Търсене
Close this search box.

Следващият Нобелов лауреат за наука може да е българин. Проф. Балкански го търси.

Перпетуум-мобиле (от латински „вечно движение“) е въображаемо явление, неподчиняващо се на законите на физиката, но именно тази метафора най-добре предава енергията на видния физик Минко Балкански. 91-годишният учен е неуморим и непрекъснато зает в търсене на знание и начини да помага на другите. Говори бързо и на петте езика, които владее. Програмата му е запълнена със срещи за седмици напред. Наскоро започва уроци по пиано. Непрестанно работи и за любимата си кауза – да помага на млади българи да реализират потенциала си. 

Биографията на професора е също така неподчинена на закономерности и очаквания. Роден през 1927 г. в село Оряховица, до Стара Загора, Минко е бил будно дете и още по-буден юноша. Завършва гимназия на 15 години и е приет в Химическия факултет на Софийския университет. Успехът му е отличен, но той има други планове за себе си – мечтае да учи в Екол нормал в Париж, престижно висше училище, където е учил неговият идол, великият френски химик Луи Пастьор. За жалост, перспективите не са особено добри: Втората световна война помита бизнеса на баща му, а шансовете му да замине в чужбина се стопяват след като комунистите превземат властта в страната през 1944 г.

Въпреки това, младият Минко не се отказва – след като е задържан на границата с часове през 1946 г., той все пак успява да напусне България. В Париж пристига само с няколко думи френски и еквивалента на 11 щатски долара. Работи какво ли не, за да се издържа, но никога не забравя основната си цел: да получи образование в едно от най-престижните висши училища във Франция. След три месеца познанията му по френски позволяват да се запише във висше учебно заведение, макар и не в Екол нормал (по онова време само френски граждани са могли да учат там). Десетилетие по-късно, на 27 години, успешно защитава докторска степен по физика в Сорбоната в Париж и става професор по физика година след това. Духа му поддържат писмата, които баща му пише ежедневно – писма, написани с изящен почерк и вдъхновени от любовта и мъдростта на обикновен човек, който мечтае за по-добър живот за сина си.

„Писмата на баща ми не само ме крепяха – съветите му ме направиха човекът, който съм днес“, казва професорът. Бащината формула за успех е проста, но сполучлива: работа, работа и още работа. Бащиният завет е закон за Минко.

През следващите четири десетилетия, Минко Балкански изгражда успешна академична кариера и днес е международно признат авторитет по физика на твърдото тяло. Преподавал е в 34 университета в Европа, Азия и Америка, сред които Масачузетския технологичен институт, Калифорнийския университет и Сорбоната. Въпреки че не успява да стане студент в Екол нормал, е назначен като изследовател в лабораторията по физика на висшето училище скоро след като завършва докторската си степен. Дълги години ръководи и лабораторията по физика на твърдото тяло в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж. Професорът е съавтор и е допринесъл за написването на 30 книги и 2 000 страници научни публикации.

Половин век след като напуска България, професор Балкански вече е гражданин на света – живее в Париж и често пътува от континент на континент заради професионални ангажименти. Въпреки падането на Желязната завеса, професорът не прави планове за връщане в родната си страна. Майка му, баща му и брат му отдавна не са сред живите, а за съществуването на многото си роднини в България той дори не подозира. През 1992 г., обаче, получава обаждане от тогавашния български посланик във Франция, който му съобщава, че Софийският университет иска да му присъди почетна докторска степен. Няколко седмици след това професорът лети за София и изнася емоционална реч в Софийския университет. Налага му се да я научи наизуст, тъй като почти е забравил родния си език. И оттогава никога не напуска България задълго.

Tази година, професор Балкански и неговата Фондация „Миню Балкански“ (в памет на баща му) отбелязват двадесет и пет години дейност в страната. Въпреки че живее в Париж, професорът често пътува до България, където е основател и основен поддръжник на много образователни и културни инициативи. Реставрира семейната къща в Оряховица, както и няколко прилежащи имота, като ги превръща в образователен център с компютърна лаборатория, библиотека, класни стаи и пансион. В центъра, талантливи деца от цяла България посещават курсове по френски език, астрономия, математика, гражданско образование и програмиране, преподавани от водещи специалисти в тези области от България и чужбина. До един, преподавателите са доброволци – свидетелство за изключителната харизма и убедителност на професора. „Учителите идват с желание, с удоволствие. Дават най-доброто от себе си и децата са вдъхновени“, разказва той.

„Не повтаряме знанията, които се преподават в училище. Опитваме се да запалим интерес и жажда за знание и наука. Децата излизат от нашите курсове и казват, „Искам да науча повече“. Това е нашата цел“, споделя професор Балкански.

Фондация „Миню Балкански“ организира ежегодно състезание по физика и математика за гимназисти. Шестимата най-добри състезатели получават стипендии за двугодишно обучение в престижния лицей „Луи Велики“ в Париж, където се подготвят за кандидатстване във френски университети. Също така, с помощта на фондации от Европа и САЩ, професор Балкански е снабдил над 100 български училища с най-модерни компютри. Според него, всички деца трябва да имат достъп до възможностите, които съвременните технологии разкриват, „за да не остане никое дете по-назад“.

Фондацията подкрепя и талантливи студенти. Освен че помага на заслужили българи да посещават най-добрите френски университети, професорът прави щедро дарение и на Американския университет в България. Заедно с дългогодишния си приятел и виден български филантроп Дими Паница, професор Балкански спомага за създаването на Института за научни изследвания „Балкански-Паница“. По този начин се осигуряват интелектуално стимулираща среда и ресурси както на утвърдени специалисти, така и на учени в началото на кариерата си.

„Не бих могъл да направя нищо по-добро с живота си“, казва професорът и ни оставя – все пак има и други срещи. 

Снимка: Магдалена Скорчева, БДФ

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.