Антоанета Аргирова, съдия в Софийския административен съд, за значението на независимостта на съда за върховенството на закона, без което не могат да настъпят промени в живота на хората, и за това колко е важно да се изразяват ясни и принципни позиции във ВСС.

Съдията е и гражданин. Аз съм съдия, но съм и член на обществото и ми се струва, че хората не са наясно защо е важна независимостта на съдебната власт и защо тя трябва да се отстоява. Хората остават с впечатлението, че там по върховете на съдебната власт се карат за нещо като „стани да седна на стола ти“ или искат по-високи заплати.

А в самата система се е установило схващане, че ако съдията изрази позиция, ако аз изразя ясно позиция по важен въпрос, може би ще понеса негативи. Но това, което бих понесла, е много по-малко значимо в сравнение със злото, което можем да понесем като хора и граждани и в сравнение с цената, която ще платят децата ни, ако мълчим. Докато няма категорично върховенство на закона, ние ще продължим да бъдем бедни и ще има корупция.

Само един пример – хората трябва да разберат, че пред очите ни се случи огромна кражба на милиарди левове в КТБ. Това показа, че институциите, които е следвало да упражняват надзор и контрол, не са си вършили работата. Оттогава минаха три години. Възниква въпросът – институцията, която трябва да организира търсенето на отговорността за станалото, защо не се справя? Определено това е проблем на прокуратурата.

Казано на човешки език – съдиите не ловят престъпници, не се самосезират, не пишат и не внасят обвинителни актове. А когато има проблем, или, както е казал Айнщайн, да продължиш да правиш по един и същи начин нещо и да очакваш различен резултат, това е лудост. Очевидно има проблем в прокуратурата, както и в цялата съдебна система. За съжаление цената се плаща от хората, които са най-зле, които са най-бедни.От хората, които трябва да избират дали да си купят лекарства, или храна – говоря за възрастните хора.

Много дълго ние, административните съдии, мълчахме. Може би затова не ни разпознават колегите от общите съдилища като хора, които имат позиция. Но моят избор да говоря не се дължи толкова на това, че съм съдия. Говоря преди всичко като гражданин, а не като човек с експертиза в областта на правосъдието. Защото, ако родителите на нашето поколение платиха тази жестока цена – да избират между кисело мляко и лекарство и да не могат физически да оцеляват без подкрепата на децата си, то моето поколение ще плати още по-висока цена, ако продължи да бездейства. Цената ще бъде и нашата самота. Ще се озовем пред дилемата дали да си купим лекарство, или да пестим пари за самолетен билет -за да можем веднъж в годината да видим децата си, които ще бъдат заминали някъде по света. Така че много е важно за мен и като гражданин, и като съдия хората да разберат защо е необходима тази съдебна реформа. Без върховенство на закона, а то не е възможно без независимост на съда, ние ще продължим да стоим където сме сега. Така че, не мога да приема твърденията, че реформата е приключила.

Проблемът го има, той е виден за всички. Колкото една структура е по-вертикална, колкото повече власт е съсредоточена на върха на пирамидата, без да се дължи обяснение за използването на тази власт – а властта на главния прокурор, каквато е разписана, е наистина неограничена, това е проблем и за законността, и за контрола, който следва да бъде осъществяван. Всички внушения, че главният прокурор е в аналогично положение с другите „двама големи“ (председателите на ВКС и ВАС – бел. ред), са неверни. И не само защото двамата председатели нямат никакви функции по обвинението, а защото нито един от тях няма правомощието да издава задължителни разпореждания на съдиите.

Моят избор да говоря е, за да опитам да обясня на хората защо е важна за тях промяната, която наричаме реформа. Че тя не е важна за кариерното израстване на някой конкретен съдия или за заплатата му. Реформата е важна за страната ни – ние всички сме граждани на страната ни и всички искаме нещата да вървят по-добре. Това че непрекъснато ни плашат, че понеже сме малка страна и сме били между две големи сили-империи, които се борят за влияние, е отклоняване на вниманието от основния проблем: за върховенството на закона, без което никакъв напредък в никоя област не може да бъде постигнат.

Говоря с ясното съзнание, че принадлежа към професионална система, която е консервативна и в която не се приема добре моят избор. Показаха го изборите за професионалната квота на Висшия съдебен съвет. Това обяснява защо колегите, които се бяха заявили като ясно реформаторски настроени, като че ли не можаха да акумулират необходимата подкрепа. Но аз гласувах за петима от избраните и се отнасям с доверие към всичките шестима. И продължавам да твърдя, че съм умерен оптимист -дано само парламентът не неутрализира доброто постижение на свободната воля на съдиите.И се надявам, дано хората са разбрали защо е важно върховенството на правото, заради което се прави реформата.