Търсене
Close this search box.

Как „невъзможните“ мечти стават реалност с ЕКБ „Фотоника“

Недислав Веселинов (вляво) и екипът на „Фотоника“

Недислав Веселинов е от хората, за които невъзможни неща няма, а любимото му занимание е да превръща „Няма как да стане“ в „Ето как ще стане“.

Астрофизиката, неговата първа специалност, му отива – в нея „невъзможното“ днес често е утрешното „нормално“. Комбинира я с предприемачество в областта на авиационните технологии (втората му университетска специалност), защото желае да покаже, че в България може да се прави приложна наука на световно ниво. От този му стремеж и партньорството с други предприемчиви млади учени се ражда експериментално конструкторско бюро „Фотоника“ – създателите на софийски планетариум „Андромеда“ и първия български авиосимулатор.

Когато през 2018 г. Недислав и неговият приятел и колега инженер Явор Григоров започват да конструират летателен симулатор в свободното си време, познатите им са скептични. „Това няма как да стане“, предупреждават ги те. Инвестицията ще е прекалено голяма и просто никой досега не е правил такъв симулатор в България. Преценявайки шансовете им за успех като минимални, хазяйката им в столичния квартал „Княжево“ се смилява над тях и им отдава гараж под наем на цена далеч под пазарната.

Липсата на доверие не ги обезкуражава и двамата инвестират голяма част от времето и заплатите си в проекта в продължение на месеци.

„Работихме, за да работим“, спомня си Недислав с усмивка.

След три месеца, безброй проби и грешки и около 20 000 лева лична инвестиция той и Явор все пак завършват проекта. Авиосимулатор „Фотоника“ MAS G1 отваря врати през 2018 г. и оттогава привлича над 5 000 посетители годишно, сред които както професионални пилоти, така и любители.

Авиосимулатор „Фотоника“ MAS G1

„Искам да докажа, че можем да правим неща в България. Просто трябват хора с желание, хора, които искат да създават нещо ново“, споделя Недислав.

Създаването на „космически театър“ или планетариум в София е следващото предизвикателство, което привлича интереса му. Изследването на Космоса е ключово за бъдещето на планетата ни и е страхотен начин да се пробуди любопитството на младите към науката като цяло. А какъв по-добър начин да се случи това от „разходка“ из недрата на Вселената благодарение на тематични филми и беседи и технологии за 3D проектиране.

Историята на планетариум „Андромеда“ започва с обичайното „Не може да стане“. Изграждането на планетариум е скъпо начинание (по първоначалните изчисления на Недислав проектът е щял да струва 40 000 – 50 000 лева) и далеч по-сложно технически от проектирането на летателен симулатор. Предизвикателствата обаче не са достатъчни, за да откажат Недислав и съмишлениците му.

Екипът на „Фотоника“ работи върху куполната матрица за планетариума

Решаваща роля за успешния развой на проекта изиграва растящият екип. Малко след като пускат симулатора в експлоатация, Недислав и Явор напускат гаража в „Княжево“, а към тях се присъединяват Апостол Спасов, тогава находчив 16-годишен младеж с талант да управлява хора и финанси, и Крум Каишев, опитен технолог, който отговаря за международните партньорства на „Фотоника“. Конструкторското бюро се появява на бял свят през 2020 г., а в същата година авиационният инженер Янислав Мирков става официална – и важна – част от екипа.

Днес за „Фотоника“ работят девет души, включително маркетингов координатор по стипендиантската програма на Фондация „Америка за България“ „Дигитален маркетинг за значими каузи“.

Въпреки безспорните качества и решимостта на екипа, препятствията, през които преминават, са сериозни. Техническите измерения на проекта се променят в хода на работата, а намирането на финансиране се оказва по-сложно от очакваното. Важен пробив идва с конкурса на Фондация „Америка за България“ „Наука с бъдеще“ през 2020 г. Екипът току-що е изразходвал първото безвъзмездно външно финансиране, което получава по програмата за предприемачество в науката на фондация „Карол знание“, без особен напредък и изглед какво следва оттук нататък.

Лека-полека планетариумът добива форма.

Новината, че са сред 17 одобрени проекти в конкурса „Наука с бъдеще“, им връща надеждата. „Без подкрепа на Фондацията щяхме да се обезверим. Бяха много важни средствата, защото бяхме в самото начало“, спомня си Недислав. С финансирането екипът завършва купола на планетариума и стоманената основа на амфитеатъра.

„Фотоника“ е пред фалит общо три пъти през годините, но в последния момент щастлив развой или щедър благодетел позволява на екипа на продължи работата си. След гаража в „Княжево“ „Фотоника“ временно се премества в цех, предоставен от българския производител на самолети „Ники Ротор Авиейшън“, а с публично финансиране екипът провежда тестове за издръжливост на купола. По-късно от чартърната авиокомпания „Хели Ер“ им предоставят както допълнителен капитал, така и нов цех за конструкторското бюро.

Допълнителна подкрепа получават и от доставчика на анаталични решения за инвеститори „Бърджис“ и програмата „Вселена от възможности“ на Пощенска банка. Столична община осигурява постоянен дом на планетариума, а 75 души се включват в дарителската кампания за закупуване на проекторна система за планетариума на Platformata.bg.

„Невероятно е да видиш как се реализира мечтата ти“, казва Недислав. „Благодарим на всяка една фирма, частен инвеститор и дарител, които ни се довериха и припознаха проекта ни като социалнозначим!“

Българският космонавт Георги Иванов и Недислав на откриването на планетариум „Андромеда“

Официалното откриване на планетариум „Андромеда“ през ноември 2022 г. е събитие от национално значение и е отразено от всички големи медии. Сред десетките гости на церемонията по откриването е и първият български космонавт Георги Иванов. За една година хиляди софиянци и посетители на столицата са се докоснали до завладяващите прожекции и образователни програми на „космическия театър“, проследяващи развитието на вселената и нашия малък дом в нея.

Междувременно „Фотоника“ завършва втори авиосимулатор по поръчка на Професионалната гимназия по механоелектроника и електроника в Бургас, а прецизната им работа с композитни материали като карбон и кевлар привлича клиенти от сектора на сигурността, които по традиция купуват резервни части само от утвърдени доставчици в Европейския съюз. Така „Фотоника“ днес изработва части за дронове, охраняващи южната ни граница, а решенията на компанията в областта на машинния дизайн са все по-предпочитани от иновативни български производители.

Екипът на „Фотоника“ посреща 2022 г. със самочувствието на компания, която разрешава „нерешими“ предизвикателства. Когато към тях се обръщат от Народния театър „Иван Вазов“ за изграждането на сложен театрален декор за пиесата „Нора“ и то в кратък срок, екипът не се поколебава. Декорът е завършен за рекордните пет дни!

Изследването на Космоса е ключово за бъдещето на планетата ни.

И това не е единственият рекорд, с който Фотоника може да се похвали. От продажба на билети за една година те успяват да върнат над половината от инвестицията от 320 000 лева за изграждането на планетариума. С финансовия успех идват и още по-смели мечти – една от тях е да изградят малки, финансово устойчиви планетариуми и в други европейски градове. Другата е да подкрепят млади учени в правенето на приложна наука. За целта финансират изграждането на студентско конструкторско бюро в Техническия университет в партньорство с „Ники Ейвиейшън“. С менторската подкрепа на „Фотоника“ в него студенти ще могат да развиват стартъпи и да работят по собствени „невъзможни“ идеи.

Дрон, направен с части, проектирани от „Фотоника“

„Ние сме творци, сами определяме съдбата си. В това се опитваме да убедим младите. От вас зависи да творите, да развивате страната. Опитваме се ние да сме този стартер, който да ги накара да творят“, казва Недислав.

Наред с останалите проекти през 2022 г. Недислав защитава докторска степен по аерокосмическо инженерство в Софийския университет. В дисертацията си той разработва дизайн на самолет, приспособен към летене в атмосферата на Юпитер.  Въпреки потенциала на планетата гигант да бъде неизчерпаем източник на възобновяема енергия за човечеството, учените все още смятат колонизацията на Юпитер от хора и успешната експлоатация на ресурсите ѝ за неосъществими.

Ако историята и примерът на предприемчиви млади учени като Недислав ни учат на нещо обаче, то е, че трябва да сме по-внимателни с употребата на думи като „неосъществим“ и „невъзможен“.

Нищо не е невъзможно, дори изграждането на театрален декор за пет дни. Тук: Декор за пиесата „Нора“ на Народния театър „Иван Вазов“.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.