Има информация, която държавните институции не обичат да споделят – защо дадено природно бедствие ги е сварило неподготвени, има ли ясни критерии при възлагане на обществени поръчки, взети ли са достатъчно мерки за безопасност при организиране на публични мероприятия… Примерите са многобройни.

Гражданите имат право на тази информация обаче, а работата на адв. Стефан Ангелов е да им помага да го упражняват.

Именно заради интереса си към правата на човека преди 13 години адв. Ангелов се присъединява към екипа на фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ), чиято мисия е да направи институциите по-отчетни пред хората. Верен помощник им е Законът за достъп до обществена информация – ефективно средство, което задължава институциите да отговарят на въпросите на гражданите и ги държи отговорни, ако не го сторят.

Институциите обичат да се хвалят с наличието на този закон, но негодуват от прилагането му. В своите мемоари бившият британски министър-председател Тони Блеър паметно описва себе си като „лекомислен, глупав и безотговорен наивник“, затова че помага за прокарването на британския закон за достъп до обществена информация (наречен Закон за свобода на информацията, подобно на еквивалента му в САЩ).

Благодарение на законите за достъп до обществена информация са разкрити злоупотреби с публични средства от страна на законодатели (които довеждат до присъди!) и проблеми в здравната система на Обединеното кралство, нерегламентирано наблюдение над граждански активисти в САЩ, бюджетни разхищения и продължителните проблеми с качеството на въздуха в България.

Приет отчасти благодарение на усилията на ПДИ, българският закон значително улеснява достъпа до информация. Поддържаната от Министерски съвет платформа за достъп до обществена информация е „голям трън в петата на администрацията, но е добра за гражданите, защото ги ориентира“, казва адв. Ангелов.

Търсещите информация е добре да се консултират с адв. Ангелов и колегите му от самото начало, а не едва след като са получили отказ или частичен отговор. Те ще ви помогнат да зададете правилните въпроси на правилните институции. След почти 600 съдебни дела –много от които спечелени! – адв. Ангелов и колегите му са безспорни експерти в областта. Благодарение на работата им общественият дебат по различни теми е по-информиран, институциите по-прозрачни, а демокрацията ни по-здрава.

Адв. Ангелов ни разказа за някои от темите, които интригуват хората, защо е важно гражданите да търсят информация от властта особено когато тя се предоставя с неохота и за българи, които успешно използват закона за свобода на информацията, за да променят своите общности към по-добро.

Фондация „Америка за България“: Защо говорим за свобода на информацията и необходим ли е специален закон, който да я опазва?

Стефан Ангелов: Стара идея е, че институциите в демократичното общество трябва да бъдат отчетни за действията си към гражданите, чиито интереси защитават. Би трябвало в Народното събрание да се срещат интересите на различните обществени прослойки, където те са представени чрез народните представители, и чрез дебатите, които се излъчват по телевизията, човек да има достъп до тях. С годините се вижда, че това не е напълно достатъчно и затова се иска повече прозрачност от властите чрез борбата за достъп до различни документи, които те обработват и съхраняват във връзка с дейността си.

Това върви успоредно с уголемяването на администрацията. Преди 200 години е било много по-лесно да попиташ един министър и той да отговори какво правят стоте човека в неговото министерство в цялата страна. Сега министерствата само в София са с по 300 души, имат регионални администрации от стотици служители и знаем какво огромно количество администрация има, която няма как да бъде отчетна чрез един отговор на един въпрос в Народното събрание. Изисква се много повече споделяне на информация, тъй като и те самите събират и създават много повече информация в дейността си.

След края на Втората световна война започва сериозно да върви дебатът за нуждата от повече прозрачност на администрацията. Това е свързано и със Студената война, с голямото ниво на секретност и с нуждата и желанието на обществото за повече отчетност и за взимане на участие в държавната власт. Тогава започват да се развиват законите. Над 200 държави в света имат закон за свобода на информацията. Българският е от 2000 г.

Има други държави, където законът е по-добър на хартия [от българския], но в България съдът подхожда доста безпристрастно. Българският закон дава много голямо право на достъп и това е основно заслуга на „Програма достъп до информация“ заради упоритото изграждане на съдебна практика чрез воденето на безброй дела.

„Америка за България“: Как точно помага на обикновените хора Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и кои са темите, от които търсещите информация се интересуват?

С.А.: Този закон помага на обикновените хора, като им дава възможност да достигнат до някаква информация – до това съществува ли документ и какъв документ съществува. Много е ценно също така да разбереш, че даден документ не съществува по някакъв въпрос, който те интересува, за да можеш да участваш в обществения дебат по информираното взимане на решение.

Когато Столична община изведнъж вземе решение билетът за градския транспорт да си промени цената, тя би трябвало да публикува цялата информация, свързана с процедурата по издаване на съответната наредба, т.е. да има мотиви за наредбата, финансова оценка защо това е нужно. Много често се оказва обаче, че защото се бърза да се вземе решението, някой от тези документ не е публикуван.

Много често се искат документи, свързани с изхарчването на публични средства – как е сключен някакъв договор, за какво е сключен, какво е платено по този договор, дали са платени само парите, които са уговорени в него. Често се сключват анекси към договорите, които невидимо за обществеността сериозно раздуват разходите.

Винаги се търси информация за околната среда. Винаги има искане за отчетност за изхарчени средства, било то от общинския или от държавния бюджет. Винаги има търсене на информация за различни ремонти, на по-малка или по-голяма инфраструктура, за строителство, но и за контрол на строителството. Много често се иска да се види каква работа вършат контролните органи и какъв е резултатът от техните проверки. Колега адвокат, награден на последната церемония за Деня на правото да знам [на 28 септември 2023 г., бел.ред.], беше направил проучване за събираемостта на глобите на КАТ. И от неговото проучване се разбра, че КАТ налагат глоби, но в крайна сметка не събират пари от тях или събират много по-малко.

„Америка за България“: За всеки ли е достъпно подаването на заявление по Закона за достъп до обществена информация? Колко лесна е процедурата?

С.А.: В България системата е направена с идеята, че свободата на информацията е основно право. Конституционният съд е посочил още през 1997 г., че достъпът до информация е благо за цялото демократично общество, той е условие за свободното изразяване на мнение и за информираното взимане на решение.

Процедурата е много проста. Ако си гражданин, трябва да посочиш три имена, адрес за кореспонденция и каква информация търсиш. Заявлението е в свободен текст, ние сме публикували примерна бланка на нашия сайт. Бланките не са задължителни, те са само за да помогнат на хората да си оформят заявлението.

Можеш да го изпратиш директно на институция или използваш платформата за достъп до обществена информация.

Платформата е голям трън в петата на администрацията, но е добра за гражданите, защото ги ориентира. Платформата е полезна и с това, че публикува отговорите по заявленията и може да те насочи към информацията, която вече е искана и публикувана. Там работи с променлив резултат в зависимост от това колко е добросъвестна администрацията. Може да се търси по ключова дума в текстовете на заявленията.

„Америка за България“: Как Вие и Вашите колегите от „Програма достъп до информация“ можете да улесните този процес?

С.А.: Гражданите стигат до нас във всякакви моменти, най-често когато решат, че не могат да се справят. Но моментът, когато е най-подходящо, е още когато оформят заявлението, т.е. в началото. Важно е как ще зададеш въпросите и към кого ще ги насочиш. Заради вече огромната си практика ние знаем към какъв документ да се насочим и какво да очакваме от даден въпрос. Затова много често помагаме с конкретизирането на въпроса и насочването му към правилния документ или правилната институция. Често се оказва, че могат да бъдат попитани няколко различни органа и е много полезно да се питат успоредно, за да се засекат отговорите между тях.

Дори да не знаем до какъв документ можем да достигнем, много е ценно задаването на въпроси. Как работят машините за измерването на качеството на въздуха в София? Водехме вече трето дело за данните от тези машини, когато осъзнахме, че не знаем реално как работят те, затова попитахме: Обяснете ни как работят тези машини, как правят тези измервания, на колко време, как ги съхраняват. Като ни отговориха, успяхме да убедим съдията, че органът има тези данни и трябва да ни ги предостави.

Ние помагаме на всички – и на гражданите, и на НПО, и на журналистите, но и на администрацията, да изпълняват Закона за достъп до обществена информация в интерес на обществото и на информирания обществен дебат за това какви политически решения се взимат, какви административни решения се взимат и как се разходват публичните средства.

„Америка за България“: Бихте ли ни дал няколко примера за успешно използване на закона от граждани?

С.А.: Наталия Станчева е медицинска сестра, която работи в АЕЦ Козлодуй и има съмнения относно това дали дейностите по наблюдение на здравето на служителите се изпълняват така, както изисква законът. Чрез серия заявления тя успява да достигне до документи, които потвърждават нейните съмнения. Благодарение на информацията, получена чрез тези заявления, тя подава сигнали до различни контролни органи и някои от контролните органи установяват нарушения на закона. Това е добър пример за това как дори без завеждането на съдебно дело, а просто с упоритост и желание един гражданин, който не е юрист и не се е занимавал със ЗДОИ преди, успява да извади информация и да накара институциите да си свършат работата.

Венелин Урумов от Бургас, бивш автомобилен състезател, треньор и конструктор на автомобили, искаше да разбере какви правила за сигурност прилага Българската федерация по автомобилизъм при провеждане на автомобилни състезания. Оказва се, че много често се случват инциденти – коли излитат от пътя, помитат публика или съдии. Здравето на самите автомобилни състезатели понякога страда, има смъртни случаи, има доста ранени. Редовно се повдига въпросът: Това трасе правилно ли е изградено? Правила има, издадени от Международната федерация по автомобилизъм, но Българската федерация по автомобилизъм изглежда не е приложила специфичните правила за отделни спортни дисциплини.

Екологично сдружение „За земята“ и „Грийнпийс“ – България много упорито се бориха за почасови данни за качеството на атмосферния въздух в София, които се събират от автоматичните измервателни станции, и благодарение на упоритостта си успяха да достигнат до сполучливо разрешаване на спора. Успяха и да обърнат практиката на Изпълнителната агенция по околна среда, която дотогава твърдеше, че почасови данни за въздуха не може да предоставя. Всички откази бяха отменени от съда. След като загубиха няколко дела, те започнаха да предоставят достъп до почасови данни.

„Америка за България“: А как се използва Законът за достъп до обществена информация от журналисти?

С.А.: Използва се най-вече от разследващи журналисти и не е особено полезен в отразяването на ежедневни събития, тъй като се изисква повече време. А пък разследващите журналисти за съжаление започват да са все по-кът. В „Програма достъп до информация“ работим с 28 координатори в 28 области, всичките по дефиниция трябва да работят в местни медии. Когато започнах работа в ПДИ през 2010 г., те бяха хора, които работеха в медия от още 7 – 8 – 10 човека, и имаха по две конкурентни местни медии. Сега повечето са човек медия, ако са в медия, или са станали коресподент на няколко различни национални медии, за да могат да се издържат. Местните медии вече ги няма. Местна разследваща журналистика в България практически няма освен платформа „За истината“.

„Америка за България“: Прави ли това включването на гражданите в процеса на търсене на информация още по-важно?

С.А.: ЗДОИ със сигурност е един от достъпните методи за изваждане на информация. Важно е да има и разследващи журналисти, защото те са тези, които могат добре да комуникират, да обработят някаква информация и да я направят достояние на по-голям кръг от хора.

Наталия Станчева например беше събрала огромно количество информация, тя беше доста качествена, обаче доста време не можеше да я комуникира по никакъв начин, докато няколко местни медии не писаха по темата.

„Америка за България“: Какво се случва с повечето от информацията, придобита по ЗДОИ?

С.А.: Достига се до много информация, но комуникирането ѝ е трудно. Тук е ролята, важността на медиите, които да имат достатъчно капацитет да обръщат внимание на интересните въпроси и да ги представят пред обществото. Трудно е за сам човек да стигне до медии и трябва да е поне толкова упорит, колкото Наталия Станчева.

Много често дадено разкритие се отразява от една местна медия, където и приключва. Такъв е случаят на Наталия Димитрова със спортното съоръжение в Благоевград. Наталия попада на малка публикация в сайта на община Благоевград: Направихме модерна площадка за каране на колело, пъмп-трак трасе. Тя оттам тръгна, попита ги кой я е построил, поиска строителни книжа, колко е струвало, кой е приел и кой издал трасето. Оказа се, че нищо от това не съществува. Общинска фирма е изградила трасето, но повече информация няма. Няма никакви документи, нито гаранции за спортната площадка или обект, общината сама си е заобиколила собствената наредба за изграждане на спортни площадки, твърдейки, че не става дума за спортна площадка, а за „парков елемент“. Абсурдното в случая е, че на сайта си администрацията се хвалеше с новото място, където младежите ще практикуват спорт – колоездене. Стана ясно, че за това място няма нито осигурена поддръжка, нито гаранция, нито застраховка. Тоест ако се случи някаква злополука, пак общината ще плаща, но без да е осигурила спазването на законовите стандарти. Този случай беше отразен от една местна медия и в нашия бюлетин.

Има много такива случаи на малки битки, които граждани печелят с администрацията. Особено ценни са тези, които полагат продължително усилие, защото те в крайна сметка достигат до разковничето на проблема и след това ще могат да използват информацията, до която са достигнали, в следващото обществено обсъждане.

„Америка за България“: Може ли да заключим, че прилагането на ЗДОИ от гражданите има оздравяващо демокрацията въздействие?

С.А.: Използването на ЗДОИ създава едно предразположение към откритост и в администрацията, и в политиците, както и задължение да бъдат прозрачни и отчетни към обществото. За определени действия трябва да ги следим по-изкъсо, а ЗДОИ ни дава възможност да наблюдаваме дейността на институциите по-лесно. Със сигурност законът подобрява обществения дебат и информираното взимане на решения. В този смисъл спомага демокрацията.

„Америка за България“: Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията е основана в София на 28 септември 2000 г. по инициатива на „Програма достъп до информация“. На тази дата е избран да се чества и Международният ден на правото да знам, който днес има признание от ООН и се отбелязва в цял свят. Какво се случва на този ден при вас?

С.А.: На този ден разказваме най-интересните истории, които са ни са се случили през годината, включително най-забавните случаи и най-абсурдните отговори.

Стефан Ангелов е завършил право в Европейския университетски център (Университет Нанси 2) и философия в Университет Париж 1 Пантеон-Сорбона. От 2010 г. е част от екипа на „Програма достъп до информация“.

Фондация „Програма достъп до информация“ е неправителствена организация, създадена през 1996, която предоставя правна помощ при водене на дела за достъп до информация на граждани, журналисти, неправителствени организации и бизнеси. ПДИ работи с дългосрочната подкрепа на Фондация „Америка за България“.