизвикателствата на езиковия и междукултурен обмен. Разговаряхме за техните първи впечатления от България и за плановете им през идната година.

Програмата за помощник-учители по английски език на Фулбрайт България се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“ и дарители като КонтурГлобал Марица Изток 3, Асарел-Медет, Оптикоелектрон Груп и фондация „България памет“. 

Име: Бенджамин Кастър
Възраст: 32
Родом от: Аризона
Образование: Докторат по комуникации с подспециалност „Психология“ от Университета на Аризона; магистратура по комуникации от Университета „Станфорд“; бакалавър по масови комуникации от Университета Тексас A&M в Тексаркана
Институция домакин: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Защо избра да работиш и живееш в България?
Като начало исках да живея и да преподавам някъде в Европа. Докато разглеждах различни европейски страни на уебсайта на студентската програма на Фулбрайт в САЩ, забелязах, че в България търсят кандидати, които могат да допринесат за преподаването по английски език в нейните училища, както и да подкрепят дейността на фондация „БЕСТ – български турнири по английска реч и дебати“. Това ме заинтригува, защото като студент доста работих по ораторските си умения, а като докторант преподавах няколко бакалавърски курса по ораторство. След като проучих богатата история и култура на България, разбрах, че това е мястото за мен.

Какво би искал да предадеш на младежите, с които работиш?
Въпреки че правилният правопис и граматика са важни (казвам го като дългогодишен коректор), вярвам, че нито един аспект от изучаването на чужд език не е по-съществен от това да можеш да го използваш за общуване с други хора. Затова посланието ми към изучаващите английски е следното: не позволявайте на стремежа ви към съвършенство да навреди на самочувствието ви да изразявате себе си и да изграждате взаимоотношения с англоговорящите. Казвам ви го от опит – при желание и необходимост пропуските и дори по-значителните правописни и граматически грешки могат да бъдат поправени лесно.

Как очакваш програмата да допринесе към собственото ти развитие?
През последните няколко години участвах в редица обучения, поощряващи плурализма, справедливостта и приобщаването. В тях често се обсъждаше явлението етноцентризъм –погрешният импулс на хората да оценяват света от гледна точка на собствената култура. Въпреки че и преди съм пътувал извън САЩ, никога не съм живял някъде за повече от няколко седмици. Надявам се, че това едногодишно „потапяне“ в България ще разшири кръгозора ми, което пък ще е от полза за мен и обкръжението ми до края на моя живот. От своя страна се надявам да подобря знанията и перспективите на моите български студенти, колеги и приятели, като споделям собствените си познания за английския език и американската култура.

Има ли социална кауза, която подкрепяш и за която би искал да работиш тук?
За мен е важно да не позволявам на смартфоните и другите комуникационни устройства да изместват или да пречат на способността ни да общуваме с други хора качествено, лице в лице – контакти от съществено значение за усъвършенстване на междуличностните умения, като слушане, съпричастност, невербални сигнали, които насърчават развитието и поддържането на смислени взаимоотношения с други хора. Писал съм по темата като журналист и в академични журнали като изследовател по комуникации, дискутирал съм я и с членове на семейството ми, приятели, колеги и ученици. Надявам се да успея да продължа разговора тук в България и да повиша информираността на моите ученици и приятели, когато това е уместно и подходящо.

Първи впечатления от България
Хората на България са отзивчиви и гостоприемни, храната ѝ е вкусна, а разнообразието на природни и исторически забележителности е смайващо. Преживяванията ми до момента надхвърлиха очакванията ми.

Първа дума, която научи на български: Добър ден!

Моля, довърши изречението: Преди да дойда в България, никога не съм мислил, че… ще срещна човек, който ще се превърне в един от най-добрите ми приятели само два дни след настаняването ни в общежитията на Пловдивския университет, с който ще предприема едноседмично пътуване до родния му Видин само няколко дни по-късно, където ядохме шопска салата с пресни зеленчуци от градината на майка му и вечеряхме на кораб по Дунава, посетихме Белоградчишката крепост, крепостта „Баба Вида“ и пещерата Магура, ходихме на концерт на симфоничния оркестър в града (след който имах възможност да посвиря на рояла) и се върнахме, за да открием всяко едно от пловдивските тепета, преди дори да е започнала академичната година.

Име: Аманда Адинолфи
Възраст: 24
Родом от: Ню Йорк
Образование: Бакалавър по международни отношения от Университета „Свети Йосиф“
Институция домакин: Професионална гимназия по енергетика и електротехника в Гълъбово

Защо избра да работиш и живееш в България?
Спрях се на България, защото силно се интересувам от историята и културата на страната, както и от българския език.

Какво би искала да предадеш на младежите, с които работиш?
Бих искала да им предам увереността, че могат да направят всичко, което пожелаят! Също така се надявам да споделя с тях своя интерес към различните страни и култури.

Как очакваш програмата да допринесе към собственото ти развитие?
Надявам се да науча колкото се може повече за българската култура, както и да усвоя някои традиционни рецепти. Стремежът ми е да науча и български.

Първи впечатления от България
България е красива страна! За първи път живея толкова близо до планини и това наистина много ме радва. Намирам българите за много мили и приветливи!

Първа дума, която научи на български: Моля и благодаря.

Моля, довърши изречението: Преди да дойда в България, никога не съм мислила, че… ще харесвам домати! Никога не съм била фен на доматите преди, но тук плодовете и зеленчуците са прекрасни.

Име: Чейс Форстър
Възраст: 22
Родом от: Ню Мексико, но завършва средното и висшето си образование във Вирджиния
Образование: Бакалавър по биология от Университета „Мери Вашингтон“ във Фредериксбърг, Вирджиния
Институция домакин: Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище

Защо избра да работиш и живееш в България?
България притежава толкова много природни дадености в своите граници, които бих искал да видя – от плажове до долини, планини и дори пустиня.

Какво би искал да предадеш на младежите, с които работиш?
Крайната ми цел е да вдъхновя децата да обичат ученето. Независимо дали учат английски с мен или математика, наука, музика, ученето е в основата на личностното израстване. С учител, който насърчава тяхното израстване, всяко дете може да разгърне пълния си потенциал.

Как очакваш програмата да допринесе към собственото ти развитие?
Програма „Фулбрайт“ ми предостави възможност, която никога не бих могъл да си позволя сам – а именно чрез утвърдена позиция в българска общност да се потопя напълно в средата тук и да изживея една истински автентична година. Надявам се да придобия по-глобална перспектива за това как работи светът и защо хората говорят или мислят по определен начин.

Има ли социална кауза, която подкрепяш и за която би искал да работиш тук?
Надявам се да успея да насърча информираността по темата за психичното здраве. Искам учениците ми да разберат, че не е срамно да изпитват нефизическа болка и че има начини да се грижат за психичното си здраве и да намалят стреса и тревожността. Медицинската общност като цяло се е отърсила от стигмата, свързана с темата, но това положително развитие не е достигнало до образователната система и работодателите. Бих искал да помогна за повишаването на информираността по темата за психичното здраве, както и колко лесна може да бъде превенцията.

Първи впечатления от България
В България няма лоша храна. Откакто пристигнах, ям само вкусни неща: баница, мусака, шопска салата с ракия – всичко е вкусно. Хората са много мили и приветливи, дори когато се боря с езиковата бариера.

Първа дума, която научи на български: Наздраве!

Моля, довърши изречението: Преди да дойда в България, никога не съм мислил, че… мога да общувам всеки ден на чужд език и то успешно.

Име: Махи Гопалка
Възраст: 21
Родом от: Илинойс
Образование: Бакалавър по когнитивни науки от Северозападния университет в САЩ
Институция домакин: Математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе

Защо избра да работиш и живееш в България?
Докато следвах за бакалавърската си степен, взех курс по балканска история – с фокус върху българската история – и бях толкова изумена и очарована от страната и богатата ѝ история и култура. Знаех, че искам в даден момент от живота си да живея в България, за да се потопя в културата ѝ. Програмата на „Фулбрайт“ е идеалната възможност да вляза в контакт с млади хора от страната, както и с по-широката общественост.

Какво би искала да предадеш на младежите, с които работиш?
Надявам се да убедя учениците си, че са способни да постигнат мечтите си и че макар светът понякога да изглежда страшен, те са повече от подготвени за него. Бих искала да изградя добри взаимоотношения с тях и да бъда техен ментор – както и да им покажа, че винаги ще има човек от другата страна на света, в Чикаго, щата Илинойс, който ги подкрепя!

Предвид личната ми история, искам да им покажа колко важна част от американската култура са имигрантите.

Как очакваш програмата да допринесе към собственото ти развитие?  
Вече се чувствам изключително обогатена от възможността да живея тук и да работя в такава пъстра общност. Надявам се да продължа да разширявам собствения си мироглед и разбиране за българската култура, докато изграждам приятелства и установявам връзки с хората в моята общност и в групата ми от помощник-учители във „Фулбрайт“.

Има ли социална кауза, която подкрепяш и за която би искала да работиш тук?
Вкъщи равният достъп до здравеопазване винаги е бил изключително важна тема, по която съм работила. Не знам много за българската здравна система, но бих се радвала да се включа като доброволка, ако е възможно!

Също така, като жена от южноазиатски произход, започнах да се интересувам повече от дискриминацията към ромите в България. Бих искала да науча повече и да намеря начини да подкрепя ромската общност в Русе по време на престоя си тук.

Първи впечатления от България

Веднага ме порази красотата на българската природа! По време на петчасовото пътуване с автобус до Русе имах чувството, че прекосихме планини, речни корита, равнини, долини. Много ми хареса и архитектурата както в Русе, така и в София. Говорейки за първи впечатления от България, не мога да не спомена моите учители и ученици, които са изключително приветливи и услужливи!

Първа дума, която научи на български: Благодаря!

Моля, довърши изречението: Преди да дойда в България, никога не съм мислила, че… ще бъда учител, ментор и приятел на толкова много прекрасни български ученици.