Кореняк търнавчанка съм – родена съм в Търнава, тук създадох семейство, живея и работя в Търнава. Защо останах ли? Просто е – обичам Търнава и хората тук. Така съм възпитана. Родителите ми казваха, че всеки камък си тежи на мястото. Кандидатирах се за кмет на селото, защото смятам,че има какво да направим заедно. И така вече два мандата. Старая се да оправдая доверието на търнавчани и да работим за доброто на Търнава.

Мечтаехме да си имаме открита сцена. Читалището се нуждаеше от  ремонт дълги години, а при нас има много празници, много неща, които търнавските  деца, ученици, самодейни състави да покажат.  Затова знаехме точно с какво ще кандидатстваме по програмата „Участвам, дарявам, променям“ на Сдружение „Първи юни“, подпомогната от Фондация „Америка за България“.  Много се зарадвахме, когато проектът ни спечели – говорим за 2,500 лева. След като започна същинската работа и вече имахме нещо наяве,  много хора  решиха да помогнат кой с каквото може – материали, техника, пари, труд. Благодарна съм за всеки съвет, за всяка стотинка… Но знаете ли, най-много съм благодарна затова, че общността се сплоти. А това не се измерва в пари.

Използваме сцената целогодишно – няма зима, няма лято. Тук  запалваме светлините на коледната елха, тук празнуваме Зарезан. Най-важното ни събитие е през август – фолклорният фестивал „Ехо в родния край“. През 2017 година предстои петото му издание и отдавна излязохме от общинските граници. Миналата година дойдоха 400 участници от Русе, Плевен, Видин, от цялата страна.  

Спечелихме и втори проект, и създадохме музейна сбирка в читалището – типична търнавска стая от 19 век. Тя не е само декор – в нея правим седенки, учим децата на ръкоделие, събираме се на сладка раздумка.
Селото ни е  живо. Пазим традициите и … не спираме да мечтаем.

Габриела Раловска, кмет, село Търнава, област Враца