Търсене
Close this search box.

Защо една 4-милиардна световна фондация се е заинтересувала от България?

През 1913 петролният магнат Джон Дейвисън Рокфелер – Старши регистрира в САЩ една от най-мощните филантропски организации в света – Фондация „Рокфелер“.

Фондацията има за цел да увеличи благосъстоянието на човечеството в САЩ и целия свят, а девизът ѝ е „Добруване на човечеството в целия свят“. Полето на благотворителна дейност на фондацията обхваща различни области – естествени (експериментална биология) и хуманитарни науки, медицина, социология и пр. Тя развива дейност на практика по целия свят в сътрудничество с местните правителства и създаденото след Първата световна война Общество на народите и неговите хуманитарни структури.

България е включена в програмите на Рокфелеровата фондация за финансова помощ за страните от Югоизточна Европа, предложени от структурите ѝ в Европа – Международен съвет по здравеопазване (Здравен съвет) и Международен съвет по образование. По нареждане на УС на фондацията посочените съвети извършват през 1920 предварително проучване на състоянието на промишлеността, селското стопанство и здравеопазването в региона, с цел да се набележат най-неотложните проблеми и областите, в които фондацията може да окаже помощ.

Междувременно от българска страна също е проявен интерес към програмите на фондацията. През 1922 Дирекцията на народното здраве (ДНЗ) към МВРНЗ изпраща молба до Здравния съвет, с която търси помощта на Рокфелеровата фондация за специализация на млади лекари, бактериолози, фармацевти и химици, както и за предоставяне възможност на чиновници от МНЗ да се запознаят с опита на европейските държави в хигиенизирането на селищата. Другите искания в молбата са фондацията да отпусне средства за строеж и обзавеждане на институт по епидемиология в София и за създаване на образцов здравен център за масова профилактика и консултации, както и да назначи технически съветник на фондацията в София, който да оглави бъдещите съвместни мероприятия с ДНЗ. За помощ към Рокфелеровата фондация се обръща и деканът на Медицинския факултет при СУ проф. Васил Моллов, който търси средства за студентската библиотека и лабораториите към факултета. В периода 1923 – дек. 1924

Здравният съвет при фондацията отпуска 820 долара (114 800 лв.) на Медицинския факултет за закупуване на специализирана научна литература. Гласувана е и финансова помощ до 5 хил. долара за закупуване на оборудване и химикали за лабораториите на факултета. През 1927 Здравният съвет предоставя 620 долара (86 800 лв.) на катедрата по хистология и ембриология за лабораториите и библиотеката, както и сумата 1500 долара (210 хил. лв.) на катедрата по патоанатомия, която не е усвоена заради административни неуредици.

Стартира и програмата за специализации по линията на Здравния съвет и на Съвета за образование, която през следващите няколко години е най-съществената част от дейността на Рокфелеровата фондация в България.

В достъпните източници е трудно да бъдат намерени точни данни за броя на българите, стипендианти на Рокфелеровата фондация, и на средствата, изразходвани за тяхното обучение. С всички уговорки за непълнота на сведенията, могат да бъдат посочени следните данни за броя им в периода между двете световни войни: по линия на Здравния съвет – 37 души; по линия на различните отдели на Съвета за образование, както следва – 7 души (отдела за медицинско образование); 15 души (отдела за обществени науки); 5 души (отдела за природни науки). Стипендиантите на Агрономическия факултет са 13 души и има една повторно предоставена стипендия по естествени науки. Освен това Рокфелеровата фондация финансира научни пътувания на 7 лекари (2 в Северна Америка и 5 души в Европа).

Български стипендианти се ползват и от средствата по различни програми, с които фондацията финансира ОН. По програмата за размяна на лекари за запознаване с организацията на санитарното дело стипендии получават 14 български лекари и един инженер. Още 10 лекари участват в курсове по епидемиология и малария, организирани от Хигиенната секция при ОН с финансовата помощ на Рокфелеровата фондация. В документите е посочено още, че до 1934 за издръжка на 26 стипендианта от България Рокфелеровата фондация е изразходвала 60 хил. долара (над 5 млн. лв.)*

Научете повече на daritelite.bg.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.