Най-влиятелният българин в Силициевата долина

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email

За българската общност в Силициевата долина днес Богомил Балкански е това, което Странджата е бил за българските емигранти в Браила преди век и половина – покровител и приятел, както и източник на контакти и подкрепа. В дома му често се събират българи от технологичната сфера, за да обменят опит и информация, да кроят общи планове или просто да са в компанията на себеподобни – точно като в кръчмата на Странджата.

Паралелите не свършват дотам – и двамата носят имената на български планини, а постиженията на Богомил в Силициева долина са не по-малки от тези на някогашния знаменосец. Богомил започва кариерата си в консултантския гигант McKinsey. В Калифорния първо е продуктов мениджър в CrossWeave, а после в Siebel Systems – пионер в разработването на CRM софтуерни системи. Следват осем години във VMware, където допринася за развитието на продуктовата линия от виртуални сървъри. Под ръководството му приходите на VMware от тези продукти се увеличават десетократно, а клиентите – oт 5 000 на 300 000. Става вицепрезидент в „Гугъл“, след като стартъпът, в който работи, е купен от компанията за рекордна сума. През август 2018 г. Богомил напуска „Гугъл“, за да се посвети на своите предприемачески проекти, хобита и общественополезна дейност. Заради своя дългогодишен принос към България през 2018 г. е избран за почетен консул на страната в Калифорния.

След две десетилетия в Силициевата долина, Богомил познава доста хора и се опитва да помага винаги когато може, особено ако вижда истински хъс в отсрещната страна. През март 2019 г. той отвори дома си и за инициативата RE:TURN, след като припозна мисията ѝ да създаде мост между българите зад граница и България.

Богомил разговаря с нас за плановете си, за перспективите на българския технологичен сектор и за Bulgaria Innovation Hub, който ще помага на български компании да се развиват на американския пазар.

Инвестирал си в няколко български технологични компании през годините и си съосновател на Българския център за иновации, след като дълго време си бил неформалният хъб за българските технологични фирми в Силициевата долина. Къде ще насочиш усилията си като почетен консул?

Основната ми цел е да съдействам за развитието на технологичната индустрия в България. Това означава две неща:

1. Да се подпомагат българските технологични фирми, било то стартъпи или по-големи и по-зрели фирми

Предизвикателствата пред българските технологични фирми са, че в един момент пътят към успеха минава през стъпване на американския пазар. За да расте една технологична фирма, ѝ трябват клиенти, а българската икономика е твърде малка и все още недостатъчно развита, за да предложи достатъчен потенциал. Тогава пред българската фирма изниква въпросът: На кои чужди пазари може да се стъпи?

Естествено пазарите на Европейския съюз са първата логична стъпка, но повечето фирми бързо осъзнават, че овладяването на европейските пазари не е лесно. Въпреки че от десетилетия текат процеси по обединяване, все още от гледна точка на език и култура на бизнеса става въпрос ако не за 27 различни пазара, то поне за 10 – 12. Това прави проникването на европейските пазари трудно. Другият фактор е, че големите европейски фирми са сравнително консервативни и не дават лесно шанс на една малка и неутвърдена фирма като доставчик. По сходен начин стоят нещата и с азиатските пазари.

Така че по метода на изключването, българските предприемачи рано или късно достигат до извода, че най-рационално е да си опитат късмета на американския пазар – най-голямата икономика, която говори един език и има едни правила за правене на бизнес. По-важното е, че в Америка е много жив пионерско-предприемаческият дух и големите американски фирми поемат много повече рискове и дават шанс на малки фирми. Когато се говори за Силициевата долина като за център за иновации, обикновено се споменава присъствието на големи университети и наличието на фондове за рискови инвестиции, но според мен основният двигател на Силициевата долина е именно рисковият профил на големите фирми, които купуват решения от съвсем малки, новосъздадени фирми.

Това, с което се надявам да помогна, е контакти и напътствия. И понеже само моите усилия не са достатъчни, с една група съмишленици създадохме Български център за иновации в Силициевата долина.

2. Да се насочват фирми от Силициевата долина да разкриват клонове за развойна или друга дейност в България

В България вече има много примери за успешни развойни звена на именити американски технологични фирми. Аз съм най-добре запознат с клоновете на VMware и Uber – чийто главен технически директор е отговорен за откриването на клона на VMware в България. Една нова тенденция, която забелязвам, е, че българи които стартират технологични бизнеси в Силициевата долина, също откриват клонове в България. Такъв е случаят с Leanplum (аз съм член на борда на директорите им).

Целта ми е тези истории да се популяризират в Долината, така че България да е в съзнанието на тукашни фирми, които обмислят развойна дейност извън Америка.

Как според теб ще изглежда технологичният сектор в България след пет години?

Аз от много време съм голям оптимист за развитието на технологичната индустрия в България. Ако в момента дялът на софтуер в БВП е 2 – 2.5%, след пет години се надявам да се е удвоил.

Ти още като студент през 90-те години започваш да помагаш и да инвестираш в проектите на приятели. Един от първите инвеститори си в Netinfo. Как реши да се захванеш с нещо толкова непознато тогава в България като инвестирането?

Винаги съм вярвал, че животът е хората, с които се обгражда човек. Така че винаги се старая да подкрепям приятелите ми с каквото мога – особено ако решат да се нагърбят с нещо толкова трудно като стартиране на компания.

Днес как избираш кого да подкрепиш, било то бизнес или неправителствена организация?

Критерият за мен е много прост – вярвам ли в хората зад това начинание.

Каза, че главният технически директор на VMware Thuan Pham довежда компанията в България през 2007 г. – по времето, когато и ти си там. Разкажи повече за това. Защо уважавана технологична компания реши да разшири дейността си точно в България?

Thuan беше работил с български инженери в предишна фирма и беше много впечатлен. Така че той беше причината VMware да отвори офис в България. След като напусна VMware, Thuan отиде в Uber, където е главен технически директор, и повтори упражнението – отвори офис на Uber в България.

От коя твоя инвестиция си най-горд? Защо?

„Заедно в час“ – защото образованието е най-базисното изискване, за да просперира България.

Посвещаваш значително време на „Заедно в час“ – организираш и участваш в благотворителни акции, отделяш време за разговори с ученици. Защо реши да подкрепиш именно тях?

Защото екипът на „Заедно в час“ са едни изключителни млади хора. Възхищавам се на заряда, с който се борят с почти непосилната задача да подобрят образованието в България.

Помагаш и на други организации от неправителствения сектор. Какво те мотивира да го правиш?

Иска ми се и други хора да имат шансовете, които аз съм получил. И малко неща ми носят повече удоволствие от това да видя хората около мен да си разперят крилата и да градят – в която и да било област.

Ти си учил математика. (Богомил има бакалавърска степен по математика от Корнел и MBA от Станфорд. Бел.ред.) Какво би казал на млад човек, изправен пред дилемата – природни или хуманитарни науки? Има ли грешен избор?

Аз самият цял живот съм бил изправен пред тази дилема, а и съм бил от двете страни. След седми клас почти отидох в Националната природо-математическа гимназия, но в крайна сметка реших да отида в Класическата (Национална гимназия за древни езици и култури), където учих латински и старогръцки. След това в университета в Америка учих математика и се озовах в компютърната индустрия, в която съм и до днес. Но истината, е че не бих заменил класическото ми образование за нищо на света. Компютрите са важно нещо, с което си изкарвам хляба, но както е казал народът – само с хляб не се живее. Радвам се, че като отида в Рим, все още мога да чета някои надписи.

В момента си в едногодишен отпуск от активна професионална дейност. Какви са плановете ти за годината?

Аз вярвам, че човек трябва да работи яко и да твори, но също така трябва да намира време да опознае чудесата на света, да прекарва време с близки и приятели. През тази година пътувам много – от България до Бали, от Атакама до Аризона, от Фиджи до Франция. Пътувам предимно за да видя чудесата на природата. В момента съм в Шри Ланка, където се гмуркам с китове. Това е едно неописуемо преживяване – сините китове са най-големите животни, които изобщо някога са живели на земята (по-големи и от най-големите динозаври), и да съм на 30 метра от един такъв гигант ме кара да се чувствам във възторг от природата.

Когато не съм на път и съм в Сан Франциско, помагам малко на фирми, с които съм свързан по един или друг начин – или като член на борда, или като инвеститор. А по няколко часа на седмица работя и върху моя готварски блог.