Едно от най-интересните късни платна на Цанко Лавренов е „Габрово 1847 – първото просветно събрание, свикано от Васил Априлов, в което е взето решение за построяването на първата гимназия в България“, поръчано и откупено от електротелферния завод “Подем” в Габрово. След приватизацията на завода в края на 90-те следите на картината се губят. Любопитен съм дали ще се намери някога.
Отбелязахме 120 години от рождението на Цанко Лавренов през 2016 с най-голямата изложба в историята “МЕЖДУ МОДЕРНОТО И КАНОНА” в Софийска градска художествена галерия и в Пловдивската художествена галерия. От галерии и музеи в страната, от колекционери, пръснати по целия свят и от архива на фондация „Цанко Лавренов“ успяхме да съберем и покажем над 250 произведения на художника. Това, за което фондация „Америка за България“ ни помогна, е да систематизираме в голямо монографично издание цялата информация – биография, документи и всички известни ни произведения, както и много рисунки. Получава се издание с над 1000 файла информация и 500 страници обем. Текстовете в книгата са на седем водещи български изкустоведи. Такова нещо не е правено за нито един български художник и това е много жалко, защото към културното ни наследство трябва да се подхожда с грижа, внимание и голям респект. Докато работехме по книгата, попаднахме на произведения, за които дори не подозирахме. Намерихме и откупихме споменник на една дама, където открихме 4 великолепни рисунки от Виена, издирихме в Стокхолм наследниците на шведски дипломати в България през 30-те и 40-те на ХХ в., които притежават четири картини, в Берлин попаднахме на семейство, което има три произведения. Екипът ни откри във фондовете на музея „Белведере“ във Виена картината „Червените покриви на Рилския манастир“, която Тодор Живков подарява през 1968 на австрийския канцлер при официалното си посещение. Попаднахме и на една от картините продадена на Венецианското биенале през 1942, която по неведоми пътища се беше озовала в Националната ни галерия, без никой да документира интересната й съдба.
Най-впечатляващата ни история обаче е тази за копието на чудотворната икона на Св. Георги от Зографския манастир направено от дядо ми. Цанко Лавренов прекарва 100 дни в Света Гора в периода 1935-1936, когато политическите ни отношения с Гърция са били обтегнати и е било много трудно да се пътува. Но той е успял да замине и, заедно с поръчките, които е имал, да постави началото на знаменития си „Светогорски цикъл“ от картини. Именно там рисува копие на Фануилската чудотворна икона на “Св. Георги” от манастира Зограф, срещайки голяма съпротива от страна на монасите, които са използвали какви ли не хитрости, за да го откажат. След дълги увещания са свалили стъклото на иконата за да може по-добре да вижда образа на светеца и са го засипвали със светогорски легенди, според които всеки, който се опитвал да прерисува иконата бил застиган от ужасно проклятие. Когато Цанко Лавренов завършил иконата, монасите възкликнали възхитено: „Златни ти кунки, майсторе Свети Георги си даде образа!“. Те му предложили да остане да работи за тях, като 6 месеца от годината да изографисва икони и 6 месеца да обикаля по света. Той им отказал. Голямо преживяване за всички нас беше когато открихме иконата днес в един малък параклис на Ефория “Зограф” в Пловдив „Св. Цар Борис Покръстител”, на същото място където дядо ми я е донесъл и закачил от Света гора преди осемдесет години по поръчка на настоятеля на храма отец Владимир!
Освен живопис Цанко Лавренов е работил графика, илюстрирал е детски списания, занимавал се е със сценография. За около година 1927 – 1928 работи и като художник в дъражваната печатница – една много добре платена работа, но решава да напусне за да се отдаде изцяло на изкуството. През 1968 в Софийската опера се поставя танцовата драма “Нестинарка” от Марин Големинов в главната роля е прима балерината Вера Кирова, а проектите за декор са дело на Цанко Лавренов.
Работата по книгата беше много трудна, защото събрахме и обработихме огромно количество информация. Вътре е събрано цялото творчество на художника и е синтезиран житейският му път – пъстър и многообразен като картините му.
Лаврен Петров, внук на Цанко Лавренов, управител на фондация „Цанко Лавренов“
