Оптимизъм за България

Кореняк търнавчанка съм – родена съм в Търнава, тук създадох семейство, живея и работя в Търнава. Защо останах ли? Просто е – обичам Търнава и хората тук. Така съм възпитана.

Ние, музикантите, като се изправим пред голямо произведение изпитваме страхопочитание. А трябва да се махне страхът и да остане почитанието. Точно това най-много ме впечатли в минутите, които прекарах очи

Духовият оркестър репетираше в старата сграда. Ръцете им бяха измръзнали и ги грееха на една духалка, поне малко да се стоплят, за да могат да свирят. Когато изсвириха първото хоро,

Рисувам от малка, обаче нещата никога не ми изглеждаха завършени. Сякаш исках да кажа още нещо. Тогава нашите купиха дигитален фотоапарат. Погнах котката – тя беше първият ми фото-модел. После

Не е лесно. Питайте Иван Ангелов, който подготвя учениците за математически състезания. Той започна с 50 деца в пети клас, от тях в дванадесети клас останаха 6, 4 от които

От бъркането на бетона, до зидарията и реденето на керемидите по покрива – цялото училище е построено с доброволен труд преди 80 години. Трябва да го поддържаме живо! Днес тук

Дарявали ли сте някога със SMS за избрана кауза? Най-вероятно да – 70% от българите даряват по този начин редовно. Което прави кратките съобщения най-популярния канал за дарения у нас.

Тодор Цачев е преподавател по музика в СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Златица и основател на училищен оркестър „Маршируващи звезди“ в града. Възпитаник е на Националното музикално училище и Националната

„Бях в 5 клас – 12-годишна, когато ни съобщиха, че ни канят на презентация за някакви бендове.  Нямах представа какво е това, но знаете какви са децата – с удоволствие