Четиригодишната Наташа е от най-бедните ромски общности в България, живеещи на територията на „Предел махала“ в Благоевград. До постъпването си миналото лято в алтернативния дневен център, организиран от сдружение „Де-три навигатори”, Наташа не се е отделяла от майка си. Тя трудно е понесла прехода като в началото плачела с часове и отказвала да общува с другите деца и учителките, отчасти поради факта, че не е разбирала български език. Днес Наташа посещава местната детска градина, с лекота преминава възрастовите тестове за деца на нейната възраст и с гордост рецитира стихчетата, които е научила в градината. Наташа е само едно децата, които успешно се интегрираха в общообразователни детски градини след посещаването на финансирания от Тръста за социална алтернатива дневен център по проект „От играчки към тетрадки”. Проектът имаше за цел да помогне на децата в предучилищна възраст от „Предел махала“ да се подготвят за предизвикателствата, свързани със започването на първи клас, както и да усвоят необходимите езикови умения по български език, за да се представят добре в училище. Също така, проектът помага на деца от 7 до 12 години да се запишат и да останат в училище.

Дневният център на „Де-три навигатори” работи с над 50 родители и семейства. Подкрепили са повече от 30 деца да се запишат и да завършат детска градина и на други 40 да се запишат и да останат в училище.

Наред с постиженията екипът на „Де-три навигатори” често се сблъсква и с предизвикателства. Така например, когато екипът за първи път се обръща към майката на Наташа с молба да запише сина си Борко в дневния център, тя отказва под предлог, че детето не проявява интерес. Въпреки това, година по-късно майката сама отива в центъра с молба и двете й деца да бъдат приети там. Днес Борко – братчето на Наташа, е записан в общинската детска градина и тъй като тя е на 1,5 км от квартала, в който живее, той всяка сутрин се качва на организирания от общината автобус, за да посещава редовно. Ръководителят на проекта Ради сподели, че веднъж видял майката на Борко да води сина си и още две деца на детската градина пеш, тъй като те се успали и изпуснали училищния автобус. “Преди две години не бих посмял и да си помисля за такова нещо“, въодушевено заявява Ради. 

Радослав (Ради) Асенов, „Де-три навигатори”, Благоевград