Участието в демократични, свободни избори никога не е толкова вълнуващо, колкото първия път.

Луиза Славкова научава това още през 1990 година, когато е само на 8 години и родната ѝ България провежда първите свободни, многопартийни избори от Втората световна война насам. Вълнението във въздуха е толкова осезаемо, че дори децата усещат, че се случва нещо важно. Участват над 90% от гласоподавателите.

На тези избори Луиза е само придружител на майка си, но ѝ позволяват да пусне попълнената бюлетина в изборната урна. За случая двете са облечени в най-хубавите си дрехи.

Когато Луиза навършва пълнолетие и най-накрая получава правото на собствен глас, страната вече има утвърдена демократична система, но ентусиазмът за участие в избори е намалял значително. За това има много причини – някои от тях специфични за България, други в пълно съответствие със световните тенденции за избирателна активност. „Парадоксално е, но колкото повече демокрация започваш да имаш, толкова по-мързелив демократ ставаш“, обяснява Луиза.

По-късно през живота си тя се натъква на многобройни примери за това чрез работата си в Европейския съвет за външна политика, както и като съветник на българския външен министър Николай Младенов (който по-късно служи като пратеник на ООН за Близкоизточния мирен процес) и като наблюдател на избори в поставторитарни общества. С премахването на заплахите за демокрацията, гражданите започват да приемат правото си на свободен избор като даденост – и да не го упражняват.

Луиза обвързва професионалния си път през последното десетилетие с работа за обръщането на тази тенденция. Занимават я въпроси като: Как да поддържаме ентусиазма на гражданите за демокрация, когато връзката им с нея узрее и новостта се превърне в рутина? Как да не позволим на нейните несъвършенства да засенчат предимствата ѝ? На какво се гради здравата връзка с демокрацията?

Според Луиза и колегите ѝ в областта на гражданското образование – на сравнителни знания, открит диалог и практика. Това са и трите стълба на работата на „Софийска платформа“ – неправителствената организация, която Луиза основава през 2013 година, за да подпомогне повишаването на демократичната култура на българите и знанията им за комунистическото минало на страната.

Първоначалният фокус в работата на „Софийска платформа“ върху паметта и историята на комунизма в България е продиктуван от убеждението, че не можем да оценим това, което имаме, без да знаем откъде сме тръгнали и да започнем да се справяме с миналото. От самото начало организацията насърчава и участва в открит диалог за комунистическото наследство в България, повишавайки интереса по темата сред обществеността. През годините „Софийска платформа“ издава множество тематични книги и брошури, организира свързани изложби и публични дискусии, провежда отворени уроци в училища в цялата страна. Ежегодно провежданото лятно училище в Белене запознава ученици и студенти с историята на лагера за политически затворници „Белене“ и неговите жертви, както и с репресивната политика на комунистическата власт в България.

„Колкото и да е значим, разговорът за авторитаризмите е вторичен, по-важно е да разбереш защо демокрацията е важна“, казва Луиза в обяснение на връзката между история и гражданско образование.

Работата на Луиза и „Софийска платформа“ в тази област е ключова. Луиза не само е съавтор на учебника по гражданско образование за 11 клас, но с подкрепата на Фондация „Америка за България“ тя и колегите ѝ от „Софийска платформа“ провеждат десетки събития по темата демокрация и гражданство през последните пет години. Работата им включва и разработка на интерактивни методи за преподаване на предмета „Гражданско образование“ и обучения за учители. Само за периода 2018 – 2019 година са обучили над 350 учители от цялата страна.

Съвместно с образователната платформа Уча.се и Представителството на Европейската комисия в България, „Софийска платформа“ разработва поредица от безплатни образователни видеа по темата гражданско образование.

Преди официалното въвеждане на предмета „Гражданско образование“ през учебната 2020 – 2021 година, в продължение на две години инструкторите на „Софийска платформа“ тестват различни подходи за преподаването му в реални класни стаи, достигайки до стотици ученици от цялата страна.

От съществено значение е откритият, честен диалог, според Христо Панчугов, преподавател по политология и международни отношения в Нов български университет и инструктор в пилотната програма по гражданско образование на „Софийска платформа“. „Подходът не трябва да е „дай да ги научим“. Винаги съм се стремял да им показвам защо нещата ги касаят.“

Той подчертава, че гласуването е важна форма на гражданско участие, но също така предизвиква младите да мислят и за други начини, по които могат да влияят на обществения живот, особено ако чувстват, че никой не ги представлява или че техните представители не изпълняват предизборните си обещания. „Трябва да работим за разбиване на схващането, че гражданското участие се случва веднъж на четири години“, казва той.

Според него разговорът за гражданството следва да акцентира много повече върху алтернативните канали за участие и представителство – тези, които позволяват на младите да видят резултати от действията си по-бързо. „Трябва да им върнеш вярата, че от тях нещо зависи“, казва Христо.

Луиза е съгласна. „Обясняваш колко много зависи от политическия избор, но също толкова важно е да обясниш, че това е форма на участие“, казва тя. Могат да въздействат на случващото се в страната и по много други начини – като подадат петиция до общината за увеличаване на броя на контейнерите за рециклиране в квартала; като се обединят, за да почистят местния парк; като се присъединят или подкрепят работата на неправителствени организации, които следят как публичните институции харчат парите на данъкоплатците.

Възможността за практика е от основно значение, според Виолета Стойчева, доцент-доктор по история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и един от основните архитекти на обученията за учители на „Софийска платформа“. „Развиването на демократична култура не може да се осъществи без младия човек да бъде въвлечен в учене чрез правене“, казва тя.

В своята практика тя използва различни методи, за да предизвика интереса на младите и да стимулира обсъждане – сред тях мисловни карти, дискусии тип „Световно кафене“ и симулации. „Дали ще пуснеш музика, ще покажеш картина или ще ги заведеш на екскурзия – трябва да поставиш учениците в реална ситуация“, казва тя.

Виолета допуска, че е нереалистично да се очаква твърде много от предмет, преподаван в един учебен час на седмица. И все пак, учителят по гражданско образование може да формира отношение и желание за участие у учениците, като създава контролирана, безопасна среда за практика, например чрез симулация на избори. „Като се упражниш един път, си по-спокоен като отидеш наистина“, убедена е Луиза.

За нея изборите през 1990-те години са вълнуваща репетиция за собственото ѝ участие години по-късно и обуславят силния ѝ граждански ангажимент. Надеждата на Луиза обаче е, че никога отново няма да има първи демократични избори в родината ѝ – и че предизвикателствата, с които се сблъскваме, ще са типичните за една зряла демокрация.

Луиза се надява също така, че възможността да се упражняват отрано и да виждат резултатите от своите действия ще вдъхнови и подготви младите за отговорностите на демократичното гражданство – една, от които е да гласуват.

И ако в изборния ден не са облекли най-хубавите си дрехи, ще е добър знак – ще значи, че гласуването е само едно от многото неща, които правят, за да отстояват демократичните ценности на България.