От Джо Боргати
Речта е изнесена през 2011 г. от Джоузеф Боргати, почетен член на Борда на директорите на Фондация „Америка за България“ и бивш председател на Борда на директорите на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ), на 60-та среща на Випуск 1951 на Harvard Business School.
Понякога големите идеи не попадат в бездънна яма, каквато е съдбата на повечето чуждестранна помощ. Такава голяма идея беше създаването на инвестиционни фондове, които да съживят икономиките на бившите страни от Източния блок. В началото на 90-те години на миналия век, след падането на комунизма, Конгресът на САЩ прие Закона за подпомагане на източноевропейската демокрация (SEED Act), който създаде специален механизъм за рискови инвестиции (т. нар. инвестиционни фондове), за да стимулира икономическия растеж в Русия, Полша, Украйна и Молдова, страните от Централна Азия, Унгария, Словакия и Чехия, Румъния, България, прибалтийските републики и Албания. Финансирането им беше публично (все още се считаха за прекалено рискови, за да привлекат частни инвестиции), но се управляваха от независими бордове, в които членовете им участваха на доброволни начала (т.е. без заплащане). Това беше капитализъм с авантюристичен привкус.
Обикновено чуждестранната финансова помощ се отпуска и с това приключва всичко. Но парите, предоставени на инвестиционните фондове, бяха върнати и реинвестирани в бизнеси отново и отново. Когато 15-годишният им мандат изтече – след като два от десетте се бяха провалили, което е нормално в рисковото инвестиране – капиталът на останалите инвестиционни фондове беше с 41 процента повече от началния. В този период фондовете създадоха хиляди работни места и фирми, разработиха продуктите и институциите на съвременния финансов пазар, като ипотечно кредитиране и стокови борси, и наложиха стандарти за отговорно корпоративно поведение. Няколко фонда върнаха половината от първоначалния капитал на американското правителство и използваха останалите пари за създаване на фондации в съответните държави, за да подпомогнат по-нататъшното им развитие като съвременни европейски демокрации.
Това е историята на един от инвестиционните фондове – Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ), чийто борд бе управляван от едни и същи десет директори в продължение на 15 години. Българският фонд започна с капитал от 58 милиона щатски долара в една от най-бедните страни на Европа – пазар от едва 7,5 милиона души, незапознати с пазарната система – и завърши с над 400 милиона, т.е. с възвръщаемост от 800 процента. Директори и служители на Фонда не само направиха сериозно състояние, но и доказаха своя професионализъм и допринесоха за положителна промяна в живота на много хора. Българо-американският инвестиционен фонд и притежаваната от него банка тогава – Българо-американската кредитна банка (БАКБ), станаха символ на почтеност.
Трудно беше да се инвестира в България през 90-те години. След 50 години комунизъм българите тепърва имаше да учат за пазарната икономика и демокрацията. Междувременно старите комунисти грабеха, каквото могат, корупцията се беше превърнала в начин на живот (България е най-корумпираната държава в 27-членния ЕС), а демократичното управление беше в своя зародиш. В средата на десетилетието напрежението доведе до икономически и политически срив, като инфлацията достигна 3000 процента през 1997 г. и много банки фалираха.
Беше труден период и за БАИФ. Първите три инвестиции на стойност от около 2 милиона щатски долара се провалиха, което не е толкова необичайно в бизнес с голям риск. Това бе последвано от загубата на около половин милион долара, когато плащанията по заеми на селскостопански предприятия потънаха в банковата система. Отговорът на управителя на Българската народна банка на жалбата ни беше да създадем собствена банка.
Въпреки неблагоприятната среда за бизнес, БАИФ прояви упорство и стъпи на крака. Спряхме да слушаме бюрократите и променихме стратегията си – вместо дялови инвестиции започнахме да предоставяме обезпечено финансиране. Дотогава вече бяхме опознали средата и се адаптирахме към нея. По време на сътресенията в банковата система през 1996 г., установихме, че имa необходимoст от 5 до 10-годишно финансиране за малките фирми, което никой не предоставяше. Ето защо последвахме съвета на управителя на БНБ и наистина създадохме собствена банка. Тази възможност се появи, защото 35-те банки в страната – предимно клонове на европейски банки, плюс клон на Ситибанк, почти не отпускаха кредити на местни лица. За тях беше по-безопасно да купуват еврооблигации с парите на вложителите. И така скочихме в дълбокото, въпреки че само един от директорите ни имаше опит в банкирането и то отпреди 30 години.
Друга възможност се появи в планинските и морските курорти в страната, които трябваше да осъвременят туристическата си база. Започнахме с финансиране на малки семейни хотели, които добавяха по някоя друга стая и предлагаха нощувка и закуска. С течение на времето се научихме как да печелим от инвестициите си. С този опит се преместихме на черноморските курорти, които привличаха туристи от Германия, Русия и Великобритания. Единствено ние предлагахме финансиране за приватизацията и преустройството на застаряващите държавни хотели по Черноморието. В крайна сметка извършихме около 250 такива сделки, превръщайки се в банкерите на хотелския сектор.
От самото начало нашата банка – Българо-американската кредитна банка (БАКБ), беше „различна“. Тя не работеше с големите фирми; вместо това се съсредоточи върху кредитирането на малки и средни предприятия. Банката не гонеше влогове, а се финансираше, като купуваше пари на едро от финансовите пазари от европейски банки, от международни финансови институции като Международната финансова корпорация, част от Световната банка, и разбира се от инвестициите на БАИФ. Този уникален модел на финансиране позволи на БАКБ да уеднакви падежите на получените и дадените заеми, които обикновено бяха за пет или повече години.
По думите на тогавашния президент на фонда и банката стратегията на банката беше да подбира внимателно хората, с които работи. Служителите на БАКБ познаваха добре клиентите си и бизнеса им. Банката се различаваше от типичните търговски банки по това, че отпускаше обезпечени заеми за срок от пет до десет години и го правеше безупречно. Тази стратегия проработи благодарение на внимателно подбраните служители и членове на Борда (успешни предприемачи, бизнесмени и финансисти), които често влизаха в ролята на техни ментори. Банката въведе ипотечното кредитиране, но не толкова за закупуване на жилище. Около 70 процента от ипотечните заеми бяха за малки и средни предприятия. БАКБ придоби голям опит в предварителната оценка на клиентите и структурирането на заемите, както и в строгия надзор и своевременното им преструктуриране при нужда. Когато беше необходимо, банката се възползваше и от опита на Фонда в сферата на недвижимите имоти.
Година след година в продължение на десетилетие, български и чуждестранни агенции оценяваха БАКБ като най-печелившата, най-добре управляваната и прочие банка. Така, при закриването на дейността си, през 2008 г. БАИФ продаде банката за рекордно висока цена.
Междувременно Фондът не само даваше заеми на строители и предприемачи, но и разработваше строителни обекти чрез дъщерно дружество за управление на имоти – BAPM, което строеше и продаваше офис сгради, апартаменти, търговски центрове, комплекси от затворен тип и т.н. В същото време Фондът и BAPM помагаха за създаването на други финансови продукти и институции на свободната пазарна икономика, като пенсионен фонд, инвестиционни тръстове за недвижими имоти и дружества със специална инвестиционна цел, които предлагаха добри доходи на пенсионни фондове и други инвеститори. Ръководството на Фонда също изгради печеливша лизингова компания, която по-късно се продаде с голяма печалба (с вътрешна норма на възвръщаемост от 48 процента).
Сигурно се чудите как стана възможно всичко това предвид трудния ни старт и ситуацията в България. Причините за успеха бяха три – капитал (пари и хора), стратегия и лидерство.
Според едно проучване Фондът е имал твърде малко капитал, за да се самоиздържа, но опитът показа, че явно е бил достатъчен. Успяхме да наемем добри, млади хора, нищо че нямаха необходимата подготовка. Проблемът с липсата на опит решихме, като осигурявахме обучение на място и направихме висшето бизнес образование достъпно за всеки. В резултат на това, 77 процента от служителите ни придобиха магистърски степени по бизнес администрация.
Трябваха ни 4 – 5 години, за да разработим правилната стратегия. Трябваше да разберем България и да опознаем средата, преди да успеем да създадем адекватен бизнес модел. Стратегията за иновативно финансиране на малки фирми чрез обезпечено кредитиране беше успешна и ставаше все по-изпълнима с постепенното подобряване на условията в страната. Възможността да влезе в Единния европейския пазар принуди България да предприеме мерки, които доведоха до известна политическа и финансова стабилност.
Но именно мениджмънтът на фонда и на банката ни помогна да преодолеем трудните моменти и беше решаващ за успеха ни. Лидерските умения и упоритостта на главния изпълнителен директор ни помогнаха да се възстановим след загубите. Той работеше с хората си така, че да бъдат максимално ефективни. Беше готов да замени неработещите подходи с по-ефективни, имаше ясна визия и вземаше иновативни решения, за да постигне целите.
Под ръководството на председателя на борда на директорите, всички теми се обсъждаха изчерпателно – признак на изключителен ръководен орган. Неведнъж членовете на борда отбелязваха, че това е „най-добрият борд, на който съм бил член“. Председателят на борда създаде атмосфера, в която членовете използваха индивидуалните си умения и опит, за да създават възможности или решават проблеми заедно със служителите.
Както споменах, през 2008 г. правителството на САЩ ни позволи да използваме 400 милиона долара, които начинанието ни в България генерира, за да създадем Фондация „Америка за България“. Мисията ни е да помогнем на България да се превърне в модерна европейска демокрация.
Във Фондацията прилагаме системите и процедурите за работа с получатели на финансиране, които разработихме в БАИФ и БАКБ. С нас са същият президент и главен изпълнителен директор и председател на борда на директорите, както и няколко кадри от Фонда, включително и изпълнителният директор. За да доизградим екипа, включихме няколко ключови професионалисти извън нашата област. Към днешна дата сме направили 210 дарения, на стойност близо 47 милиона долара, в шест области: изкуство и култура, земеделие, археология и туризъм, гражданско общество, социална сфера и образование и библиотеки.* Предварителните резултати и интуицията ни показват, че Фондацията е на път да направи положителна промяна в социалната сфера и бизнеса в страната.
Кеймбридж, Масачузетс, САЩ, 2011 г.
* Към 2019 г. Фондация „Америка за България“ е инвестирала над 200 милиона долара в близо 900 проекта в четири приоритетни области: Бизнес, предприемачество и технологии; Добро образование и работни умения; Благоприятна бизнес среда; Културно-исторически и природен туризъм.
** Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) работи в България от 1992 до 2015 година.
*** Българо-американската кредитна банка (БАКБ) е създадена през 1996 година, през август 2008 БАИФ продаде БАКБ на Allied Irish Bank.
