Меню
Меню

Да си направиш селфи с „изразителен пейзаж“

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email

Никол Симънс не е дипломат, но през последните години се превърна в едно от най-разпознаваемите лица в дипломатическите среди в България. Съпругата на американския посланик Ерик Рубин участваше в много от публичните му изяви в страната, но не с това ще я запомнят българите. Никол се отличи най-вече с усилията си да изгради културен мост между България и САЩ чрез изкуство и да насърчи дарителството в България. Заредена с оптимизъм, земна, освежаващо пряма и способна да създава връзки с околните, тя показа точно как се прави културна дипломация.

Никол внесе една по-различна енергия в дипломатическите кръгове и преобърна схващането за дипломатическата съпруга просто като придружител. Тя е епидемиолог и експерт по обществено здраве с опит в журналистиката (със съпруга си са се запознали, когато са били колеги във вестник „Ню Йорк Таймс“). Към работата си в България подходи с методичността на академика, принципността на журналиста и безпристрастието на научния работник. С присъщата си енергия организира серия от изложби и едно от най-успешните издания на годишния благотворителен базар на Международния женски клуб, най-голямото благотворително събитие в страната. Никол също така работи и по два международни проекта в областта на здравето – в Свазиленд и в Бангладеш, на Факултета по обществено здраве „Блумбърг“ към университета „Джонс Хопкинс“.

В България Никол ръководи екипа, организирал двадесет и четвъртия благотворителен базар на Международен женски клуб – София, който се състоя на 2 декември 2018 Това включва координиране на работата на 1 500 доброволци от 60 страни, привличане на спонсори, създаване на развлекателна програма, разпечатване на плакати и други рекламни материали. Най-малко 10 000 души присъстват на базара, на който са събрани 400 000 лева в помощ на благотворителни каузи в България.

Никол също беше част от програмата „Изкуство в посолствата“ на Държавния департамент, която чрез съвместни изложби на съвременни американски и чуждестранни художници укрепва културния диалог между страните. За поредицата изложби в България, тя избира темата „Изразителни пейзажи“ и картини с „много светлина, цвят и блясък“ от български и американски творци. Поредицата запозна българската публика с изкуството на американските художници Х. К. Ан, Баскоув, Ноел Хъдсън, Мичико Итанани, Синди Личфийлд и Алекс Кац, както и на българите Хари Атанасов, Краси Тодоров, Селма Тодорова, Марин Делимаринов, Петя Денева, Александър Иванов и Моника Найденова.

Въпреки че интересът ѝ към изкуството е любителски, Никол подхожда към него така, както би подходила към научно изследване: тя проучва дадена тема или творец възможно най-подробно, сравнява различните възможности за сътрудничество и избира най-подходящата. За подбора на американските творби, които бяха изложени в резиденцията на американския посланик в България, Никол е прегледала всеки каталог в архива на Държавния департамент („Горките уредници“, смее се тя.) Така е попаднала на платната на Х. К. Ан, едно от които заема централно място в резиденцията на посланика. Никол посетила Ан в студиото ѝ в щата Вирджиния, за да види платното на живо, и рамкирана снимка на инсталацията „Портите“ на Кристо затвърдила убеждението ѝ, че е направила правилния избор. „Там беше връзката между България и Америка“, казва тя.   

Благодарение на Никол посланическата резиденция се превърна в истинско културно средище. Домът на посланик Рубин и Никол беше главно изложбено пространство за поредицата „Изразителни пейзажи“, но и репетиционна зала за групите по пеене и български народни танци, учебен център за изучаващите български език американци, място за панелни дискусии на тема изкуство и офис за екипа, организирал благотворителния базар през 2018 „Има полза българите да създадат такава връзка с Америка, а също така исках да подкрепя творците“, казва Никол за отварянето на резиденцията за широк кръг от хора. 

Никол колекционира българско изкуство и е горд собственик на пет кукерски маски. Владее руски и тайландски език, както и френски и български на работно ниво. 

Никол разказа за своите три и половина години в България в интервю за месечния бюлетин на Фондация „Америка за България“.  

Със съпруга Ви се връщате в САЩ през юли. С какво ще запомните България? 

Това е чудесно, прекрасно място. Когато хората ни питат: „Какво ви харесва най-много в България?“ никой от нас не може да посочи нещо конкретно. Харесваме България като цяло. Както казва дъщеря ми, „България е лежерна“. Точно това е: хората са дружелюбни и открити, можете да разговаряте с тях, да се сприятелите. Децата ви също ще си намерят приятели лесно. Българите са трудолюбиви, но също обичат да си почиват и няма да работят до полунощ. Искат да се приберат вкъщи, да си отидат на вилите, да правят преходи, да карат ски. Това е страхотен баланс.

Тази страна е просто пълна с интересни неща – с история; с археология (която ме интересува живо); с традиции, които са били съхранени и в момента се възраждат, като кукерите; с музика. Танците наистина преживяват ренесанс. В посолството всеки петък се учим да танцуваме хора̀. Чудесен фитнес е. Животът тук е просто много забавен и наистина допада на американските семейства тук. И, разбира се, фактът, че можем да си позволим стандарта тук, е много важен. Сравнително евтино е да излизаме и да организираме разни неща… Но основното предимството на България е, че е много приятно място.

Тук ни посетиха страшно много приятели. В Щатите могат да минат години без да се видим, но до България пътуваха! Посрещнахме над 30 приятели и техните семейства.

Какво най-много Ви харесва у българите?

Можете да седнете с човек, който срещате за пръв път, и да водите искрен, открит разговор без да се притеснявате за нищо. Българите обичат да разговарят и да се смеят. Единственият проблем е, че с мен не искат да го правят на български.

Как е българският Ви?

Моят български… когато говоря с учителя си по български, е супер. Но хората не ми позволяват да говоря с тях на български. След като сте говорили с тях на български в продължение на пет минути, ще кажат: „Съжалявам, не говоря много добре английски“. „Аз сега говоря на български“, отговарям им. Не са свикнали чужденци да говорят на техния език и не могат да преодолеят акцента ми. „Не ви разбирам“, казват. А повечето говорят английски доста добре – много по-добре, отколкото аз български, и са много нетърпеливи.

Хората не уважават езика си; мислят, че е по-маловажен от английския. Смятат, че са длъжни да говорят световни езици. Така са ги учили в училище. Иска ми се да бях усвоила не само българската граматика, т.е. техническата част на езика, но и разговорен български, да мога просто да изляза на едно питие и да говоря български цяла вечер.

Любимата Ви дума на български?

Харесвам „Няма драма“, защото за мен това е същността на България. Плюс това, звучи страхотно.

Любим български обичай? 

Обичам планините, културата и фестивалите. И най-малко любимият ми обичай е, че все още не мога да преценя кога „да“ с жестове е „да“ и „не“ – „не“.

Любимо българско ястие?

Запечено сирене с орехи и мед. Харесва ми като салата или като десерт. И също харесвам сачове. 

Кои места в България Ви допаднаха най-много?

Обичам Белоградчик; това е едно от любимите ми места в света. Но преживяването да гледам опера и да видя фестивала за живопис на фона на древната крепост и скалните образувания беше просто незабравимо. Слушахме Вагнер и разглеждахме неолитни скални рисунки в Магурата и също беше разкошно. 

Обичам да плувам в Черно море. Харесва ми водата: не е много солена, температурата ѝ е идеална, чудесна е. При едно посещение в Созопол, отседнахме във ваканционното селище Санта Марина, след което отидохме до Калиакра. 

Също харесвам различните археологически обекти. Неотдавна посетихме Кабиле; там съм била два пъти. Била съм във всички археологически музеи, а Велико Търново съм посещавала многократно.

Вашата страст към етнографията и културата е всеизвестна. Коя е любимата Ви българска традиция

Кукерската традиция е невероятна. Карнавалите са нещо много дълбоко характерно за човечеството, но проявите им са толкова различни на различните места. Най-добрите ми преживявания тук определено са били фестивалите в Перник и Ямбол, където видях различни кукерски групи. Също така прекарах един 13-ти януари в Перник, посетихме няколко села и гледахме празненствата там. Видяхме лекар с интересен накрайник на носа. [Смее се.] Също така, около огъня от предишната вечер, видяхме кукерски маски с пера. Много исках да се сдобия с такава и в крайна сметка го направих.

Имате ли любим български художник или художници?

Харесват ми тези, които сме представяли на изложби, разбира се. Много харесвам фотографиите на Александър Иванов, които имахме късмета да покажем, а това, че ги прави от парапланер, е наистина уникално. Той прави поредицата „България от птичи поглед“. Александър Иванов и художничката Надежда Кутева са най-близки до интересите ми, защото творбите на Надежда съдържат много фолклор и етнография и са невероятно изразителни, докато Александър Иванов улавя възхитителни български пейзажи. И фактът, че го прави от парапланер, е страхотен.

Никол последва примера на Александър Иванов и се сбогува с мястото, което наричаше свой дом през последните три години, от въздуха – като полита с парапланер.

Селфи от парапланер от Милен Дончев