От бъркането на бетона, до зидарията и реденето на керемидите по покрива – цялото училище е построено с доброволен труд преди 80 години. Трябва да го поддържаме живо! Днес тук учат 35 деца. Ако училището го няма, има опасност родителите просто да не изпращат децата си да учат, както е било с нашите баби и дядовци; повечето от тях бяха неграмотни. В Бел Камен няма нито читалище, нито библиотека. Училището е единственото място за просвета и култура. Може да ви прозвучи високопарно, но нали без просвета, без култура един народ е мъртъв народ.
Когато станах директор през 2009 бързо осъзнах, че няма да работя като директор, а като предприемач, защото нямаше да оцелеем без да намерим средства. Не говоря само за пари, а и за помощ с труд и материали. Започнах да си блъскам главата откъде да я захвана. Още на първата родителска среща хората поискаха децата им да учат английски. Поослушах се, разрових се в интернет и попаднах на Корпуса на мира. Изпратиха ни доброволец и две години имахме преподавател, за който английския беше роден език. В Бел Камен! Някои от вас сигурно не знаят къде да го търсят на картата нашето село. Няма да ви мъча – до Якоруда е. Окуражих се.
Един ден на педагогически съвет споделих, че съм кандидатствал във Фондация „Америка за България“ за компютърна зала, интерактивна дъска и ремонт. Колегите ми бяха скептични, но не се отказах. Идеята беше не просто физически да променим облика, а да насочим вниманието на общността към училището. И успяхме! Хората ме спират по улицата и ми казват: „Това преди няколко месеца някой да ни беше казал, че училището ни ще влезе в 21 век, щяхме да го сметнем за луд!“
Днес компютърната зала се използва не само от учениците и учителите, а от цялото село. За какво мечтая ли? Мечтая да го опазим, да го има.
Алиш Вакльов, директор на основно училище“Неофит Рилски“, село Бел Камен