Тези дни Наталия Еллис набързо хапва няколко парчета кекс преди лягане – когато изобщо има време за вечеря. Координацията на помощи за родната ѝ Украйна не ѝ оставя време да се нахрани, камо ли да готви. Дори любимият ѝ кекс е подарък – възрастна съседка го приготвя два-три пъти седмично не само за да е от помощ на своята приятелка в нужда, но и за да подкрепи украинския народ чрез грижа за една от най-активните негови дъщери зад граница. Наталия е поела ролята на разпределителна станция за даренията за Украйна в Пловдив.

Родената в Одеса Наталия – или Ната, както я наричат приятелите – от години живее и развива бизнес в Пловдив, където „се е превърнала в нещо като неофициален консул на страната си“, както отбелязва известният пловдивски издател и възпитаник на Американския университет в България Манол Пейков. Приветливата усмивка не слиза от лицето ѝ дори в смутни времена като тези.

„Дайте номера ми на всеки, който идва в Пловдив, могат да ми се обадят по всеки въпрос, ще намеря начин да им помогна“, настоява тя на отличен, бързострелен български. Официален или не, днес Ната е представител на своята страна в България и като такъв смята за свой дълг да помага на своите съграждани.

Ната има само няколко часа, за да се приспособи към новата си роля. Рано сутринта на 24 февруари Русия напада Украйна, а минути по-късно Ната получава обаждането, което преобръща живота ѝ. „Войната започна“ – потреперва гласът на майка ѝ от другата страна на телефонната линия в Одеса.

Дейната природа на Ната ѝ подсказва какво трябва да направи оттук нататък. Започва да звъни на роднини, приятели и колеги в Украйна и България, за да свърже хората в нужда там с желаещите да предоставят подкрепа тук. Работи без почивка, за да помогне на бягащите от снарядите старци, майки и деца, както и на тези, които остават в Украйна, защото не могат или защото отказват да си тръгнат.

„Отхвърлих бизнеса… Имам служители, които се справят прекрасно. Моята работа в момента е да подкрепям нашите момичета тук, нашите момчета и възрастни хора там“, категорична е Ната.

През първата седмица на войната Ната спи само веднъж, за няколко часа. Будна я държат адреналинът и тревогата за близките хора (майка ѝ първоначално решава да остане в родния им град). „А кой друг, ако не аз?“ Въпросът ѝ е риторичен, а последвалата реплика „Няма кой“ – изражение на чувството ѝ за дълг и лична отговорност.

Но Ната далеч не е сама. Съпругът ѝ, българският предприемач Влад Еллис, двамата им сина и десетки доброволци я подкрепят безрезервно. Офисът на IT компанията, която управлява заедно с Влад, се е превърнал в „площадка за всичко“, включително за игра на децата на бежанци и доброволци.

„В офиса ѝ в центъра на Пловдив, който посетих днес, навсякъде сноват хора (немалка част от тях – украински бежанци), които разнасят кашони и торби с храни, лекарства, одеяла, чай, превързочни материали и всевъзможни средства от първа необходимост“, разказва Манол Пейков след свое посещение на 1 март. Благодарение именно на неговите контакти бе събрана по-голямата част от помощта до момента, категорична е Ната.

Семейство Еллис живее в Пловдив само от шест години, но вече са добре познати в общността. Съсобственици са на два успешни бизнеса с десетки служители – печатница и компанията за уеб решения „Спидфлоу“. Преди две години Ната превръща дългогодишната си страст към кактусите в бизнес и днес изнася кактуси в цял свят. Участва и в още няколко бизнес начинания. За да си отпочине от многобройните задължения, двойката често обикаля българските планини.

Тази „визитка“ е част от старата им реалност, преди нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари да започне да сее смърт и разруха в родината на Ната.

„Преди десет дни планирах пътуване до Лондон, по работа. Преди десет дни садих кактуси и чаках да видя дали ще „хванат“. Преди десет дни не знаех, че има мъжки и женски катетри. Не знаех колко тежи кашон макарони… Най-големият ми проблем беше уикенд без сняг, защото обичам да карам ски“, Ната пише във Фейсбук на 6 март.

Сред научените уроци от последните три седмици е, че днес има далеч повече видове бебешки храни и пелени отпреди 20 години (когато собствените ѝ деца са имали нужда от тях). Ната също научава кои медикаменти спират кървенето и какво е необходимо за превързване на рани, кои болкоуспокояващи не причиняват сънливост и кои храни осигуряват най-много енергия, без да заемат много място.

Разбира и колко отзивчиви и щедри са българите. За десет дни Ната получава толкова много материални и парични дарения за Украйна, че се налага в последния момент да търси камион с ремарке вместо планирания автобус. „Българите имат не просто големи сърца, а необятни сърца“, вълнува се Ната.

Изключително трогната е от оказаната подкрепа. „Няма българи, които да не помагат – идват и млади хора, и жени с деца в колички, и възрастни идват, и 30-40-годишни, и бизнесмени със скъпи коли, които вземат бежанци без втора дума. Доста хора помагат“, казва тя. Собственикът на сградата, в която се помещава офисът на „Спидфлоу“, също откликва незабавно – освен че дава съгласието си офисът да бъде използван като дарителски пункт, лично подкрепя кампанията с каквото може.

Особено трогателна е подкрепата на възрастни хора със скромни възможности, които отделят по няколко лева или пристигат с пакети ориз или брашно за нуждаещите се. Ната разказва за възрастен мъж от Мездра, който предлага да настани украинско семейство в дома си.

Синовете и съпругът на Ната също са плътно зад нея. Когато не транпортират лично жени и деца през границата, те координират събирането на помощи за украински семейства и помагат за създаването на уебсайт за новосъздадената от Ната фондация за подкрепа и реконструкция на Украйна „Юкрейн съпорт енд реноватион“.

Ната е благодарна и на българското правителство и Община Пловдив, които полагат огромни усилия, за да бъде подкрепено всяко новопристигнало семейство.

Благодарение на усилията на неуморната Ната, нейното семейство и стотиците дарители и доброволци, над сто жени и деца са настанени в Пловдив до момента. Един камион с провизии отпътува за Одеса в началото на март, а скоро ще бъде последван от втори. Следващото предизвикателство за Ната и помощниците ѝ е да съдействат на новодошлите с намирането на работа и осигуряването на дневна грижа за децата им.

Да помага на околните не е новост за Ната. Тя винаги е споделяла плодовете на успеха си с другите. От години тя и Влад даряват за местни каузи в Пловдив и са сред първите осиновители на птица от Епископската базилика на Филипопол, с което подкрепят дългосрочно дейността на този важен паметник на българското културно-историческо наследство.

„Моята баба и дядо, които са участвали във Втората световна война, винаги са ми казвали, „Ната, подкрепяй всеки, който е около теб.“ Видях същото от моите родители – те даваха подкрепа без втора дума. И това е моето мото. И моите деца правят същото – те помагат на всеки, на всичко. Само така ще променим света.“

Помогнете на пострадали от войната украинци, като дарите храна, медикаменти, дрехи и провизии от първа необходимост на място или по куриер на адрес:

Наталия Еллис
бул. „Източен“ 59, до Каменица
Пловдив 4000

Парични дарения за подкрепа за бежанци и уязвими украинци в Украйна могат да бъдат правени по сметката на фондация „Юкрейн съпорт енд реноватион“:

Сметка в лева: BG49IABG70951001063401
Сметка в евро: BG31IABG70951401063401
Сметка в щатски долари: BG93IABG70951101063401

Можете да се свържете с Ната на телефон 0885152000.