Пол Орсели е дизайнер на музейни изложби, чиято цел е не просто да привлече повече хора в музеите. Той иска да превърне техните посетители в истински запалянковци!
Вече над 40 години Пол скъсява дистанцията между музеи и посетители чрез завладяващи изложби и преживявания. През март тази година той ще сподели опита си в привличането на публики със свои колеги от български музеи и галерии в най-новата обучителна програма на Фондация „Америка за България“ – Академия „Муза“ в Дряново.
Сред акцентите в едноседмичната програма ще са създаването на запомнящи се експозиции и разказването на истории. Към Пол ще се присъединят колегите му от САЩ – дизайнерите Кристина Феруерда и Джейми Лойър, както и изложбеният дизайнер от България Мартина Денева-Венкова и екипът на Ателие 3 – награждавано архитектурно студио с опит в областта на културното наследство.
Според Пол ключов за успеха на една изложба е ентусиазмът на нейните куратори. „Ако вие не сте въодушевени от дадена идея, как ще заинтригувате посетителите?“
Работата на Пол и неговата компания POW! (Paul Orselli Workshop, Inc.) може да бъде видяна в музеи и културни институции в цял свят, като Залата на науката в Ню Йорк, Експлораториума в Сан Франциско, Националната фондация за наука на САЩ, Science Projects в Лондон и „Музейко“ в София.
Разговаряхме с Пол за любовта му към музеите и за създаването на успешни изложби, както и за практическите занимания и предизвикателствата, които той и другите гост-лектори са подготвили за участниците в Академия „Муза“ през март.
Фондация „Америка за България“: Какво са музейни „преживявания“ и защо са важни за привличането на посетители?
Пол Орсели: Преди време в блога си сравних музейното преживяване с посещение в ресторант. Какво отличава ресторанта, който ви носи позитивно изживяване? Още на вратата се чувствате добре дошли и ориентирани. Казвате си: „Колко вълнуващо. Харесва ми това място. Комфортно ми е и се забавлявам.“ През цялото време предугаждат нуждите ви – например чашата ви никога не остава празна. Компанията ви също е доволна.
Често музеите и музейните експерти се фокусират прекомерно върху изложбените експонати – Мона Лиза, тракийско злато, гигантски амонит, скала на милиони години. Добре е, че ги имате, но те не значат нищо без истории. Един от любимите ми музейни директори, Джейн Вернер, от Детския музей в Питсбърг, обича да казва: „Персоналът е по-важен от предметите.“
Представете си ресторант без сервитьори и готвачи. Как ще се чувствате на място, където отношението не е топло, а храната и обслужването са под очакванията ви? Колкото и да са дребни, тези детайли се натрупват. Може и да не успеете да си обясните защо общуването с хората на дадено място ви е впечатлило или защо идеите и историите, с които сте си тръгнали, са важни. По-важно е да останете с чувството за добро преживяване и желанието да споделите впечатленията си с приятели, роднини или онлайн последователи. Чувствата, които поражда успешното музейно преживяване, са сходни: изненада, въодушевление, приповдигнатост, ангажимент с темата. Изживяването ви е накарало да се замислите. Именно това са нещата, които остават в съзнанието на хората.
„Америка за България“: Какво е необходимо на музейния екип, за да осигури подобни преживявания? За допълнителни познания ли става въпрос или има елементи, които са по-важни от знанието?
П.О.: Ако подготвяте изложба или музейно преживяване, трябва да намерите начин да се влюбите в темата. Трябва да сте толкова искрено заинтригувани от нея, че да искате да споделите по какво работите с най-добрия си приятел или със семейството си. Винаги личи, когато създателите на една изложба не са били особено ентусиазирани от задачата. Да, можете и само с разума си да определите съставните елементи на изложбата, но това не непременно ви гарантира успех.
В добрите изложби се усеща част от същността на техните създатели. Това ги прави живи, дишащи, а преживяването – успешно. Например посетителите на Експлораториума в Сан Франциско – предшественика на съвременните научни центрове по света – имат чувството, че Франк Опенхаймер, физикът и първи директор на музея, просто е излязъл за момент, докато те се разхождат из работилницата му.
Предполагам, че познавате хора, които искрено се вълнуват от своя любим футболен отбор и го показват, като гордо носят фен тениски и други аксесоари. Моето желание е да отгледаме музейни запалянковци – хора, които са толкова запалени по своя музей фаворит, че не свалят музейните тениски. Хора, които могат да говорят за любимата тема с часове, защото имат какво да кажат и изпитват силни чувства към нея. Към това трябва да се стреми всеки разработващ музейни изложби. Искам да създавам преживявания, достойни за фен клуб!
„Америка за България“: Освен ключовата роля на емоцията, кои са другите важни правила при разработването на изложби?
П.О.: Въпреки че има различни начини да се създаде една изложба, съществуват някои общи ориентири, които да следвате. Например, ако вие не сте въодушевени от дадена идея, как ще заинтригувате посетителите? Имайте предвид тези насоки, но ги приемете само като такива – като насоки или обща рамка, от която да изходите. Така ще имате достатъчно гъвкавост, за да създавате интересни преживявания и да опитвате различни подходи.
Заедно с колежката ми Кристина Феруерда, един от гост-лекторите в Академия „Муза“, работихме по историческа експозиция за музея в щата Ню Йорк, посветен на канала D&H – 175-километров изкуствен канал, изкопан от имигранти буквално „на ръка“ – с лопати, кирки и ръчни колички – в началото на XIX век. В някои отношения каналът няма нищо общо с настоящето. По-голямата част от него вече дори не съществува физически. Но смятаме, че историята му трябва да бъде разказана.
За мен въпросът беше: Защо някой би предприел нещо толкова сложно, почти безумно сложно от инженерна гледна точка, и изискващо толкова физически труд? Отговорът е прост: въглища. Колкото и налудничава да е била, идеята е проработила. С появата на железопътния транспорт обаче каналът внезапно става ненужен и е изоставен.
В известен смисъл историята на канала е историята на технологичния прогрес – постоянното търсене на по-бързи и по-евтини технологии с по-висока възвръщаемост. Някога каналът D&H е давал препитание на хиляди хора и е обогатил мнозина, а днес вече просто го няма.
Разполагахме с четири зали в една историческа сграда за изложбата и в първата представихме голямата картина – „Значението на въгледобива“. В следващата зала разгледахме икономическата обстановка по онова време. След това се фокусирахме върху технологичните особености на канала. В последната зала направихме възстановка на таверна от XVIII век, защото сградата някога е давала подслон и място за срещи на местната общност. В нея разказахме истории от живота на тези хора – деца, жени, цветнокожи и имигранти, участвали в изкопаването на канала.
Изложбата е както за хора с общи интереси в областта на социалната история, така и за любители на науката. Търсещите само обща информация също ще бъдат удовлетворени.
Сложността на задачата е именно в това – да има по нещо за всеки. Ако искате хората да се замислят за теми, от които иначе не биха се заинтригували, трябва да намерите начин да представите информацията така, че да ги предразположи и да ги направи по-отворени към новото.
На интерактивна изложба за електричеството, по която работих, се заслушах в разговора на двама родители. Единият обясни, че обикновено се колебае да говори с детето си по тази тема и да прави експерименти, защото не смята, че знае достатъчно. „С тази изложба можем да учим заедно, без да е нужно да знам всичко за електричеството“, сподели родителят. За мен това е голямо постижение. Родителят и детето му не само са изживели нещо положително, но и мисленето им за науката може би се е променило.
Искам музейната изложба да е повод хората да преоценят или преосмислят своите идеи, както и да бъде призмата, през която да се осъществи това преосмисляне.
„Америка за България“: Мисията на Академия „Муза“ е да подкрепи музеи и галерии в създаването на незабравими посетителски преживявания. Какви упражнения и предизвикателства сте подготвили за участниците за тази цел?
П.О.: Ще разгледаме целия процес на създаване на изложба. Като начало ще обсъдим защо фокусът трябва да е върху посетителя и посетителското преживяване. Ще преминем през генерирането на голямата идея или рамката на изложбата, после ще разгледаме дали е подходящо да внесем интерактивност. Ще говорим за прототипиране, тестване и оценка на идеи. Ще дискутираме как да направим така, че идеите да „оживеят“ и как да излезем от модела „картина на стена“ или „нещо мъртво в стъклена кутия“ без всякакъв контекст, за да създадем нещо различно и интересно.
Ще се стремим към баланс между теория и практика, така че наученото да е наистина полезно за участниците и техните институции. Ще приложим уроците на практика и ще тестваме идеи още на място в нашата „лаборатория“ – „Къщата без пироните“ [неформално название на Лафчиевата къща в Дряново, паметник на културата от национално значение, бел.ред.]. Това е наистина страхотна възможност!
Упражнението ще е от полза не само за участниците. На екипа на Лафчиевата къща ще оставим цял куп идеи, които биха могли да изпробват и осъществят. Също така искам участниците да си тръгнат от обучението заредени с ентусиазъм, енергия, нови инструменти и идеи, които да им послужат на работното място.
Освен всичко друго се надявам да окуражим участниците да са смели и да повярват, че промяната е възможна. Една от думите, които научих при последния си престой в България, бе „Можело!“ Много харесвам тази дума, защото е антипод на „Това няма как да стане“.
Всеки музей минава през същите трудности – както големите, известни музеи, така и малките институции с ограничен бюджет. Трябват ресурси – и не говоря само за експонати и финансиране. Хората в музея трябва да намерят смелост в самите себе си, за да променят средата.
Музеят не е просто сбирка от експонати в голяма зала. Водеща в създаването на добри музеи е необходимостта да се разказват истории и споделят идеи.
Кандидатствайте за участие в първото издание на Академия „Муза“ до 21 февруари 2023 година.
