Михаела Филева няма нужда от представяне. Талантлив изпълнител и текстописец с многостранни интереси и кариера от почти две десетилетия зад гърба си, тя е добре позната на публиката в България.
Не по-малко известна е подкрепата на Михаела за общественозначими каузи и инициативи, свързани с екология, равни права и културното наследство на страната. Преди години тя обединява усилия с диригента Максим Ешкенази в музикално-образователната програма „Фортисимо“, чиято мисия е да въведе децата и техните семейства във вълшебството на класическата музика и която в продължение на десетилетие се реализира с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
Този септември звездният екип на „Фортисимо“ се събра отново за концертите „I LOVE музика“, в Русе и в София, организирани в партньорство с Фондацията. Към тях се присъединиха оперната певица и световна шампионка по бийтбокс Адриана Николова, по-позната като Pe4enkata, и оркестърът на Държавна опера – Русе за магическа феерия от класически и фолклорни произведения, филмова музика от Америка и България и авторски песни.
Разговаряхме с Михаела Филева за съвместната ѝ работа с Максим Ешкенази, за социално ангажираното изкуство и за творческите ѝ планове.
Фондация „Америка за България“: С какво ще запомните концертите „I LOVE музика“?
Михаела Филева: Идеята на тазгодишните издания беше да се срещнем с хора, които по-рядко се докосват до класическа музика и голям симфоничен оркестър. Това беше и поводът мястото, което избрахме в София, да бъде не в центъра, където сме правили концерите ни до сега, а в квартал „Дружба“. Езерото там е много красиво и е прекрасна локация за сцена. Времето също беше с нас – не валя. Класическите инструменти не могат да бъдат излагани на влага за дълго, затова постоянно следяхме прогнозата за времето, за да сме сигурни, че концертът ще може да се случи. Валя през цялото време на генералната репетиция, но слава богу по време на самото събитие времето беше чудесно и имаше много публика. В Русе през целия ден беше много слънчево, само по време на концерта капнаха няколко капки. Поглеждахме се леко смутени дали ще се наложи да спрем изпълненията, но явно позитивната енергия, която публиката даваше, надделя над черните облаци. И двата концерта минаха с чудесно време, с много приятна енергия и многобройна публика.
„Америка за България“: От години работите съвместно с Максим Ешкенази. Споделяте ли мисията му да осигури достъп до добра музика на всяко дете и да разбие мита, че има бариера между класическата („сериозната“) и популярната музика? Каква е вашата лична мисия в това професионално сътрудничество?
М.Ф.: Истината е, че част от целта на всеки артист, без значение с какво изкуство се занимава той, е да възпитава добър вкус и чувство за естетика в публиката, в децата, които избират да бъдат част от концертите му, без значение дали музиката е класическа, поп, джаз, рок, фънк или друга. Артистът може да възпита критерии за красиво и качествено така, че публиката да оцени колко много труд коства на един музикант да се качва на сцена подготвен, това са години обучение. Това е мисия, която има наистина голямо значение.
Част от причината да се запознаем с Максим е програмата „Фортисимо Фамилия“, която Фондация „Америка за България“ инициира заедно с него. В момента тя е част от програмите на Софийска филхармония, което е още един знак, че в програмите за деца има смисъл и те са с национално значение. Когато се опитваме да възпитаваме в добър вкус публиката от съвсем ранна детска възраст, имаме възможност наистина да развиваме концертната ни култура, което е предпоставка да правим по-стойностно изкуство. В крайна сметка хората, които оценяват изкуството, са публиката.
„Америка за България“: Немалка част от концерта е посветена на филмовото културно наследство на България и САЩ. В тази връзка вие чувствате ли се част от това наследство, от канона, от предците ви в изкуството или модерният изпълнител държи да се разграничи от миналото?
М.Ф.: Аз си мисля, че няма как да строим бъдеще, без да помним миналото. Това важи във всеки един аспект от живота, не само за изкуството. За мен винаги е истинска радост, когато мога да се качвам на сцената, да изпълнявам класически произведения или пък да бъда част от мюзикъли, да мога да изпълнявам филмова музика. В тези концерти имах възможността да изпълня песента „Замълчи, замълчи“, която е част от музиката към филма „Любимец 13“ (български музикален филм от 1958 г. бел. ред.). Това е един от първите опити за мюзикъл в българското кино – със страхотната музика на Петър Ступел, с красиво соло на цигулка и с много приятна оркестрация, песента е разкошна. А мащабът, в който може да бъде изпълнявана една мелодична линия, когато акомпаниментът е на симфоничен оркестър, е несравним. Истински празник!
„Америка за България“: Енергията от съвместната работа между артисти и стилове е особено красива. В тази връзка, вие работите с много свои колеги. Колко важно е за вас сътрудничеството с други творци? Какво ви носи?
М.Ф.: За първи път видях разноликата страна на музиката по време на обучението си в Националната музикална академия. Преподавателите много ни стимулираха да бъдем смели, да експериментираме, да търсим себе си в различни форми като музиканти, чрез различни изразни средства. Всъщност, провокирана от това добре възпитано в мен постоянно търсене на различното, на предизвикателството, за мен е истинско удоволствие, когато имам възможност да си сътруднича с музиканти от други жанрове, да кажем класически или рок музиканти. Съвсем скоро бях част и от един джаз проект.
Артистът не бива да бъде поставян в рамка, а предизвикателствата ни провокират и развиват. Обичам да се докосвам до нови неща, до нови хоризонти, да се уча и да предизвиквам първо своята артистичност, своите умения и на второ място публиката, която е свикнала да ме вижда в конкретно амплоа. Това е нещо, което поне за мен е много приятно, и това е причината да търся сътрудничество с хора, които ме вадят от зоната ми на комфорт. Синергията, която се получава в такива проекти, е завладяваща, а вълнението, което предизвиква новото, съм сигурна, че вълнува и публиката.
„Америка за България“: Има ли стил, който не сте изпълнявала, а бихте искала да опитате?
М.Ф.: Да, има такъв стил и той тече във вените ни. Абсолютно нищо не съм правила, свързано с фолклор. Двата концерта „I ❤️ музика“ много ме замислиха на тази тема, тъй като освен мен в концертите се включи и Pe4enkata. Тя е световен шампион по бийтбокс, един от най-добрите бийтбоксъри в България, ако не и най-добрият. Музикалното ѝ образование ѝ дава възможност да борави с лекота с различните стилове и за концертите беше подготвила много интересни разработки на фолклорни теми с бийтбокс и гъдулка. Много беше интересно за слушане и за наблюдаване – успяла е да постигне органична симбиоза между стиловете, поднесена с толкова вкус и умение.
„Америка за България“: Освен че сте един от най-талантливите и многолики български изпълнители, сте и един от най-социално ангажираните. Подкрепяте проекти за устойчив, природосъобразен начин на живот, правата на ЛГБТ общността и други. Какво мотивира тази ваша ангажираност?
М.Ф.: При мен нещата са много прости, когато си говорим за социална ангажираност. Вниманието, което получавам заради музиката ми, автоматично, като огледало, го насочвам в посоки, теми, каузи, инициативи, които според мен са важни и заслужават вниманието на по-широката публика. Гледайки на нещата по този начин много ме спасява и от суетата, която така или иначе върви ръка за ръка с нашата професия. Това ми дава допълнително усещане, че наистина има смисъл хората да знаят коя съм.
Вярвам, че е правилно, а и много важно публичните личности да изразяват позициите си по важните теми, макар те понякога да са неудобни. Мисля си, че по конфликтните теми е дори най-важно да заставаме смело с лицата си и да казваме какво мислим. Виждам много често как мои колеги се страхуват да го правят, за да не загубят част от публиката си, която не споделя вижданията им.
Мисля си обаче, че вместо да загубиш, в такива ситуации в пъти повече печелиш. Печелиш съмишленици. Изказвайки публично позицията си, ти даваш смелост на хората, които нямат своя глас или сила да говорят. Ставате по-близки с публиката ти, защото вярвате в едни и същи идеи, чисто човешки, а не само в музикалния смисъл. Всеки заслужава своите равни политически и граждански права, без значение от цвета на кожата си, на вероизповеданието си или сексуалната си ориентация. Скапваме я тази планета и е време да започнем да правим нещо по въпроса. Това не би трябвало да са теми, които ни делят, а точно обратното. Харесвам, когато виждам на свои концерти хора, които вярват в нещата, които ме движат, вълнуват и правят по-пълнокръвно човешко същество, нещата, които в момента са на дневен ред и трябва да бъдат публично дискутирани гласно и активно.
„Америка за България“: Според вас каква е ролята на изкуството и на хората на изкуството в социално-политическите процеси? Беззъбо ли е изкуството или има силата да постигне реални резултати, да променя света към по-добро?
М.Ф.: Това до голяма степен е личен избор на създаващия изкуството – на правещия музика, на рисуващия картини и т.н. Изкуството е естествено продължение на човека, който го създава, и има силата да гради нови светове. В недалечното минало то е било един от малкото начини да изразяваш позиции безнаказано и сякаш е имало повече „зъби“ от това в наши дни. Вдъхновява ме изкуството, което носи душа, носи идея, има своята характерност, убеденост, че има силата да променя и да влияе. То е начин за комуникация, то не е нужно да има остри зъби, достатъчно е да бъде провокиращо, замислящо, обърнато към правилната публика така, че да бъде разбрано.
„Америка за България“: Фондацията е зад множество проекти, подкрепящи развитието на младите и реализирането им на пазара на труда. Като един успешен млад човек, ще споделите ли вашата формула на успеха? Някога пеехте „Мога всичко, даже да летя, / само вяра трябва за това“. Това ли е най-важната предпоставка за успех?
М.Ф.: Специално в контекста на тази песен по-скоро съм имала предвид вярата в Бога, но истината е, че единствено и само вярата не е достатъчна предпоставка да сбъднеш мечтите си. Има много качества, които всеки един, не само млад, човек би трябвало да възпитава в себе си, ако иска да се чувства добре, защото успехът е нещо субективно и зависи как отделният индивид го дефинира. За мен успехът е спокойствие, щастие, възможност да не се тревожиш за елементарните битови неща. За други хора успехът може би е съвсем различно нещо, но без значение на какво казваме успех, има качества, които неизменно са част от пътя и проявяването им ни помага да се движим по-бързо напред – трудолюбие, социални умения, любопитство, търпение. Много са и са различни за различните периоди от развитието на човека.
Вярата в себе си също има значение. А това да се огледаш в очите на хора, които вярват в теб, винаги е от помощ.
„Америка за България“: Кое свое качество най-много харесвате?
М.Ф.: Може би това, че успявам да поглеждам на нещата от добрата страна, без паника, в колкото и трудна ситуация да изпадна. Ако в работата или дори в личен план се случи нещо, което разбалансира ежедневието и емоциите ми, съумявам много често да си кажа, „Брей, че интересно стана“, вместо да губя самообладание. Това, че успявам да „държа фронта“ до момента на решаване на ситуацията, наистина много помага както на мен, така и на хората около мен.
„Америка за България“: Какво ви предстои в професионален план и къде може да ви види публиката идните седмици?
М.Ф.: Обещах си, че тази година ще бъде годината, в която ще казвам „да“ на всеки проект, който ще ме извади от зоната ми на комфорт. Снимах се за първи път в сериал. Съвсем скоро предстои да излъчат епизодите, в които аз влизам в ролята на Изабела Костова. Впуснах се в предизвикателството да бъда част от голям музикален спектакъл – нещо, за което буквално мечтах. Играя Есмералда в „Парижката Света Богородица“, мюзикълен спектакъл на Държавна опера – Стара Загора. На 6 октомври ще го играем на сцената на операта в града на липите. Основната ми енергия, разбира се, продължава да отива за моите концерти. Остават още две дати от националното ми турне – Смолян на 11 октомври и на 12 октомври – Кърджали.
На 22 октомври имам голям клубен концерт в София в Joy Station. Качвам се на сцена с цялата ми банда – Васил Крумов на китара, Васил Вутев на ударни, Краси Тодоров на пиано и Сашо Обретенов на бас.
В студиото вече работя и по нова авторска музика, която предстои да излезе. Подготвям и много интересна колаборация с артист, с когото много отдавна си мечтая да направим нещо заедно. И това най-накрая ще бъде факт.
Щастлива съм, че имам възможност да се срещам с хората, които оценяват и харесват музиката ми, а поводи през есента ще има много.
