Търсене
Close this search box.

За да има „Стършел“

В средата на февруари тази година вестник „Стършел“ ще стане на 71 години. Това го прави най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да променя името и нрава си. С него са раснали поколения българи, хората го знаят не само заради хумора, а най-вече заради сатиричното му и бодливо жило. Даже е станал част от езика – в парламента един депутат започваше изказванията си така: “А сега да видим що е “Стършел” свършил” – езиков идиом за добре свършена работа.

Животът ми е свързан с този вестник. Преди почти четиридесет години тук отпечатах първия си фейлетон, без да подозирам, че писането на фейлетони ще стане моя професия, че тази редакция и до днес ще е моето единствено работно място. В „Стършел“ съм сменил много професии – бил съм момче за всичко, организатор на редакционни веселби, доставчик на бутилки вино от близкия магазин, шофьор на главния редактор… Днес съм главен редактор и шофьор на самия себе си.

През своята седемдесетгодишна история вестникът е минал през различни периоди. Но най-честният, най-истинският период на „Стършел“ е последният четвърт век – от 1991 до днес. Оттогава вестникът е самостоятелен и независим – зад него не стоят политически партии или икономически групировки, съмнителни бизнесмени или пари с неясен произход, както при повечето български медии. Независимостта ни дава свобода да пишем и да рисуваме, каквото ни диктува съвестта – това е най-важното нещо за сатирика.

В днешното време свободните и независими издания трудно оцеляват. За да те купуват масово, трябва да пожълтееш с цвета на булевардната преса. Да провокираш читателското внимание с клюки и интриги, с лъжи и полу-истини, които днес по света наричат пост-истини. А в българския им вариант пост-истините са си направо прост-истини.

Стремежът ми като главен редактор е да съхраня вестника, но и да го опазя от масовото пожълтяване на днешната преса. Това не ни носи пазарен успех, напротив. Нямаме многохиляден тираж, но пък тези осем хиляди, които купуват „Стършел“ ни ценят за честната гражданска позиция и за усилията да я защитаваме във всеки брой. Често се срещам с читатели и почитатели на вестника – у нас и в чужбина. На такива срещи – било в Бургас или Пазарджик, в Брюксел или Мюнхен, хората най-вече питат: как успявате да излизате? Винаги честно обяснявам, че заслугата да го има „Стършел“ днес е и на Фондация “Америка за България”, с която работим от няколко години. Финансовата подкрепа на фондацията не е основна, но е важна за нас – една протегната ръка, която ни дава икономическа стабилност. И най-важното казвам на такива срещи, че тази протегната ръка не ни наставлява, не ни определя какво да пишем или да рисуваме… Никога от фондацията не са се намесвали в нашата редакционна политика, затова отношенията ни са приятелски, честни и прозрачни.

Да си главен редактор на такъв стар и известен вестник като “Стършел” си е голяма отговорност. Ако по мое време вестникът спре да излиза, какво ще каже историята: „Стършел“ го създадоха известни писатели – Валери Петров, Богомил Райнов, Павел Вежинов, а пък го затри някой си Вешим…Ето заради това съм отговорен към вестника. Пък имам и дълг – навремето сатиричният седмичник ми даде много като направи името ми популярно, днес пък аз му давам всичко, каквото мога…

Някъде бях чел, че ако изчезне и последната пчела, няколко години по-късно ще изчезне и човечеството. Ако изчезне „Стършел“-а, това няма да се отрази на човечеството, но ще със сигурност България ще обеднее…    

Михаил Вешим, главен редактор на “Стършел”   

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.