Прекрасната усмивка на Микаела

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email

Все едно беше вчера. Ден, който изживяхме с противоречиви чувства – смесваха се щастие, болка, сълзи, тревога, надежда. Това беше за нас 21-ви юли 2014 година, тогава се роди Микаела, с диагноза Синдром на Даун. Дано времето успее да заличи от съзнанието ни тези хора, които направиха така, че да запомним този важен ден за нас с много негативни чувства. Още докато бях под влияние на упойка, доктора дойде при мен и ми съобщи, че има съмнения, че детето е със синдром на Даун и предстоят изследвания за доказване на диагнозата. Той, както и целия екип от сестри и акушерки са хората, от които би трябвало да получим първата подкрепа и информация, от които всяко семейство в такъв момент има нужда. Спомена от тяхното “професионално” отношение и поведение е: „Живота ви ще се превърне в ад… Оставете детето в дом за отглеждане… Обществото не приема такива хора… Ще ви бъде много трудно и тежко, вие сте млади и ще имате още деца.  Детето сигурно няма да доживее до първата година…“

За щастие съдбата ни срещна още в болницата с един прекрасен човек, който винаги ще помним, нашият ангел Ели Тодорова от Карин дом. Тя работи като психолог и беше единствения човек, който не ни зададе въпросите “Какво решихте? Ще я изоставите ли?”. От нея получихме подкрепа и ценни съвети, както и координати на Карин дом, където имаше кой да ни помогне в борбата и грижите, които ни предстояха. Веднага след обаждането ни, бяхме включени в програма „Ранна интервенция“.

Две седмици след раждането на дъщеря ни екип от специалисти на Карин дом ни посетиха в къщи. Рехабилитатор, логопед и психолог ни даваха безценни съвети и насоки за развитието на Микаела, а отношението им към нея беше прекрасно и тя ги посрещаше всеки път с усмивка и желание. Специални благодарности на Владислава Дончева, Светлана Ангелова и Ели Тодорова, без които Микаела нямаше да постига толкова големи резултати. С много труд, воля, упоритост и желание и с присъствието на Карин дом в живота ни, Микаела направи първите си крачки на 1 година и 1 месец, а стабилно ходеше вече на 1,4 Това е невероятно постижение, имайки в предвид статистиките, които показват, че деца със синдром на Даун се развиват с по-бавни темпове и прохождат към 2-та година. На 6 месеца Микаела каза “тата”, на 7 месеца чухме да произнася “мама”. Вече на 1,6 г тя звукоподражава и се опитва да произнася други думи.

Всички деца имат право на добър старт в живота, без значение дали са със специални потребности. Карин дом прави това възможно! Те са с нас и до днес – благодарим им от сърце. Пожелаваме на повече деца със специални нужди да усетят тяхната помощ и професионална отдаденост. Защото чудесата са възможни, когато на едно дете му се даде шанс и се работи с него.

В момента Микаела е на 2 години и половина, посещава детска ясла и обича да е сред своите връстници и приятели. Микаела продължава терапията си с логопед, психолог и физиотерапевт в Центъра за социална интеграция и рехабилитация на Карин дом и специалистите са доволни от напредъка и развитие на нашето борбено малко момиче с големи възможности и прекрасна усмивка.

Силвена Христова, майка на Микаела