В България някога се списваха списания за фенове на „Д-р Куин, Лечителката“ и много от тези, минали 30-те, все още могат да назоват повечето герои от сериала. България е мястото, където кимането означава „не“; където могат да ви посрещнат със свъсено чело, но където ще намерите приятели за цял живот; където киселото мляко се добавя към почти всяко ястие и където струпването на съгласни е истинско предизвикателство за лингвистичните способности – само накарайте чужденец да произнесе „Благоевград“ или „Пазарджик“!
Българите могат да говорят за богатата история и културно наследство на страната с часове, но България си струва да бъде посетена най-вече заради тях самите.
Не на последно място, българите са известни и с „айляка“ – състояние на духа, отличаващо се с висша форма на неприпряност и спокойствие. Проявява се като многочасови разговори на кафе, бира или нещо за хапване и има общи белези с испанската „mañana, mañana“ философия. (По-запознатите казват, че айляк е същото като „mañana, mañana“, но без всичкото това напрежение.)
Пловдив е постоянна столица на айляка, а през 2019 и Европейска столица на културата. Затова не е изненадващо за никого, че през последните няколко месеца градът се превърна в изключително популярна туристическа дестинация и мнозина посетители от други страни пишат за преживяванията си там с възторг.
Писателката Дина Мишев е една от тях, а статията ѝ за „Вашингтон Пост“ изследва айляка в два български града. Всъщност Мишев е с български корени и пътува с цялото си семейство, за да ги преоткрие и да посети някои от местата, за които е чувала от дете от българския си баща. Първата спирка на Мишеви естествено е Пловдив, но семейството прекарва няколко дни и във Велико Търново, средновековната българска столица, която, според авторката, трябва да стане следващата Европейска столица на културата. Търново има както история, така и дух. Посетете стария град и ще разберете защо средновековните пътешественици сравняват Търново едновременно с Цариград, Рим и Йерусалим.
Репортерът на „Ню Йорк Таймс“ Себастиан Модак прекарва една седмица в Пловдив, след като градът е включен в списъка на изданието „52 места, които да посетите през 2019“ След задължителните римски руини и стария град с добре запазената си архитектура от 19-ти век, Модак посещава и строителната площадка на Епископската базилика – църква от 4 – 5 век, в която могат да се видят над 2000 кв.м. древни римски мозайки, чието възстановяване се финансира от Фондация „Америка за България“. Базиликата ще отвори врати за посетители през есента.
Модак е впечатлен от богатата история на Пловдив, но не толкова, колкото от местните. Прекарва време с най-различни пловдивчани и идентифицира „нова порода хора на изкуството, предприемачи и лидери на общността… също толкова загрижени за бъдещето на града, колкото и за миналото му“. Сред постиженията им са динамичната арт среда в града, осветляването на различни социални проблеми и оригинални предприемачески инициативи като популярния бар „Котка и Мишка“, с къщата за гости и споделено работно пространство към него, който финансира сайта за независима журналистика Под Тепето.
Айляшкото спокойствие е изключително осезаемо в „Котка и Мишка“, както и в много други пловдивски барове, кафенета и ресторанти. В разказа си Мишев запечатва типична айляшка сцена: „Сградата до „Котка и Мишка“ е кафене на име Central Perk, което преднамерено наподобява кафенето от сериала „Приятели“ със същото име. Тук посетителите отпиват лате и еспресо и разговарят на френски, немски, английски и български, отпуснати на дивани и фотьойли“. Точно така: айляците не пият, а отпиват. (А българите очевидно обичат американски сериали.) Въпреки сходствата със заведения в Ню Йорк, пловдивските кафенета са „различни от бледите подобия в Уилямсбърг… можете да седите цял час в квартален бар на една бира без да ви гледат мръсно“, пише Модак в статията си в „Ню Йорк Таймс“. Истинските айляци не само създават впечатление, че не бързат за никъде – те наистина не бързат.
Вестник „Гардиън“ предлага удобен списък на „най-айляшките“ места в Пловдив. „Тук стресът е забранен“, е рекламното послание на един от ресторантите, включени в него. Неслучайно името на заведението е „Айлякрия“.
Нужни ли са още причини човек да иска да посети България?
Ако отпуската ви е по-продължителна, разгледайте августовския бюлетин на Фондация „Америка за България“ за идеи къде да отидете. Насочете се на север и разгледайте градовете по крайбрежието на река Дунав, снабдете се с обувки за поход и посетете великолепните Източни Родопи или отидете до мистериозната Свещарска тракийска гробница в Североизточна България.
Снимки от Под тепето
