България, 2010 Имаш добра бизнес идея, но нямаш капитал, за да я развиеш. Възможностите не са много – можеш да ипотекираш семейното жилище или да вземеш заем от приятели. Държавните и европейските субсидии са само за определени сектори, а частните инвеститори в страната по това време са толкова малко, че шансът пътищата ви да се пресекат е минимален.
Това се променя през 2010 – 2011 с навлизането на алтернативните форми на финансиране за бизнеса в България – процес, който се свързва най-вече с името на Евгени Ангелов. По това време той е заместник-министър на икономиката и един от основните архитекти на първите български фондове за капиталово и дългово финансиране на стартъпи. Благодарение на тези фондове, създадени със средства от Европейския съюз и частно финансиране, през 2011 България се сдобива с ресурс от 350 млн. евро за дялово и заемно финансиране на бизнеса.
Осем години по-късно фондовете също са осем, направените инвестиции надхвърлят 250, a наличният инвестиционен ресурс е многократно по-голям. „Ако си компания с добра идея в какъвто и да е стадий на развитие, днес е почти невъзможно да не намериш някакъв източник на финансиране в България“, казва Евгени.
Поощряването нa предприемачеството и конкурентоспособността на българската икономика е в основата на цялостната му дейност като заместник-министър, а по-късно и като икономически съветник на президента Росен Плевнелиев (2012 – 2017). Евгени е инициатор на София Тех Парк – публичен инкубатор за научно-технологични иновации. Под негово ръководство се намалява размерът на администрацията в министерството и се повишава нейната ефективност. В ресора на Евгени попада и надзорът на над 50 държавни предприятия, част от които са закрити, а други преструктурирани.
Не всички нововъведения са популярни, а някои срещат открита съпротива, но Евгени е свикнал да взема трудни решения и да управлява промените. На 16 години, когато повечето му връстници тепърва започват да кроят планове за живота си, той вече е приет в университет в Англия. На 19 се дипломира и работи в компания, развиваща мащабни проекти на офис сгради в Лондон. На 20 години става най-младият анализатор в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, а две години по-късно е нейният най-млад асоцииран анализатор. След като защитава магистърска степен по бизнес администрация в Harvard Business School през 2005, Евгени се връща в България – във време, когато мнозина българи все още предпочитат да търсят късмета си навън. Той оглавява регионалния клон на Trigranit Development Corporation – водеща компания за недвижими имоти в Централна и Източна Европа.
Днес Евгени продължава да е тясно свързан с инвеститорския свят. Той е съдружник в инвестиционния фонд Postscriptum Ventures, който помага на енергийни компании от региона да разработват иновативни решения за добив на възобновяема енергия, и председател на Българската асоциация за дялово и рисково финансиране (BVCA) – сдружение на инвеститори и предприемачи, които работят за подобряването на бизнес средата и поощряването на иновациите в страната.
През 2017 асоциацията посещава няколко големи европейски града, за да представи възможностите за инвестиции и предприемачество в България на българските общности там. От тази инициатива се ражда RE:TURN – опит за диалог с българите в САЩ, осъществен с подкрепата на Фондация „Америка за България“. В началото на март 2019 организаторите на RE:TURN и съмишленици от бизнеса посетиха три града на Западното крайбрежие на САЩ, където се срещнаха с над 450 българи и приятели на България.
За рисковото инвестиране, инициативата RE:TURN и икономическите перспективи на България, Евгени разказва в интервю за месечния бюлетин на Фондация „Америка за България“.
Повечето българи, завърнали се от чужбина, предпочитат частния сектор. Ти защо реши да влезеш в държавния?
Съвсем случайно се появи тази възможност, не съм я търсил. Можех да я откажа и да продължава да мрънкам отстрани – както дотогава правих. Имаше и доза наивност в решението ми, но не съжалявам, че приех възможността. Влязох с нагласата, че има неща, които могат да се подобрят и че могат да се привлекат качествени хора. Между другото има изключително съвестни и свестни хора в администрацията, които вършат страшно много, но работата им често остава незабелязана.
Шансът да бъдеш омаскарен в държавния сектор е много голям, случва се ежедневно с всякакви хора, но тази работа е изключително важна. Хората, които са в правителството, имат голяма роля в живота ни, затова решения на това ниво трябва да се вземат от компетентни хора. Нищо не може да се промени, ако няма качествени хора на най-важните места.
Като заместник-министър на икономиката (2009 – 2012), участваш пряко в изграждането на фондовете за алтернативно финансиране на бизнеса в България. Голяма част от ресурса за тях идва от ЕС, но ти си един от малкото, които настояват и за частно финансиране. Защо?
Еврофондовете предоставят огромна възможност за България, но не може да финансираш иновации предимно чрез грантове. Просто не работи. Моделът, който е доказано успешен по света, е този на финансирането на нови продукти, бизнес модели, услуги чрез фондовете за рисков капитал. Грантовете са много неприспособими. Определени са за конкретни цели, а компаниите са динамични. Трябват им различни ресурси за различни неща, самите те се променят от месец за месец, от година за година. Парите им трябват сега, за да започнат, не след година и половина.
Тогава много силно вярвах, че трябва да вземем част от това грантово финансиране и започнем нашата местна инфраструктура за финансиране на компании, която не е зависима от период на период – да ѝ поставим основите, така че тя да може да се възпроизвежда, да расте сама. Решихме да направим четири-пет фонда, които да покрият всички стадии на развитие на една компания.
Другият важен момент беше този ресурс да бъде управляван не от държавна структура, а от някой, който знае как да избира фондови мениджъри и как да ги наблюдава. Администрацията нямаше този набор от компетенции.
Някои от фондовете започнаха със 100%, други със 70%, трети с 50% финансиране от еврофондовете, а сега голяма част са с предимно частно инвестиране. Пак има някакъв елемент на револвиращо финансиране, което се е върнало от първите фондове и влиза в новата вълна. Ти инвестираш в едни компании или даваш заеми на компании, те ги връщат и това става част от финансирането за нов фонд.
Тази индустрия не може да стартира без някакво „побутване“ от държавата, разбира се. Така е станало във всички екосистеми, включително американската. Просто е прекалено рисково, няма история и е много трудно да се започне. Но сега вече има една база и тази база е огромно конкурентно предимство за България. Една трета от компаниите, които се финансират, не са български, изискването само е да имат значимо присъствие в България. Важно е да се брандираме като Sand Hill Road в Калифорния – където са всички топ американски фондове за рисков капитал. Да знаеш, че ако имаш добра идея в този регион и искаш да излезеш на други, по-големи пазари, мястото за финансиране е тук, в България.
Каква е логиката на „местното“ финансиране и на конкуренцията между фондовете?
Финансирането на компании в ранен стадий на развитие е локален бизнес. Американски фонд никога няма да дойде и да инвестира 50 000 евро в компания в България. Това е възможно само за много по-големи компании, но бизнеси, които имат нужда от 50 000 до 2 – 3 милиона евро, трябва да могат да партнират с местни фондове.
Конкуренцията между фондовете, дори в един по-малък пазар, е изключително важна. Така една компания има избор на финансиране и вместо да работят трима-четирима души, в момента работят 20 – 25 партньори и инвеститори в тази среда. Според мен затова се получи в България. Има достатъчно критична маса от трудолюбиви и компетентни хора и има конкуренция между тях.
Каква е ролята на BVCA в тази система?
След създаването на фондовете, стана ясно, че трябва да има едно обединяващо звено, което да организира неща, които не са в компетенциите на отделните фондове. BVCA влиза в диалог с институциите по въпроси с регулациите и подобряването на инвестиционната среда.
BVCA представлява всички фондове по събития в чужбина и тук. Преди три години започнахме една инициатива – срещи с българи в европейски столици, на които водим фондовете и част от предприемачите с нас и разказваме за нещата, които се случват в България. Желанието ни е, ако си българин в чужбина и искаш да инвестираш в компания, във фонд или искаш да работиш за една от компаниите от портфолиата на фондовете, просто да имаш необходимата информация. Тези срещи са най-големите събирания на българи в дадения град по какъвто и да е повод.
В един момент решихме да разширим мащаба на инициативата и оттам тръгна сътрудничеството ни с Фондация „Америка за България“, чийто резултат е RE:TURN. Освен че информира за възможности за инвестиране и работа, инициативата застъпва и темата за даряването. За българите по света, които искат да се ангажират с България – било то като дадат 50 долара за кауза или като инвестират 500 000 долара в бизнес, или пък като се върнат и работят тук, вече има една платформа, която обобщава тези възможности. Искаме да съберем хубавите организации и да бъдем портал за хубавите неща, които се случват в България.
Какво е необходимо за развитието на българската икономика през следващите пет години?
Една от належащите нужди са хората, всякакъв вид хора – от висококвалифицирани до нискоквалифицирани. Това е логичното развитие на демографската криза в България, която в момента усещаме в много усилен вариант, защото икономиката се развива добре. Трябва да се работи за качествена имиграция към България – хора, които са млади, в работна възраст и искат да работят и допринасят за благоденствието на всички нас. Това и демографски, и за бизнеса ще бъде положително. В наш интерес е да намерим механизмите това да се случи. Иначе бизнесът просто ще отиде другаде.
Трябва да направим така, че мястото да бъде атрактивно за хората – особено за 2.5 милиона българи, които не са тук. Основният ангажимент на държавата е да осигурява добро ниво на здравеопазване, образование и сигурност. Важно е и регулаторните органи да регулират нечестната конкуренция. Те трябва да функционират професионално и неполитически. Необходимо е и да се спре ненужната бюрокрация, например с въвеждането на електронно управление, което ще спести милиони часове работно време на милиони хора.
