Има инвеститори, които следват изкъсо приливите и отливите във финансовия свят. В ранните дни на епидемии инвестират в акции на фармацевтични или комуникационни компании. При силен пазар търгуват опортюнистично, често за да финансират луксозни покупки. Бързата печалба за тях е философия.

Антъни Мано не е от тях. Дългосрочното планиране е негова специалност, ръководена от един изконен принцип: винаги имай план. Бъди достатъчно гъвкав, за да се справяш с промените, но не оставяй начертаният курс да бъде изкривен от паника или прекомерен оптимизъм. Своята успешна кариера в областта на инвестициите в недвижимо имущество Антъни Мано дължи именно на тази философия. Тя е ориентир и при управлението на инвестициите на Българо-американския инвестиционен фонд, а по-късно и на Фондация „Америка за България“.

Антъни Мано – или Тони, както всички го наричат – се присъединява към Борда на директорите на Фонда през 2000 година, помагайки му да разшири портфолиото си, инвестирано в недвижимо имущество. През 2008 година Тони е избран за член на Борда на директорите на Фондация „Америка за България“, а скоро след това става председател на нейния инвестиционен комитет*. Фондацията е учредена като организация с неограничен срок на действие. Това означава, че първоначалният ѝ капитал от около 400 милиона щатски долара постоянно се инвестира в различни финансови инструменти, за да се гарантира непрекъсната дейност на Фондацията. Независимо че през изминалите 11 години Фондацията е дарила над 200 милиона долара в България, капиталът ѝ продължава да надхвърля 400 милиона долара благодарение на инвестиционния комитет и лидерството на Тони.

Управлението на портфолиото на Фондацията е поверено на цял екип, но никой няма по-голяма заслуга за финалния резултат от Тони Мано, според президента на Фондацията Нанси Шилър. „Стабилният курс, който Тони начерта като ръководител, и лидерските му умения несъмнено са причината портфолиото ни да се радва на толкова добър успех“, добавя госпожа Шилър.

От 2009 година добрите финансови резултати позволяват на Фондацията да работи непрекъснато в подкрепа на развитието на частния сектор и демократичните институции в България. Даренията на Фондацията подкрепят модернизацията на български училища, обучението на стартиращи предприемачи, както и работата на музеи, граждански организации и независими медии. С Тони начело на инвестиционния ѝ комитет, Фондация „Америка за България“ се справя с глобалната финансова криза и последвалите трусове на финансовите пазари.

„Той знае какви въпроси да задава на тези, които управляват портфолиото ни“, споделя Божана Куртева, финансовият директор на Фондацията. Госпожа Куртева оценява най-вече „дисциплината, която Тони внася в инвестирането – да се набележи стратегия и да се следва тази стратегия, а не да се търси краткосрочна печалба и да се играе с пазара.“

Лидери като Тони не се страхуват от бурите, но и не ги подценяват. Те не се осланят прекалено и на прогнозите за добро време. Инстинктът им ги подтиква да се движат на по-ниска скорост, но те винаги стигат до желаната цел.

Според Тони, простото правило в инвестирането е „да си признаеш, че не знаеш какво те чака утре. Никой не знае. Не се прави на по-умен, отколкото си. Бъдещето е несигурно и почти напълно непредсказуемо, затова не се опитвай да го предвидиш отвъд някакъв диапазон на толерантност. Следвай плана.“

„Толкова ли е просто?“ веднъж го пита бившият президент на Фонда, а после и на Фондацията, Франк Бауър.

„Да, никой не е казал, че трябва да е сложно.“

Тони не смята, че успехът в инвестирането изисква специални умения, а собствените си постижения в областта обяснява с това, че разбира ограниченията и че умее да работи бавно и последователно към набелязаните цели. Също толкова скромен е по отношение и на академичните си успехи. Завършва магистратура по бизнес администрация в Чикагския университет с почести, а в Университета „Нортуестърн“, от който придобива бакалавърска и магистърска степен по икономика, е член на Фи Бета Каппа, най-старото и престижно академично общество в Съединените щати. Удостоен е с награда на името на Илайджа Уот Селс за изключителни резултати на изпита за сертифицирани счетоводители CPA (Certified Public Accountant). (Самият Илайджа Уот Селс е успешен в занаята не защото има дарба в счетоводството, а защото се посвещава на неговото последователно изучаване и усъвършенстване в продължение на години.)

„Всичко, което може да се падне на изпита, се е падало и в миналото.“ Тази е логиката, която Тони следва, за да се подготви. „Могат да променят условието на задачата, но ако направиш всички стари тестове и разбереш решенията на задачите, ще се справиш добре с новите тестове. Просто следвай плана.“

Тони е също толкова последователен и в живота. Женен е за своята ученическа любов, винаги е живял във или в близост до Чикаго, а някои от служителите му работят за него от над двадесет години. Сигурно няма да е изненада и че от дете се интересува от строителство и сгради. Тогава го привличат по-скоро техните архитектурни особености, но се отказва от архитектурата като кариера, „защото архитектите не печелят колкото предприемачите“, казва той със смях. Затова се спира на инвестирането в недвижимо имущество. „Освен това строителните инвеститори са изключително интересни събеседници“, добавя той.

Друга негова дългогодишна страст е изкуството. Тони рисува от дете, въпреки че оприличава опитите си като художник на „хвърляне на разноцветна боя по платното“. За да се настрои за рисуване, му е нужен „перфектният ден, когато навън времето е лошо и не се чувствам виновен, че не подготвям данъчни декларации.“ Колекционер е на изкуство и през смях признава, че тази му е скъпата страст, като перо „изкуство“ обикновено стои в колонката с разходите в семейния бюджет. От своето изкуство е печелил един единствен път – пет долара, когато петгодишният Тони продава картина на своята леля.

Историята на Тони с Българо-американския инвестиционен фонд е едно от интересните „криввания“ от житейския му план. Бившият председател на БАИФ Гари Макдугъл се свързва с него след препоръка от свой познат и тогавашен шеф на Тони. Семейство Мано е със северноиталиански и сицилиански корени и въпреки че заради средиземноморското му излъчване, хората често заговарят Тони на български – а веднъж го бъркат с известен български състезател по борба – в този момент той не знае почти нищо за България. Признава, че когато получава поканата от Гари Макдугъл да се присъедини към Борда в края на 90-те, му се е наложило да провери на картата къде точно се намира България. Съпругата му Даян го насърчава да приеме. „Тя винаги е била по-голям авантюрист от мен“, споделя с гордост Тони.

Семейство Мано бързо открива, че е вълнуващо да се работи в страни с прохождаща пазарна икономика. В тях са възможни истории като тази на Амета Холдинг – птицекомбинат пред фалит, превърнал се през годините в най-големия износител на птиче месо в Югоизточна Европа. „С Амета, Фондът пое огромен риск“, споделя Тони. Но с правилните хора начело на компанията, тя се превърна в „един от най-големите обрати, които съм виждал някога“.

Тони е свидетел на много промени към по-добро в България през последните двадесет години. Един от първите му спомени, от началото на 2000-те, е за свободно разхождащите се глутници кучета по софийските улици и уличните музиканти с играещи мечки в центъра. Тогава често прави съпоставки между двете държави и заключава, „Не осъзнаваме колко добре ни е в Щатите“.

В началото му е трудно да проумее отдадеността на другите членове на Борда към каузата и готовността им да я отстояват, без да имат каквато и да било изгода от това, било то лична или професионална. „През първите месеци се оглеждах в стаята [по време на срещи на Борда на директорите] и виждах как тези брилянтни умове се раздаваха за Фонда, сякаш гонеха повишение. Не ги разбирах напълно през първите няколко години, но после осъзнах, че са ангажирани по този начин, защото им харесва. Те не искат лежерен живот и голф срещи. Те искат да са в центъра на нещата, да действат.“

Споделеният ангажимент към България и вярата на Тони в справедливостта и възможностите, които пазарната икономика предоставя, го убеждават да остане в Борда и на Фондация „Америка за България“ – наследникът на БАИФ и неговите финансови активи. През двете десетилетия, които Тони и Даян са посветили на България до момента, Тони не спира да работи, двамата отглеждат три дъщери, а в днешни дни помагат с отглеждането и на петимата си внуци. Дори не са и помисляли да прекъсват своята връзка с България.

„Виждаме как нещата могат да тръгнат надолу, ако не защитаваме частния сектор. Затова се борим за неговото развитие и за върховенството на правото.“ Така обяснява Тони защо продължава да работи за България.

За своя принос в работата на Фонда през 2008 г. Тони Мано получава President’s Call to Service Award – най-високото отличие за доброволчество, присъждано от президента на САЩ.

* Комитет, съставен от избрани членове на Борда на директорите, който управлява финансовото портфолио на Фондацията чрез инвестиции в различни финансови инструменти.