Търсене
Close this search box.

Когато пътят към България минава през голямото кино

Преди тридесет и осем години, под прикритието на мрака, Антoни Христов се измъква от България, за да се впусне в най-голямото приключение на живота си. Приключение, което ще го преведе през югославски затвор, през жужащ от комари бежански център в Белград, мразовита австрийска есен, еднопосочно пътуване до Калифорния, неизбежното бойно кръщение в американската хотелиерска индустрия до зашеметяваща кариера във филмовата анимация, включваща работа върху филми с награди като „УОЛ-И“, „Търсенето на Немо“ и „Феноменалните“.

Но за Антони или просто Тони – непринуден човек с лекота в поведението и блясък в очите, най-добрата част от приключението идва чак когато преди няколко години решението да се върне завинаги в България започва да се заражда в главата му. Тони обяснява: „Тук се чувствам свободен – свободен да говоря каквото мисля, свободен да бъда себе си.“ Единствената възможна среда, в която един артистичен дух може да вирее.

Освен това, никога не е възнамерявал да си тръгва завинаги.

Още през 1981 г. Тони вижда ясно пукнатините в системата на социалистическа България и решава да си пробва късмета навън. Сватба в Монтана, тогавашния Михайловград, дава на него и придружителите му удобно извинение да се доближат до северозападната ни граница, безлунната нощ предлага прикритие, а младостта им дава енергия да тичат с часове, докато стигнат сръбско. Бегълците се натъкват на благоразположен местен граничар, който дори се казва Друже. Той ги арестува, но се грижи за тях по време на двадесетдневния им престой в затвора в Зайчар и след това лично ги закарва до център за източноевропейски бежанци в Белград. По пътя им купува сладолед – „най-вкусния сладолед, който бях опитвал дотогава”, казва Тони.

В белградския лагер Тони и приятелите му се натъкват на хиляди хищни комари и четиридесет румънски младежи, носещи само покафенели от тиня боксерки – били извадени от мътния Дунав насред опита им да доплуват до свободата. Към края на белградския епизод, Тони си спомня как стои на опашка в очакване на своя ред да избере дестинация (вариантите са Австрия, Италия или Австралия) и как взима решение чак в последната минута.

„Виждаш ли там царевичното поле? Това е Австрия. Хайде, сега бягай оттук“.

Упътванията на югославските граничари са достатъчно точни, за да ги изведат от страната. (Преживяването на Тони в Югославия е типично. Югославяните се „справят“ с бежанския поток от Източна Европа като просто предават проблема на западноевропейците.) Австрия е свободна страна, но Тони скоро установява, че плетените му обувки няма да свършат работа в австрийската зима. Ускорен процес по кандидатстване за щатска виза и щедрата помощ на фондация „Толстой“, която помага на източноевропейски дисиденти и бежанци да се установят на Запад, предлагат решение и зимата на 1981 г. е първият сезон на Тони в Калифорния.

През следващите няколко години той усъвършенства английския си и научава малко испански, докато работи като момче за всичко в испаноговорящите кухни на няколко ресторанта. Един ден негов колега го запознава с първия му контакт в анимационната индустрия, предопределяйки професионалната му съдба през следващите три десетилетия. Следва стръмно изкачване от първата асистентска работа в Дисни Анимейшън до най-високите нива на студио „Пиксар“ десетилетие и половина по-късно. Но способността на Тони да гледа предизвикателствата право в очите се оказва ценна. На помощ идват и неговият творчески талант и хъс да успее, както и умението му да работи с различни хора. Всичко това е подплатено с много, много труд.

Родителите на Тони донякъде го подготвят за необичайните пътувания, които бележат младостта му. Навлезли в петдесетте години на живота си, когато се раждат Антони и неговият брат, те отглеждат двамата си сина да са независими и да се оправят в живота сами, сякаш всеки момент ще осиротеят. От шестгодишна възраст започват да пътуват до селото на баба си сами. Още тогава, отзивчиви непознати им помагат да стигнат до крайната цел. (Години по-късно родителите им, които живеят още четири десетилетия, признават, че майка им ги е придружавала тайно всеки път.)

Въпреки че Тони никога не е искал да напусне България завинаги, завръщането му е поетапно. Когато пада Берлинската стена и поточето от хора, търсещи по-добър живот на Запад, се превръща в река, Тони тръгва срещу течението. Започва да се връща първо веднъж годишно, след това два и дори три пъти в годината. Посещава роднини и стари приятели. Намира нови. Въпреки че продължава да живее в Калифорния, лоялността му към родината и сънародниците му остава непоклатима. Той поддържа много от приятелствата, които създава след завръщането си в началото на 90-те.

През последните петнадесет години ходи в един и същи фитнес, когато е в София, заради професионализма на персонала и доброто отношение на собственика към него. Тони се сприятелява с него и го кани да стане кръстник на дъщеря му.

През 2010 г. Тони започва да преподава и става един от основателите на IDEA Academy в Рим – професионален център за обучение по дигитални и традиционни изкуства. България е на два часа път със самолет. Като академичен директор на IDEA Academy, той стои зад разширяването на дейността ѝ на изток.

И ето го тук.

„Не можете да си представите колко добре се чувствам, че нямам билет за връщане“, казва Тони.

Дали България е труден избор за словашката му съпруга и дъщерите му, родени в САЩ? Никак. „Жена ми каза: „Тръгваме, където кажеш“, а на малката ми дъщеря тук ѝ харесва много“, казва Тони. По-голямата му дъщеря учи право в Калифорния.

Завръщането на Тони в България може и да е доста по-конвенционално от неговото напускане, но обещава да разтърси статуквото в анимацията и други творчески индустрии в България. IDEA Academy в София ще предлага курсове по дизайн на видео игри и визуални ефекти, кинематография и предприемачество и ще отвори врати през септември. Софийският офис на IDEA Academy се помещава в Ligna Creative Space. Партньори в инициативата са Милин Джалалиев (вляво), който има дългогодишен опит в рекламния бизнес, и Станимир Андонов (вдясно), преподавател по маркетинг и брандиране.

Откакто Тони решава да се върне, среща насърчение и помощ от всички наоколо. „Напълно непознати хора ми предлагат съвети и помощ, отварят ми врати без финансов мотив да го правят. Никога не съм виждал нещо подобно“, казва той. И това са думи на човек, който многократно е разчитал на помощта на непознати.

Антони Христов се присъедини към инициативата RE:TURN на Западното крайбрежие на САЩ през март 2019. На събитието в Лос Анджелис, той говори за завръщането си в България и за решението си да създаде клон на IDEA Academy в София с цел да помогне на български младежи да намерят интересни и добре платени професии.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.