Михаил Вешим

Полският сатирик Станислав Йежи Лец бе написал афоризъм: „Прозорецът към света може да бъде закрит и с вестник“. Имал е предвид друго време – на идеологическата завеса, когато вестниците бяха пълни с речи от конгреси, с доклади и с очерци за герои на труда. В ония години бе популярен и един руски виц, който се шегуваше с имената на най-големите съветски издания: „В „Правда“ няма известия, а в „Известия“ няма правда“.

Днес у нас имаме правда (свобода) на печата, но е на хартия. А пък вестникарската хартия не става даже за амбалаж. Чувал съм, че в Англия, по стара традиция, във вестник ти завивали fish & chips за вкъщи. Но там си има издания с традиция – ако ти завият рибата и картофките в „Таймс“, „Гардиън“ или „Индипендънт“, няма да се отрази на фиша и чипса. Е, ако ги опаковат в „Сън“, може малко да пожълтеят, но пак ще стават за ядене. Ама я завийте обикновен сандвич в български вестник – веднага ще се сбръчка от клюки. Ще се разкашка от чалга, ще се вмирише от миризливи измислици и сензации.

Днешната българската журналистика разваля не само храната, но и обществената атмосфера. 

Не знам защо Министерството на здравеопазването предупреждава с надписи по кутиите, че цигарите са опасни за здравето ни, а нищо не казва за вестниците. Би трябвало на всеки отпечатан брой, на видно място до заглавието да има предупредителен надпис: „Четенето на вестници убива мозъчни клетки!“. Или: „Жълтата преса предизвиква халюцинации, страхова невроза и нощни напикавания!“. И всичко това да е придружено със снимки – на невротици, лунатици и прочие пациенти с ментални проблеми.

Когато влезем в магазина, на щанда за сирене има разни етикети – на едни пише „сирене“, а на други – „имитиращ продукт“.

На вестникарската „Лафка“ няма разни етикети – всичко по стелажите уж са вестници. Купиш един, отвориш го – имитиращ продукт! Купиш втори – още по-имитиращ, даже лоша имитация на първия. Или пък ще попаднеш на страници, миризливи като зряло сирене.

Навремето френският президент генерал Дьо Гол казваше, че не се управлява лесно държава, в която има над триста вида сирене. Много по-лесно се управлява държава, в която журналистиката е само един вид – имитиращ продукт.

Преди десетина години един немски издател на български вестници бе откровен с персонала си: „Задачата на журналиста“, беше казал той, „е да запълва с текст празните места между рекламите“. Тоест, журналистиката у нас пълни дупки – не само между рекламните карета, а най-вече между властта и народа. Издание, което по-гладко запълва дупките – заглажда ги и ги замазва, ще получи повече финансиране. От властта – в нея е и хлябът, и ножът на финансирането.

Европейските норми изискват върху храните да е написан състава им: мазнини, белтъчини, въглехидрати. Е-та, оцветители, стабилизатори и консерванти. А за вестниците няма такива изисквания. Читателят сам трябва да се сеща коя статия е прекалено мазна и на кого с нея редакцията се подмазва, кой репортаж е сладникав и колко платен шербет съдържа, коя новина с какъв оцветител е оцветена. Има издания, които преливат от Е-та. Щом ги отвориш, спонтанно възкликваш: „Е-е-е, стига де-е-е!“

Ами телевизията? Там пък се забелязва следната закономерност: колкото по-плоски са екраните, толкова по-плоски стават програмите. Телевизорите от ден на ден са все по-„смарт“, а пък предаванията – все по-семпли. Апаратите уж „Лед“, а пък от екраните им тече разтопен словесен сладолед.

Днес афоризмът на Станислав Й. Лец може да бъде допълнен така: „Прозорците към света могат да бъдат закрити и с „Уиндоус“. Със сайтове и социални мрежи. Често „Фейсбук“ намирисва на „Фейкбук“.

Какво да се прави в такива информационно-мътни времена? Как да различим истинската новина от „фейка“?

Един приятел разчита на куче – от порода за откриване на трюфели. Безпогрешно надушва фалшивите новини. Стопанинът му отваря крана на новинарския поток, кучето слуша и върти опашка – на фалшива новина пролайва: „Ау-ау!“. Пък на големи лъжи направо вие като аларма: „Ауууу!“.

Може да си вземете куче от такава порода. Рискувате само да си навлечете гнева на защитници на животните, че изтезавате с медии домашния си любимец.

Михаил Вешим е главен редактор на вестник „Стършел“, сценарист и автор на над 15 книги. По романа му „Английският съсед“ е направен едноименен филм, а разказите му са включени в Антология на световния хумор, публикувана във Виетнам.

Изображение 1. Михаил Вешим

Изображение 2. „Медиен фейлетон“ от Ивайло Нинов