Текст: Димана Трънкова
Димана Трънкова е археолог по образование и журналист по призвание. От 2006 г. е част от Vagabond Media, където е редактор в англоезичното списание Vagabond, в което пише за пътешествия и местна култура в България, на Балканите и отвъд. Съавтор е на серия документални книги и пътеводители за историческото, археологическо и културно наследство на страната на английски и български. Автор е на романите „Усмивката на Кучето“ (2014) и „Празната пещера“ (2017).
Епископската базилика се върна към живот отчасти благодарение на умението на Димана да разказва истории.
„Това ли е Епископската базилика?!?“ През 2013 г. гледката не беше вдъхновяваща. По това време Фондация „Америка за България“ работеше по социализацията на късноантичната Малка базилика и интригуващите ѝ мозайки. Екипът на списание „Вагабонд“ изработваше информационните материали – табла, брошура, уебсайт (www.romanplovdiv.org). Целта ни беше да разкажем по интелигентен и достъпен начин за Малката базилика и града, в който се е намирала – римски Филипопол, и неговите хора, богове, храмове и истории.
Епископската базилика е част от тази история.
Можете да си представите разочарованието ми, когато попаднах пред занемарена метална ограда на булевард „Мария Луиза“. През процепите се подаваха бурени. Завършила съм археология и знам, че един важен археологически обект не винаги е зрелищен. Но буренясалата базилика събуди в мен единствено гняв към хората, които са позволили това да се случи, и примиреното „тука е така“.
„Това ли е Епископската базилика?!?“ През есента на 2016 г. стоях насред разкопките, които заемаха мястото на някогашните бурени. Държах лопата и се чувствах като дете в сладкарница. Фондацията се беше заела с цялостното проучване и социализация на Епископската базилика и почти всеки уикенд организираше доброволци, които да помогнат на археолозите с по-грубата работа. Естествено, че се включих. Не работя като археолог, но разкопките ми липсват.
Въпреки това се стъписах. Едно е да знаеш, че Епископската базилика е сред най-големите раннохристиянски храмове на Балканите. Друго е да се озовеш сред развалините ѝ, между нападали колони, средновековни скелети и приказни мозайки, които се показват изпод пръстта. Любопитни граждани се редят при хубавата временна ограда горе, пред католическата катедрала „Св. Лудвиг“, гледат разкопките, вълнуват се. А аз съм на обекта. Вдъхвам мириса на прясно разкопана пръст. И държа лопата!
На следващия ден имах мускулна треска. После с „Вагабонд“ се върнахме още няколко пъти – и доведохме приятели.
„Това ли е Епископската базилика?!?“ През 2018 г. „Вагабонд“ се включи в организационната машина по създаването на посетителския център при Базиликата. Отново трябваше да разкажем на достъпен и интелигентен език вълнуващата история на един раннохристиянски храм и на римски Филипопол.
Но мащабът беше друг. Епископската базилика не беше само по-голяма и с повече мозайки. Историята ѝ беше много по-богата: античен храм, посветен на обожествения римски император, център на раннохристиянска общност, жилищен квартал, средновековен некропол с богато изписана църква. Век след век върху нея се бяха наслоявали пластовете на времето и забравата.
Сега пред очите ми археолози, епиграфи, нумизмати, реставратори на мозайки, антрополози възстановяваха сложната картина на миналото. Докато археологическото проучване навлизаше в дълбочина, реставраторите събираха всяко камъче мозайка, а архитектите създаваха концепции за бъдещата сграда, аз се борех с растящ брой въпроси, на които трябваше да намеря отговор и които трябваше да разкажа разбираемо на бъдещите посетители – българи и чужденци. Защо толкова голяма църква е била построена в центъра на Филипопол? Защо на пода ѝ са били изобразени толкова пауни? Какво е литургично планиране и защо е важно да го разберем, ако искаме да разгадаем тайните на Базиликата? Кои са били хората, участвали в култа към римския император? А хората, погребани в средновековния некропол? Колко века назад се простира историята на това място? Как се правят мозайки? Откъде са дошли пъстрите камъчета за тях? Защо е била изоставена базиликата? Защо хората си построили къщи в развалините ѝ? Защо са я забравили?
Четях научни книги и статии, досаждах с въпроси на археолозите и реставраторите, и се ядосвах, когато текстовете не излизаха достатъчно достъпни или информативни. Пишех, пренаписвах и после пак. Така се получава, когато задачата е огромна и в нея участва голям международен екип.
„Това ли е Епископската базилика?!?“ Преди няколко дни влязох за пръв път в завършения посетителски център. Минах през атрия, спрях при надписа с имената на римските граждани от институцията, която организирала култа на обожествения император във Филипопол. Продължих край разкошния паун в нартекса, влязох в ателието за мозайки, качих се при птичите мозайки на втория етаж.
При информационното табло, което разказва за проучването на Базиликата, спрях по-дълго. Да, такава изглеждаше тя преди осем години – буренясала развалина, скрита зад падаща метална ограда. Радвам се, че бях малка част от трансформацията ѝ – с текстовете, които написах, историите, които научих, и приятелите, които създадох. И с лопатата.
