В древността мнозина били заети във вече несъществуващи професии като въоръжени танцьори, виночерпци или носачи на образа на императора. Изчезването на тези професии става тихо и постепенно и няма ефект върху хода на историята.
Бъдещето на демократичните общества би било много различно обаче – а според някои дори невъзможно, без професия като журналистическата.
Медийният експерт Джеймс Кери пише, че демокрацията и журналистиката са две взаимно крепящи се части на едно цяло. Те се появяват едновременно преди около 200 години и това не е само съвпадение. „Журналистиката и републиканската или демократична форма на управление са с еднакъв произход – без журналистика няма демокрация“, пише Кери в популярна статия от 2007 г. „Има общества с вестници и радиостанции, които нямат журналистика… Без институциите и духа на демокрацията, журналистите са единствено пропагандисти или шутове.“
За връзката между демокрацията и журналистиката разговаряха американските медийни експерти и журналисти Дийн Старкман, Ръсел Франк и Барбара Маккормак на 8 ноември в Столична библиотека; журналистът от Радио „Свободна Европа“ Ивайло Везенков модерираше дискусията. Вдъхновена от идеята на Кери за централната роля на журналистите в демократичните общества, беседата бе озаглавена „Няма демокрация без журналистика: ролята на журналистите в света на постистината“ и въпреки че тонът ѝ беше преобладаващо песимистичен заради предизвикателствата пред журналистиката днес, участниците споделиха и някои оптимистични прогнози.
Търсенето на сензации, пристрастността, пропуските и грешките и фокусът върху негативното несъмнено допринасят за намаленото доверие в медиите, но настъпването на цифровата ера е основният виновник за проблемите в журналистиката през последните две десетилетия според участниците. Интернет отнема както рекламни приходи от традиционните източници на новини, така и монопола им върху публикуването на съдържание. Резултатите са значителни съкращения на работни места в медиите и „прекрасен нов свят, в който всеки е журналист“, според Старкман.
Без съмнение интернет демократизира публикуването на съдържание, давайки възможност за изява на много безгласни доскоро групи. И все пак, в онлайн пространството всеки може да публикува непотвърдена информация и всяка измислица може да стане „истина“, ако достигне до достатъчно много хора. „В миналото публикуването беше голяма работа. Да успееш да публикуваш нещо не беше лесно. Сега, с разпространението на социалните медии, всеки може да публикува. Хората не знаят, че да публикуваш е важно и отговорно“, каза Старкман.
По-лошото е, че монополът на интернет гиганти като Фейсбук върху разпространението на новини и вниманието на потребителите стеснява набора от теми и мнения, които достигат до нас. Алгоритъмът на Фейсбук решава какво четем. Това утвърждава безкритични, едностранни разбирания за света. Така създадените „ехо камери“ се експлоатират лесно от популисти и други интереси.
Днес хората разполагат с необходимите инструменти, за да разкажат своята версия на дадено събитие и това прави журналистите излишни, смятат някои анализатори. Но според Ръсел Франк именно тази е причината журналистиката да е по-необходима от всякога. Алгоритмите на Фейсбук няма да ни представят версии, различни от нашата, а повечето от нас не биха се и впуснали в търсене на такива. На ехо камерата може да противодейства само обективният подход на журналистиката и нейният стремеж към баланс чрез представяне на различни гледни точки.
Въпросът дали журналистите наистина могат да бъдат обективни отвлича вниманието от по-важната им задача, смята Франк. „Журналистиката е създадена, за да направи света по-добър. Журналистите отразяват проблеми, които трябва да бъдат решени“, каза той. Те не могат да са безпристрастни и обективни нито към тях, нито към демокрацията.
Хората трябва да бъдат образовани за това колко ценни са фактите. Само така може да укрепим журналистиката и демокрацията, смята Маккормак. Тя посочи, че вината за проблемите в журналистиката не е само на интернет компаниите. Кабелните новинарски мрежи с пристрастията си към една или друга партия или бизнес интерес са също толкова отговорни за ерозията на доверието в медиите.
„Журналистите не могат да поправят това, а пропагандистите няма да си отидат. Технологичните компании трябва да бъдат по-прозрачни, но не знам дали в тях е решението. Тежестта пада върху плещите на потребителите. Те са тези, които са залети с информация“, каза Маккормак. „Днес журналистиката е по-добра от всякога и [с правилното обучение] надеждните медии ще си върнат доверието на хората“, добави тя.
Журналистическото образование и медийната грамотност са нейна специалност. Като вицепрезидент за образование в Newseum – най-големият музей в света, посветен на журналистиката, Маккормак разработва и тества иновативни методи за преподаване на информационна грамотност. Според нея толерантността е много полезна в борбата с дезинформацията. „Ако съм толерантна към други идеи, ако изключа емоционалния компонент и се съсредоточа само върху фактите и тяхната стойност… няма да съм лесна мишена за пропагандистите“, каза тя.
Междувременно търсенето на алтернативни методи за финансиране на медии продължава. „Може и да не вярвате, но е възможно Унгария да е намерила решение“, каза Старкман. Данъкоплатците в Унгария могат да дарят част от данъците си, за да подпомагат дейността на нестопански организации, сред които са и медиите в страната. Разбира се, това решение ще работи само ако Унгария се придържа към демократичния си курс, каза той.
Едно е сигурно: медийните платформи се променят и традиционните медии трябва да се адаптират. И това, че младите не четат вестници, не е толкова алармиращо и не значи, че не се интересуват от актуални събития, смята Маккормак. „Поколението Z [хората, родени между 1995 и 2015 г.] не иска да получава новини по начина, по който нашето поколение иска да им ги предаде. Ще имат свои собствени платформи и в това няма нищо лошо.“
Дискусията „Без журналистика няма демокрация“ е организирана от Фулбрайт България с подкрепата на Държавния департамент на САЩ. Паралелно с нея се проведе четиридневен семинар по медийна грамотност за 80 помощник-учители по английски език, преподаващи по програма „Фулбрайт“ в България, Румъния, Гърция и бившите югославски републики. Учебните материали за семинара са изготвени от Асоциацията на европейските журналисти – България в програмата ѝ за медийна грамотност, финансирана от Фондация „Америка за България“.
Барбара Маккормак е вицепрезидент за образование в института „Фрийдъм форум“, създателят на Newseum. Маккормак ръководи екипа, отговорен за създаването на NewseumED – качествени образователни ресурси и програми по медийна грамотност и по темата за свободите, гарантирани от Първата поправка на Американската конституция. Чрез уебсайта си и своите виртуални и присъствени обучения, NewseumED достига до 10 милиона души.
Ръсел Франк е работил 13 години като репортер и редактор на вестници в Калифорния и Пенсилвания, преди да се присъедини към факултета по журналистика в университета Penn State. През последните години пише и изнася лекции по темата за фалшивите новини. Книгата му от 2011 г. Newslore: Contemporary Folklore on the Internet („Съвременен новинарски фолклор в Интернет“) е едно от първите проучвания по темата. През учебната 2019 – 2020 г. преподава в университета „Аристотел“ в Солун по програма „Фулбрайт“.
Дийн Старкман е главен редактор в Международния консорциум на разследващите журналисти, както и гостуващ преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща. Той е автор на книгата „Кучето пазач, което не лаеше: финансовата криза и изчезването на разследващата журналистика“, нашумял анализ на провалите на бизнес журналистиката преди финансовата криза от 2008 г. Старкман е бил разследващ репортер в Wall Street Journal и е помогнал на разследващия екип на Providence Journal да спечели награда „Пулицър“ през 1994 г.
Прочетете интервюто ни с Дийн Старкман по темата за медийната грамотност.
