Партнирахме си със списание EVA, за да представим една малка част от жените лидери от нестопанския и публичен сектор – силни, красиви, устремени. Резултатът беше „Оптимистичният брой на EVA: 15 истории за успеха“. Това е една от тези истории, препубликувана с разрешението на EVA.

Текст: Ирина Иванова
Фотография: Костадин Кръстев-Коко

За много от нас вероятно организация с наименованието Български институт за правни инициативи (БИПИ) звучи като нещо, което няма особена връзка с нашия живот и нашето всекидневие и което е далеч от реалните ни проблеми и малките ни битки ден за ден. Управителят на организацията и един от учредителите ѝ Биляна Гяурова-Вегертседер обаче има пример, който опровергава това впечатление: „Обичам да казвам, че когато човек си отвори хладилника, не търси вътре върховенство на правото, нали? Само че нещата са много тясно свързани – преди известно време гледах по телевизията едно момче, което сподели, че мечтата му е да стане лесовъд, защото обича планината и иска да я залесява. Чудесно, но нека си представим, че някой от т.нар. дървена мафия отиде и незаконно изсече залесеното от него. Ако  няма силни, некорумпирани разследващи органи, това престъпление няма да бъде добре разследвано. Ако бъде разследвано, но няма отговорна прокуратура, нейният обвинителен акт няма да издържи в съда, и накрая, ако няма независим съд, то и най-добре изготвеният обвинителен акт няма да приключи с присъда. Този пример може да бъде проектиран в други области и в крайна сметка ще се окаже, че празният хладилник има много общо с това в страната ни да има върховенство на правото“.

Биляна е родена в Русе и като ученичка участва в протестите срещу обгазяването на града. Още тогава решава, че иска да се занимава с нещо, с което да се преборва подобна несправедливост и буквално убийствена незаинтересованост. След гимназията кандидатства и право, и журналистика. Приемат я и на двете места, но тя избира правото, защото вярва, че като юрист все ще ѝ се удаде възможност и да пише, а обратното ще е по-сложно. Днес работата ѝ наистина включва и писане на статии за различни медии. „Освен това правото и журналистиката имат нещо общо – задаването на въпроси. И в двете е много важно как и какъв въпрос ще бъде зададен“ – допълва тя.

Заедно с група колеги и съмишленици Биляна Гяурова-Вегертседер създава Българския институт за правни инициативи през 2007 г. – скоро след приключването на програмата на Американската асоциация на юристите за Централна и Източна Европа, където тя работи като старши правен консултант. Приблизително две години по-късно от фондацията „Америка за България“ се свързват с тях и така започва едно вече почти 15-годишно партньорство, което продължава и до днес.

Малкото си свободно време тя запълва с четене на книги, като напоследък отдава предпочитания на документална, а не на художествена литература. Като типичен представител на зодия Стрелец обича много и да пътува. Пренасянето в друг свят, в различна култура и в друг тип отношения ѝ действа зареждащо и освобождаващо. Понякога, в моменти на вдъхновение, обича да пише и  стихове.

Биляна, освен че сте завършили право, вие сте учили и в Училище за политика „Димитър Паница“. Как точно се изучава политическо дело, какво научихте там?

Това са въпроси за няколко интервюта, но ще се опитам да отговоря. Ценното в Българско училище за политика беше, че даде възможност за среща и общуване между партийни членове, някои от тях са вече успели политици и представители на гражданския сектор. На неутралния терен на училището можехме да сблъскаме мнения, идеи и аргументи в един добър разговор. Днес това е рядкост. Освен това нашият випуск имаше уникалния шанс да се срещне и разговаря с политици, които са формирали и форматирали политическия и обществен живот в страната от началото на прехода досега – говоря за хора като Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Георги Първанов и др. Това, което ми се струва важно за усвояване като умение и което смятам, че е дефицит в нашата политическа действителност, е умението да се правят политики, независимо за коя сфера говорим – съдебна система, икономика, образование, здравеопазване. Правенето на политики изисква по-дългосрочно планиране, способност да комуникираш с различни групи, да слушаш активно и да проявяваш разбиране, без това да означава, че се съгласяваш. Това ми липсва и мисля, че също рефлектира негативно върху нашия политически живот. Другото е, че всичко се приема много лично. Когато човек стане депутат или министър, изведнъж започва да се засяга персонално и от най-малката критика или нападка. Това скъсява хоризонта и е пречка да се вземат правилните решения.

Как според вас могат да се изкоренят проблемите в политическия ни живот, какъв е пътят?

Пътят – и това важи не само за политическия живот, си мисля – минава през образование и превенция. Образование, защото образованият човек е критичен и не приема всичко за чиста монета, търсещ е и по-трудно може да бъде манипулиран. Превенция, защото дава възможност проблемите да бъдат предвидени и да се търсят начини за тяхното предотвратяване още в най-ранен етап. Ако само се реагира, то обикновено вече е много късно.

От биографията ви става ясно, че познавате добре американската политическа и правна система. Кои са най-важните уроци, които можем да научим от нея?

Най-напред – американците са прагматични. Освен това те са с много силно развито чувство за принадлежност към страната, нацията и общността си. И на трето място – имат самочувствие, защото знаят, че държавата стои зад тях. На нас ни липсват и трите, особено второто. Сякаш годините на прехода разкъсаха тъканта на нацията и общността ни. Много ни липсва и самочувствие, но не байганьовското „булгар, булгар“, а самочувствието на граждани, които идват от държава с многовековна традиция, държава, дала толкова много на света, но сякаш оставаща невидима за него. В Америка освен това има изключително уважение към институциите, особено към съда и съдебната система, а и самите хора в тези институции и съдиите знаят, че са на тази позиция, за да служат на гражданите. У нас си мисля, че все още е точно обратното. Уроците са много, но един от най-важните е, че демокрацията е набор от правила, които трябва да бъдат спазвани от всички – от президента до бездомника на Пето авеню.

Кое от постигнатото в професионалната сфера ви носи най-голямо удовлетворение?

В нашата работа човек трябва да е търпелив, защото резултатите идват много бавно и са сбор от натрупвания, но понякога и на случайност. В тази връзка удовлетворението идва, когато видя, че определена политика, за която сме работили години, е оценена положително и възприета на институционално ниво. Когато експертизата ни и натрупаният опит се търсят и оценяват, дори и да са критични. Гражданските организации не са само наблюдаващи, оценяващи и критикуващи. Те са и ценен партньор, който може да предлага решения.

В какво намирате вдъхновение и оптимизъм, за да продължавате да работите и да следвате пътя си?

За мен винаги чашата е наполовина пълна и вярвам, че и в най-сложната ситуация може да се намери разрешение. Виждам, че поколенията се сменят, което полека-лека ще доведе и до необратимост на положителните процеси в страната. Това само по себе си е вдъхновяващо, особено когато човек може да направи сравнение със социалистическите/комунистически времена. Вдъхновяват ме и младите хора, с които в последните години се опитваме да работим повече.

По какъв начин Българският институт за правни инициативи е полезен за гражданите и в какви случаи те биха могли да се обръщат към него? Тоест – каква е практическата функция на института?

Ние работим с теми като съдебна реформа, справяне с корупцията, налагане на принципите на доброто управление, установяване върховенството на правото – все неща, които звучат прекалено абстрактно и някак отдалечено от нашето ежедневие. Но както стана въпрос вече с примера за момчето, което мечтае да стане лесовъд (виж в увода на интервюто – б.р.), всъщност върховенството на правото има пряко отношение към нашия живот. Девизът на БИПИ е „Осмели се да знаеш“. В нашата работа ние ежедневно се осмеляваме да научаваме неща и да търсим информация за неща, които могат да подобрят начина на живот на всички тук; да бъдем полезният дразнител, който да държи институциите будни, отчетни и отговорни. В последно време развиваме и програма за гражданско образование, чрез която се опитваме да обясняваме на ученици и гимназисти абстрактните на пръв поглед теми. Радвам се, че те са любопитни и задават директни и неудобни въпроси. Това дава надежда.

Какво означава за вас партньорството ви с „Америка за България“?

Когато преди почти 15 години с нас се свързаха от фондация „Америка за България“, Българският институт за правни инициативи вече имаше история и разпознаваемост като една от водещите организации по темата за съдебната реформа и справянето с корупцията и те бяха чули за нашата работа. Част от мисията на фондацията е укрепването на демократичните институции в страната чрез междусекторен диалог, а това е ключов елемент и от нашата работа. Благодарна съм за партньорството и доверието, защото положителната и устойчива промяна се постига само чрез общи и целенасочени усилия.

За какво благодарите на 2023 г. и какво си пожелавате/какво очаквате от 2024 г.?

2023 още не е свършила и до момента е една шарена година и съм благодарна за всеки цвят, за всяко ново запознанство, обменени и споделени идеи. Работата ми дава възможност да се срещам с всякакви хора и това е едновременно предизвикателство и обогатяване. В други случаи пък е приземяване. За 2024 г. си пожелавам в глобален план стабилност, предвидимост, мир, всеобщо успокояване и повече здрав разум. В личен план освен здраве си пожелавам повече свободно време, пътешествия и много поводи за усмивки.