Непримиримите майки често са предшественик на промяната в България. Небезизвестно е, че първата решителна стъпка в прехода към демокрация е публичният протест на няколко майки от Русе в края на 80-те, които желаят децата им да дишат по-чист въздух.

Седемте майки от фондация „За Доброто“ идват от различни краища на България, но са също толкова непримирими по отношение на детското здраве. Целта им? Подобряване на физическите условия в детските отделения в страната и трансформация на медицинската грижа за най-малките на национално ниво.

От 2019 година насам „За Доброто“ ремонтират и снабдяват с ново оборудване пет детски отделения – две в София и по едно в Айтос, Пловдив и Силистра. Неуморната им работа и подкрепата на стотици хора и бизнеси преобразяват отделенията в лечебна среда за малките пациенти и техните родители и гарантират по-добри условия на труд за медицинските служители.

Зa свой символ и име на проекта екипът на „За Доброто“ възприема светулката – олицетворение на надеждата.

През 2023 година „За Доброто“ обедини сили с Фондация „Америка за България“, за да разшири обхвата на инициативата. Благодарение на финансовото участие на Фондацията и собствения ѝ опит от трансформацията на детските клиники в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, светлината на „Светулка“ ще достигне до още хиляди български деца. Детските отделения в Ловеч и Велико Търново ще са първите ремонтирани отделения чрез това партньорство.

Подобряването на педиатричната грижа в страната не е единствената цел на „За Доброто“. През 2020 година тогава осемте жени са на предна линия в борбата срещу Ковид-19. Благодарение на тяхната инициативност десетки болници получават предпазни средства и медицинско оборудване, а медицинските служители в Ковид отделенията – топла храна. Децата на загинали от вируса медици и учители получават подкрепа от основания от тях и подкрепен от известни общественици Фонд за децата на герои. „За Доброто“ и партньори създават и широка мрежа за подкрепа на украински бежанци, включваща два детски центъра за дневна грижа, интеграционна програма за семейства и непрекъсната медицинска и психологическа подкрепа.

Междувременно екипът откликва на призиви за помощ от училища, болници, граждански организации и дори отделни хора. Ръководи ги принципът: „Значение има само това: доброто да е повече, много повече от лошото.“

За това, че работата им наистина променя средата, говори подкрепата на хилядите хора и организации, застанали зад каузите им, и редицата награди, с които е удостоен екипът на „За Доброто“. Сред тях са награда за „Смелост и вдъхновение в дарителството – 2021 година“ от Българския дарителски форум, специална награда в кампанията „Будител на годината 2022 година“ на bTV Radio и споделена награда „Човек на годината“ за 2022 година от Българския хелзинкски комитет.

Открийте какво се крие за успеха на неуморните майки от „За Доброто“ и каква е визията им за медицинска грижа за децата от това интервю за бюлетина на Фондация „Америка за България“.

Фондация „Америка за България“: Какво събра екипа на „За Доброто“?

„За Доброто“: Всеки човек в България има опит с българските болници, но при нас започна от горчивия ни опит като родители на деца пациенти. Преди близо четири години се наложи дъщерята на Кремена Кунева [съосновател и бивш член на фондацията, бел.ред.] да прекара време в нефрологията на софийската педиатрия „Проф. Иван Митев“. Тогава Кремена пусна призив в социалните мрежи за състоянието на отделението и останалото просто беше магия. Отзоваха се десетки хора, отделението се промени за много кратък срок.

Малко преди това Свилена Георгиева беше лежала с големия си син в Инфекциозна клиника в Пловдив и виждайки какво се случи в София, си каза, че явно има начин да се промени средата, и стартира кампания и там.

Всяка от нас се включи в проекта със своята лична кауза и желание за промяна за доброто на децата. Надя Рангелова и Димитрина Спирова направиха ремонта на интензивното отделение в Софийската педиатрия. Полина Троянова рисуваше стените на отделенията още от Нефрологията. И така постепенно с включването на Жана Николова, Ваня Караджова и Мариела Цекова – хора, които не се познавахме изобщо – успяхме да се обединим около една обща кауза – промяната на средата в детските болници.

Така започна всичко – много лично.

„Америка за България“: Как стигнахте до идеята да се посветите изцяло на каузата детско здравеопазване?  

„За Доброто“: Идеята, мисля, не беше наша, а на всички дарители, които повярваха в нас и не спираха да ни дават още и още причини да работим. Един ден нашите партньори, чрез които фондонабирахме тогава – фондация „Бикоуз“, просто ни казаха: „Момичета, време е да пораснете“. Така в края на 2020 година се превърнахме от проект „За Доброто“ във фондация „За Доброто“.

„Америка за България“: Колко от вас са посветени на каузата „За Доброто“ през цялото време и колко я съвместяват и с друга дейност?

„За Доброто“: Само две от нас са на пълен работен ден във фондацията, останалите жонглират с останалите си ангажименти. Надежда (Рангелова) е председател на Управителния съвет, Свилена е изпълнителен директор, но това наистина са само официални длъжности, необходими чисто юридически. Иначе ние сме организъм, работещ като едно цяло.

„Америка за България“: Вече четири години работите неуморно като професионални добротворци. Какво не ви позволява да се отказвате – въпреки честото безсъние?

„За Доброто“: Движат ни хората, които вярват в нас, че можем да направим средата в болниците в България по-добра. Звучи клиширано, но това е, защото е вярно – волята на дарителя е тази, с която сме длъжни да се съобразяваме. А голямата ни награда са усмивките на медицинския персонал и на децата.

Иначе спим, ако остане време.

„Америка за България“: На какво дължите успеха си според вас?

„За Доброто“: На вяра и на много, много, много работа. Ние работим за резултати, не за заплата, не за престиж, не по задължение, а защото вече сме пристрастени към магията на преобразяването.

„Америка за България“: Как избирате на чий зов за помощ да откликнете?

„За Доброто“: Това, което ние сме избрали, е проект „Светулка“ – подобряване на средата в детските отделения. Всички останали кампании имаме, защото обстоятелствата са го наложили или самите дарители са настояли да работим по тях. Така беше и с Ковид кампанията през 2020 година, когато снабдявахме болниците с апаратура и предпазни средства. Така стана и с Фонда за децата на герои, когато много деца изгубиха родител и имаха нужда от подкрепа, така и с началото на войната в Украйна, когато в България започнаха да пристигат жени с деца, които нямаха нищо и никого.

„Америка за България“: Кои са реализираните до момента проекти по „Светулка“?

„За Доброто“: Интензивното отделение в педиатрията и Нефрологичното отделение педиатрия в София, както и Инфекциозна клиника – Пловдив бяха, така да се каже, основата, върху която ние изградихме и оформихме проект „Светулка“. Вече имахме опит, имахме визия, имахме и обратна връзка от дарителите за това какво е наша работа и какво не е. С тези знания и опит „светнаха“ отделенията в Айтос и Силистра, вече официално отделения „Светулки“. Помагат ни частни дарители, имаме фирмени дарения, организират се най-различни събития по нашата кауза. Това ни дава най-много сили – да виждаме, че проектът е запалил хората дотолкова, че се наемат сами с организацията на благотворителни събития. При всеки ремонт имаме доброволци, които работят и рисуват, имаме дарители на строителни материали и апаратура. По тази причина е трудно да се изчисли стойността на един ремонт, защото тя е много по-голяма от тази, която сме платили.

„Америка за България“: Какво следва оттук нататък?  

„За Доброто“: В момента се извършва ремонтът на едно от двете крила на детското отделение във Велико Търново. Грубата работа там е на финала и скоро ще се пристъпи към мазилка и шпакловка. В този проект, освен с Фондация „Америка за България“, работим съвместно с Ротари клуб Велико Търново. Работата в детското отделение в Ловеч започна този месец.

„Америка за България“: Защо тези трансформации в болничната среда са повече от ремонти?

„За Доброто“: Защото болницата е повече от сграда, а децата са специален вид пациенти. В детското отделение детето не само трябва да се излекува, то трябва да се чувства сигурно и спокойно. Трябва да му спестим максимално стреса и лошите спомени. Приятната среда лекува също, това е доказано.

„Америка за България“: Най-голямата отплата за работата ви?

„За Доброто“: При самото откриване на ремонтираните отделения в тях има деца пациенти, така че ние виждаме усмивките и светналите им очи още тогава. Поддържаме връзка с персонала на болниците и знаем, че работата ни оказва своето влияние и върху децата, и върху работещите в отделението.

„Америка за България“: Кой стои зад прекрасните трансформации в детските отделения „Светулки“ и новия детски център за украински деца бежанци в кв. Лозенец в София?

„За Доброто“: Архитект Магдалена Славова е нашето голямо бижу, което само ни намери. Тя се свърза с нас и пожела да ни помага и оттогава я затрупваме с работа. Пожелахме си дизайнер, а получихме архитект плюс дизайнер, което е сбъдната мечта. Работи неуморно и безкомпромисно, изчислява, остойностява, проектира, рисува и извършва строителен контрол. Супергерой! Наскоро проектира библиотеката в училището в село Ясен – една кауза на Мариела Цекова, която тя сама организира и изпълни в името на дядо си, дългогодишен директор на това училище.

„Америка за България“: Как виждате развитието на „Светулка“ в бъдеще?

„За Доброто“: Имаме много амбициозни планове. Вярваме, че един ден отделенията „Светулка“ ще бъдат норма. Че държавата, общините и ръководствата на болниците ще започнат да изискват и осъществяват това ниво и качество на изпълнение. Пациентите вече го изискват. Вярваме, че лекар, родител и пациент могат да общуват емпатично и да си бъдат взаимно полезни, а не да воюват един с друг. По тази линия вече работим върху организацията на обучения на персонала в детските отделения, така че детето пациент да бъде поставено в центъра на лечебния процес, а родителят да бъде спокоен, информиран и да знае какви са правата и задълженията му. Искаме също така медиците и медицинския персонал да се чувстват оценени достойно, да могат да вършат работата си не само в по-добра материална, но и социална среда.