Партнирахме си със списание EVA, за да представим една малка част от жените лидери от нестопанския и публичен сектор – силни, красиви, устремени. Резултатът беше „Оптимистичният брой на EVA: 15 истории за успеха“. Това е една от тези истории, препубликувана с разрешението на EVA.
Текст: Теодора Николова
Фотография: Костадин Кръстев-Коко и личен архив
И Лена Парова, и Дора Русинова са над 30 години в системата на образованието, като през повечето от тях са били директори на училища. Наричат Дора „хвърчащата Дора“, но ако си спомним всички смисли, които побира в себе си метафората на Валери Петров – и Лена, и Дора са от вида на хвърчащите хора и „сърцата им просто са по-кристални от звук“ („За хвърчащите хора“, Валери Петров). Посветени са на професията си с отдаденост, обич и отговорност пред тези, които са бъдещето.
Истински визионери са и двете, търсят непрекъснато нови пътища, трупат непрестанно опит, осъзнават стремителната променливост на света и правят всичко възможно да са в крак с нея. И двете мислят за това училището да е топло и уютно място, в същото време модерно и технологично, възпитаващо и в знания, и в емоции, свързващо по най-плодотворния начин ученици, учители и родители.
Затова и вземат решението училищата, които ръководят, да станат част от финансираните от фондацията „Америка за България“ програми на платформата „Заедно в час“ – „Училище за пример“ и „Училище на бъдещето“.
В личния си живот Лена и Дора също имат много общо – съпрузите и на двете са учители. Оказа се, че са и приятелки, които фотосесията за този проект срещна изненадващо в София.
„Заедно в час“
Проектът е вдъхновен от американската инициатива „Teach for America“, която е част от глобалната мрежа „Teach for All“. Целта на тези програми е да привлекат, обучат и подкрепят мотивирани и талантливи хора да станат учители в училища с ниски постижения и да работят за подобряване на качеството на образованието в тези общности. В техния подход към образованието има няколко особено ценни и приложими аспекта, като фокусът върху лидерството и развитието на учители и училищни екипи, връзката между академичните резултати и социално-емоционалните умения на учениците и т.н… „Американският опит не може да бъде приложен напълно, а и не е необходимо – казва Лена Парова. – През 2014 година спечелих конкурс „Академия за училищни лидери“ на фондация „Америка за България“ и участвах в първата група от 10 директори, които се обучавахме в Bank Street College в Ню Йорк. Това беше професионално израстване. Тогава програмите бяха базирани на американския опит, но адаптирани към българското образование. Сега, като част от „Заедно в час“, всички програми са изцяло базирани на местния опит чрез български професионалисти в сферата на образованието. За мен съчетаването на българските традиции и адаптирания чужд опит е в основата на успеха.“
Двата пътя
Лена Парова е с магистърска степен по химия и физика „първата ѝ любов“, както тя ги нарича, и на които никога не изневерява, и с квалификация „Учител по информационни технологии“, защото пак според нея: „Съвременният директор трябва задължително да разбира, да прилага и използва информационните технологии“.
Дора Русинова е начален учител, завършва програма за включване на родителите в образованието, провежда обучения в тази посока и е регионален координатор на Асоциацията за родителска активност. От 30 години е училищен директор и от 37 в системата на образованието. „От дете проявявам лидерски умения и не се страхувам да поемам отговорност, да правя смели крачки и да чертая посоки“, казва Дора. Смята модела „Учим и преподаваме заедно“, който са разработили и утвърдили с колегите, за ценна иновация. „Споделената отговорност в класната стая повишава мотивацията и ангажира пълноценното присъствие на учениците, които – освободени, уверени и креативни, се държат като истински партньори в ученето.“
Лена Парова е станала директор по необходимост. Трябвало да реши дали да прекратят договора ѝ поради намаляване на норматива, или да се яви на конкурс. Решава второто, макар и по нейните собствени думи изобщо да не е знаела с какво се захваща. „През първите години като директор познавах на теория нормативната уредба, но се затруднявах в прилагането ѝ. Не бях уверена дори да оформя една заповед. Трябваше да се обучавам. Помагаха ми доброто планиране и организираност. Правех грешки и се учех от тях.“ Преди 14 години става директор на родното си училище. Вече има нужните опит и увереност. „За мен беше чест да работя с моите учители, тези, които са ми преподавали, тези, от които съм се учила, тези, които са ме вдъхновили да стана учител. Продължавах да изпитвам респект към тях. Сега обучавам и учители, и директори. Помагам на колеги не само в училището ни, но и в страната. Правя го с удоволствие, защото обичам да помагам, да бъда полезна.“
И Дора Русинова, и Лена Парова се грижат за своите училища и ученици като за градина и в прекия, и в преносния смисъл. Училище „Светлина“ освен библиотека, лаборатории, дигитална зона има и прекрасен двор-парк. „Прекрасният двор е част от общата ми визия за училището – разказва Дора. – Имах голямо предизвикателство пред себе си. За мен беше изключително важно да хвана вярната посока. Какво училище искам да ръководя? Какви принципи и ценности са в основата на едно успешно училище? Как се създава творческа атмосфера, уважение и стремеж към изява? Как могат родителите да станат катализатори за успеха на своето дете? От опита си на начален учител бях убедена, че с обич, разбиране, подкрепа и нестандартно мислене всяко дете може да постигне повече. Предизвиках себе си за големи промени, получих и подкрепата на колегите си. От няколко години съм изградила партньорски взаимоотношения с Бургаския свободен университет, с което давам възможност на бъдещите учители да черпят от опита на моите колеги.“
Дора Русинова решава да включи училище „Светлина“ в проекта „Училище на бъдещето“ на фондация „Америка за България“, защото винаги е искала то да има уникален облик, да не губи от своя дух и да не прилича на никое друго, да работи със страст и въодушевление, да е училище, в което родители и учители взаимно се подкрепят. Не спира да търси възможности за развитие и модернизиране, следи с интерес световните тенденции в образованието. „Промяната, която извършихме чрез проекта „Училище на бъдещето“, не беше само на физическата среда – категорична е Дора. – Сменихме парадигмата, инвестирахме и в средата, и в учителите. Учениците започнаха да учат и преподават заедно със своите преподаватели. Родителите се превърнаха в съмишленици, които подкрепяха промяната. Въздействието на проекта може да измерим през постиженията на учениците. Завършвайки нашето модерно училище, учениците получават висок старт за следващите етапи на своето образование.“
Училище „Св. св. Кирил и Методий“, което ръководи Лена Парова, е един от първите участници в програмата „Училище за пример“ на фондация „Заедно в час“. Работят заедно още от 2011 г. „Нямахме учител по английски език – спомня си Лена. – От „Заедно в час“ разбрах, че могат да осигурят. Доверих им се и подадох заявка. В момента, в който този първи учител пристигна при нас, разбрахме, че той преподава по много различен начин. Беше ни много интересно. Започнахме да влизаме в неговите часове. Дотогава такова нещо не се беше случвало – да влизаме в часове на колеги, освен за открити уроци. През „Заедно в час“ разбрахме, че методите на преподаване трябва да са различни за сегашните ученици, защото иначе не можем да стигнем до тях.“ Тук Лена прави аналогия със Закона на Парето („Правилото 80-20“), като казва, че във всяко училище има 20% учители, които са носители на новаторството, директорът просто трябва да ги намери, да ги мотивира, да ги вдъхнови, да ги подкрепи и те ще започнат промяната.
„С тази програма успях да открия силни страни на свои колеги, които дори и не подозирах, че имат. Да им делегирам права и отговорности. Те самите повярваха в своите възможности, развиха лидерските си качества. Създаде се училищна култура. Смятам, че училището ни е успешно. Да, нямаме високи учебни резултати, но всяка година те, дори и леко, се повишават. Учителите и учениците ни са конкурентоспособни, имат лидерски качества, инициативност и отговорност.“ Успехът е още по-голям, защото в училището има два етноса – български и ромски, почти наравно. Няма отпаднали ученици по социални причини. Всички идват редовно на училище. За тях и за родителите им образованието е ценност. Единици са семействата, в които това не е така. Родителите на децата от социално уязвимите групи отдавна са приобщени към живота в училище. Години наред се провеждат творчески работилници между родители, учители и ученици. Майки, бащи, баби, дядовци и деца изработват различни сувенири и след това ги продават на благотворителен базар, организиран с помощта на Ученическия съвет. Миналата година инициативата е била посветена на подпомагане на самотни и болни социално слаби възрастни хора във Ветрен. „Именно тези инициативи ни помагат да приобщим всички“, обобщава Лена.
И за двете работата е освен мисия, и вдъхновение, и радост, и удовлетворение. Оптимисти ли са? Разбира се. „Знам, че съм на мястото си – спокойно уверено казва Лена Парова. – Чувствам се удовлетворена, защото виждам промяната, която правим заедно с екипа. Училището ни е много променено като учебна среда. Виждам усмивките на учениците. Виждам колко са отдадени на работата колегите, колко са спокойни и вдъхновени. Зная, че всеки ден мога да подкрепя едно дете, един учител или един родител. А това ме вдъхновява и мен самата. По принцип аз съм оптимист. Да, и аз имам трудни моменти. Тогава усещам подкрепата не само на семейството, но и на колегите си.“ А Дора Русинова добавя: „Както се казва в посланието на апостол Павел: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост…“ – там е скрит моят оптимизъм – в любовта, която отдавам и получавам, в любовта, с която подхождам към всичко.“
Извън училището Лена се радва на семейството си и на малкия си внук. „Това малко човече ми вдъхна надежда, помогна ми да преодолея по-лесно болката от загубата на баща ми, да намеря смисъл.“ Обича да работи в зеленчуковата си градина, да плете, да чете или да се разхожда с близките си хора в планината. Дора пък има прекрасен домашен любимец, който я очаква развълнувано да се върне от работа и я зарежда както детските прегръдки сутрин. Когато има време, чете, гледа филми, а голямата ѝ страст са пътуванията по света.
За какво благодарите на 2023 г. и какво си пожелавате/какво очаквате от 2024 г.?
Лена Парова: Благодаря на 2023 година, че аз и семейството ми, всичките ми близки и приятели са живи и здрави. Имах и трудности, и успехи, и радост, и тревоги. Но такъв е животът. Бих искала да си пожелая за 2024 година отново живот и здраве за мен, за семейството, за близките, за колегите и приятелите си. Да продължавам да вдъхвам знание и любов на учениците, да подкрепям и насърчавам.
Дора Русинова: 2023-та беше една добра година, без сътресения, но с достатъчно уроци. За 2024-та си пожелавам най-вече здраве и сила да продължавам да сбъдвам мечти.
