Меню
Меню

Ако не ти, кой? За отговорностите на бизнеса

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Любо Лозанов

Разговор между двама търговски представители един ден привлича вниманието на Любомир (Любо) Лозанов. Двете дами обсъждат колко е трудно паркирането около клиентски обект, който снабдяват с пилешки продукти. Наричат мястото „музея“.

Любо е изпълнителен директор на производителя на пилешко месо „Амета“ с марка „Лудогорско пиле“ и доколкото му е известно, сред клиентите на компанията няма музеи. Затова решава да попита.

Търговските представители не говорели за истински музей, а за супермаркет с ниска посещаемост. Кръстили го „музея“, защото така си представяли музеите – като пусти места, в които никой не ходи.

Като чест посетител на музеи и галерии и колекционер на българско съвременно изкуство, Любо решава да помогне за промяната на това схващане. Започва локално – в Разград, където се намират повечето производствени обекти на компанията. В града се намира и един от най-големите открити археологически музеи – „Абритус“, в който могат да се видят стотици останки от древния римски град Абритус и съществувалото там по-рано тракийско селище. Въпреки че Разград е на главния път между Румъния и Черноморието, малко туристи се отбиват за разходка из музея. Посещенията от местни също са рядкост.

Любо се заема да премахне две от най-очевидните препятствия пред посетителите – входната такса и липсата на информация. Стойността на билетите покрива неговата компания „Амета“ (търговска марка „Лудогорско пиле“), най-големият производител на пилешко месо в България и най-големият работодател в областта. Вечно позитивен и деен, Любо се заема и да популяризира инициативата. Хора от общността се заемат с изготвянето на билбордове, а местни бизнеси подкрепят кампанията, като предоставят място за поставяне на рекламните пана на главния път и в града. Така през лятото на 2017 г. над 1700 души посещават останките на древноримския град Абритус – четири пъти повече от обикновено.

„Отзвукът беше толкова силен, че не посмяхме да направим планираната кампания в социалните медии, за да не натоварим музея“, разказва Любо. „Показахме, че с общи усилия може да се постигне много. Жители на Разград и ученици посетиха музея, но доведохме и много туристи от какви ли не националности. И най-важното, дадохме пример как могат да се развиват местни инициативи“. Любо подготвя подобен проект и с Градската художествена галерия в Разград.

Подкрепата за „Абритус“ е една от многото инициативи, осъществени със съдействието на „Амета“ и нейния изпълнителен директор. Още от самото му създаване Любо застава плътно и зад баскетболен клуб „Вълци – Разград“, чиято цел е да възроди баскетболната традиция в града. Клубът насърчава и по-здравословен начин на живот за малки и големи и заздравява връзката между деца и родители чрез баскетбол. Сериозна е и подкрепата на Любо за „Заедно в час“ – чиято мисия е да направи качественото образование достъпно за всяко дете, независимо от адресната му регистрация. Не на последно място той редовно подкрепя дарителски кампании за детски и старчески домове, както и за възстановяване на църкви.

„Някъде в развитието си човек разбира, че отговорността му не се изчерпва с плащане на данъци. Животът ни няма да стане по-хубав само от това. Отговорността ти е много повече, ако искаш да допринасяш за развитието на тази страна“, казва Любо. „Трябва да полагаме усилия да се грижим за хората и да сътрудничим на институциите, с които работим.“ Така всяка година „Амета“ и другите големи компании в региона, където зимите са изключително сурови, помагат на Община Разград с почистването на пътищата. В резултат придвижването на всички е по-безопасно.

Безопасността на потребителите е целта и на издаденото и разпространено от „Амета“ „Ръководство за биологична сигурност при птиците“ , което се използва и от Българската агенция по безопасност на храните. Компанията е в помощ на всички в частния сектор и държавните институции, ангажирани в процеса на отглеждане и търговия с птици. Тази инициатива допринася за цялостната стабилност на сектора, като предоставя знания и практически съвети, което Любо смята за отговорност на първите в бранша.

Освен за сектора, чрез работата си в „Амета“ Любо има принос и за здравето на цялостния бизнес климат в България. Заедно с колеги от различни сфери спомага за засилване на фискалния контрол и минимизиране на кражбите на ДДС в търговията с пилешко месо и зърнени култури. Благодарение на техните инициативи е изградено звено за фискален контрол в рамките на Националната агенция по приходите. Така държавата събира повече данъци, а конкуренцията е по-честна. България произвежда по-качествено пилешко месо, отварят се нови работни места и се развиват семейни бизнеси, а търговията със зърно излиза на бяло.

За развитието на частния сектор в България, Любо помага от 2015 и като член на борда на Фондация „Америка за България“, която подкрепя множество инициативи и проекти из цялата страна.

Бордът на директорите на Фондация „Америка за България“

Всъщност Любо е свързан с историята на Фондацията и нейния предшественик, Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ), още от края на 90-те. Тогава е обещаващ млад финансов анализатор, образован в България и Холандия и тъкмо завърнал се от проект, който го отвежда до финансовата столица на Европа, Лондон. Няколко компании имат интерес да го наемат, включително БАИФ, и въпреки че друга компания му прави по-атрактивно предложение, той избира да работи за Фонда. Причината? Вярва, че хората са най-важният елемент в една работна среда. „Наистина много харесах хората във Фонда“, казва той.

Именно хората предопределят невероятния успех на БАИФ: продажбата на активите му през 2008 г. възлиза на почти $500 милиона или 800% възвращаемост на първоначалната инвестиция. БАИФ е най-успешният сред 10 фонда, създадени от Конгреса на САЩ в подкрепа на демократичните процеси и пазарната икономика в бившите комунистически страни след 1989 г. Хората на Фонда са тези, които виждат потенциал у хора и бизнеси, в които никой първоначално не желае да инвестира. Тяхната работа е ключова за успеха на тези ранни инвестиции.

„Амета“ е такава инвестиция. Обратът в историята на компанията е свързан с навременната намеса на екип, оглавяван от Любо и Хю Джонсън, с техния бизнес усет и труд. През годината, която Любо прекарва като анализатор във Фонда, той доказва не само че е способен, но и че е готов да бъде лидер. В началото на 2001 г. той става част от ръководния екип на „Амета“ – губещо предприятие със сериозни проблеми, и не разочарова очакванията. За по-малко от десетилетие предприятието се превръща в една от най-успешните български компании, като същевременно е пример, че в България може да се прави печеливш бизнес честно и прозрачно. Днес „Амета“ е известна с качествената си продукция и с активния износ за страни от цяла Европа, включително пазари като италианския, считани за невъзможни за пробив от външни компании. В компанията са ангажирани над 2500 служители и доставчици на стоки и услуги. Сертифицирана по всички международни стандарти, на компанията се доверява и международната верига KFC, на която българската компания е международен доставчик. Днес начело на компанията е само Любо.

През 2015 г. бордът на директорите на Фондация „Америка за България“ отправя покана за членство на Любо, тъй като високо цени способностите му. Първоначално Любо реагира като инвеститор: „Вие сигурни ли сте, че аз ще добавя стойност?“ пита той. Поканата е продиктувана именно от нуждата от такава инвеститорска перспектива в управлението на Фондацията, както и от доказаната почтеност на Любо, неговата отдаденост, скромност и познания за бизнес средата в България.

Оказаното доверие и поканата да служи наравно с директори, на които е докладвал преди години и към които изпитва дълбоко уважение, развълнуват Любо. Той приема поканата и заради чувството на отговорност към бившите си колеги от Фонда, чиято отлична работа води до успеха на БАИФ и възможността Фондация „Америка за България“ да работи без краен срок на действие.

Именно затова Любо очаква отлични резултати и от всеки проект, който Фондацията подкрепя. „Няма проекти, които са просто готини проекти. Винаги трябва да [е ясно с] какво един проект ще допринесе за развитието на нашето общество“, категоричен е той.