Сара Харалсън знае какво е да се грижиш за своята общност. Сара е родом от САЩ, държава със силно гражданско самосъзнание и дълги традиции на доброволчество и взаимопомощ, а родният ѝ щат Тенеси е познат като Щата на доброволците. Никога не е предполагала обаче, че ще се озове на празник на общността в България – и то като специален гост.

Обещаващата кънтри певица от Нешвил бе един от водещите изпълнители на фестивала „48 часа Варуша Юг“ във Велико Търново през август. Ежегодният фестивал обединява граждански активисти и творци в честване на постиженията на общността. Сред акцентите в тазгодишния фестивал бяха одухотворените изпълнения на Сара, в дует с Барни Есвил, на англоезичните версии на „Здравей, как си, приятелю?“ и „Приятели“ на „Фамилия Тоника“.

Барни, който е автор на английските текстове на песните, е по-познат в България като Нейко Генчев и е заместник-кмет на Велико Търново.

Разговаряхме със Сара за съвместната ѝ работа с Барни Есвил/Нейко Генчев, благодарение на когото не само тя, но и много любители на кънтри музиката запяха български хитове. Сътрудничеството на двамата музиканти прераства в първото пътуване на Сара до Европа, участието ѝ в два от най-разпознаваемите общностни фестивали в България – „Варуша Юг“ във Велико Търново и „Реките на София“, както и балканско турне. Сара ни разказа и за любовта си към кънтрито и работата си като доброволец.

Фондация „Америка за България“: Живеете в Нешвил, щата Тенеси, познат като столицата на кънтрито. България обикновено не е на радара на професионалните кънтри изпълнители. На какво дължим присъствието Ви тук?

Сара Харалсън: Никога не съм предполагала, че ще посетя България. Музиката ме доведе тук случайно, но за мен преживяването е толкова приятна изненада. През април Барни Есвил се свърза с мен през сайта SoundBetter.com. Много музиканти от Нешвил като мен, а и по света, са на този сайт, тъй като той позволява да работим заедно или да наемаме свои колеги за музикални проекти. Работила съм с хора от цял свят през платформата: записвала съм вокали за проекти на колеги, работили сме в екип по общи начинания. Затова не ми се стори необичайно, когато Барни се свърза с мен, за да запишем песен. Свикнала съм да работя така. Барни ме покани да изпълним заедно „Здравей, как си, приятелю?“ и ми разказа за историята на песента – че е преведена от популярна българска песен. Записах вокала в моето домашно студио в Нешвил и му го изпратих. Той попита дали може да издаде парчето с мен като гостуващ изпълнител и аз казах „да“. Има го във всички платформи за стрийминг на музика. А през май Барни сподели, че песента е в класацията Hotdisc Top 40 UK Country Chart, менажирана от Country Music Radio Nashville [през юни песента достигна 15-о място, бел.ред.]. Страхотно е, че пожъна такъв успех.

Не се среща често подобно звучене в съвременната кънтри музика в Нешвил. Песента създава едно много различно усещане. Може би защото кънтри версията произлиза от по-стара песен, някогашен хит в България, преведен на английски… Радвам се да чуя колко популярна и добре приета е тук, особено новата версия. Барни ме държеше в течение за успеха на песента и в края на юни вече дискутирахме евентуалното ми идване в България за няколко съвместни концерта. Тогава научих за истинската самоличност на Барни! (смее се) Нямах представа, че той е и заместник-кмет на този град! Тогава започнахме да планираме цялото турне.

„Америка за България“: Какво Ви привлече в този проект? Може би темата на песента или нещо друго?

С.Х.: В кънтри музиката сме свикнали да пеем за любов, за разбити сърца и за всякакви взаимоотношения, но не толкова често за приятелство. Темата за приятелството би трябвало да присъства по-често в музиката според мен. Песента определено ми се стори привлекателна тематично. Хареса ми посланието ѝ: „Нека се съберем, независимо къде се намираме и да си прекараме добре“. Допадна ми и мелодията. Стефан Диомов [автор на музиката на „Здравей, как си, приятелю?“ и „Приятели“, бел.ред.] създава много интересни истории и мелодии.

„Америка за България“: Къде е мястото на приятелството и приятелите във Вашия живот?

С.Х.: Нуждата от силни приятелства и връзки е универсална, дори в музиката. Може да имаш много талант и умения, но далеч по-важни са връзките и приятелствата, които ти помагат да напреднеш.

„Америка за България“: По принцип приятелството е нещо много лично. Затова възможно ли е според Вас приятелство между държави, и не са ли творчески проекти като вашия с Барни Есвил негово олицетворение?

С.Х.: Хората в Нешвил, в кънтри сектора, обикновено търсят сътрудничество с други музиканти от Нешвил или най-много от САЩ, защото кънтри музиката може да бъде доста тясно свързана с родното място. Въпреки това, жанрът е много добре приет и обичан в цял свят. Беше вълнуващо да науча през последните няколко години колко хора по света обичат кънтри музика и историите, които разказва.

Приятелствата с хора от различни части на света са страшно важни, защото музиката е универсален език. Всички искаме едни и същи неща, искаме да живеем в разбирателство, искаме хубава музика, приятелства. Прекрасно е да работим с хора от цял свят и да си разказваме истории чрез музика.

Впечатляващо е да видиш приятелствата, които се създават между държавите чрез фондации като вашата и чрез музиката. Песни като тази припомнят, че може да има приятелства и любов и между държавите, независимо какво се случва по света.

Текстът на „Здравей, как си, приятелю?“ е толкова обединяващ и те кара да забравиш за световните конфликти поне за няколко минути.

И друг път съм работила с хора от разстояние, но това е първият ми път в Европа. За първи път имам и възможността да се срещна с международен партньор. И да, това беше първото ми международно турне! Започнахме във Велико Търново с фестивала „48 часа Варуша Юг“ и след това се отправихме към Ниш, в Сърбия. Свирихме в Крайова, Румъния, после се върнахме в Търново, а след това потеглихме към Скопие, Северна Македония, последва Солун, Гърция, и най-накрая София. Беше малко главозамайващо, но наистина страхотно изживяване.

„Америка за България“: Имате дългогодишна връзка с музиката – идвате от музикално семейство, а самата Вие пишете музика от 10-годишна. Разкажете ни повече за вас, моля.  

С.Х.: Дядо ми беше блуграс музикант. Винаги свиреше нещо на акордеона си. Той и майка ми винаги са ме насърчавали да се занимавам с музика. Още като бях дете, майка ми ме записа на уроци по пиано и музикален театър, така че винаги съм била привлечена от музиката.

Моите братя и сестри са много по-големи от мен и в моето детство вече бяха напуснали дома ни. Растях, чувствайки се като единствено дете. Ето защо мисля, че бях толкова привлечена от музиката – тя беше емоционален отдушник, начин да изразя чувствата си.

Когато завърших гимназия в Ноксвил, в източната част на Тенеси, заминах да следвам музика в университета „Белмонт“ в Нешвил. Моята специалност беше музикален мениджмънт и продуциране. Била съм от бизнес страната на музикалната индустрия и имам опит в сферата на възнагражденията и лицензирането. В същото време работя по собствената си музика като артист и автор на песни. Това, че разбирам от договори между изпълнители и студиа и как се формират хонорарите на артистите, е страшно полезно за собствената ми кариера.

По време на Ковид започнах да продуцирам музика и засилих онлайн присъствието си, за да работя върху песни с хора от цял свят.

„Америка за България“: Откъде черпите вдъхновение за Вашата музика?

С.Х.: В кънтри музиката е много важно да създаваш автентично съдържание. Това е смисълът на жанра – автентичност, разказ. Вдъхновявам се предимно от преживявания от реалния живот, срещи с хора и пътувания. Разнообразните преживявания са изключително важен източник на вдъхновение. Но по време на Ковид започнах да гледам отвъд обичайните партньорства. Реших, че няма да пиша и работя с едни и същи хора постоянно, а ще търся общи приекти с професионалисти от други области и в международен план. Пиша музика и в други жанрове, за да видя докъде мога да стигна творчески и къде ще ме отведе музиката.

„Америка за България“: Какво е кънтри музиката за Вас – освен жанра, в който се изявявате най-често?

С.Х.: Като бях дете, вкъщи се слушаше различна музика. Майка ми много харесваше поп и рок. Дядо ми обичаше блуграс, а баща ми винаги е обичал кънтри музиката. Израснах в югоизточната част на Щатите, където кънтрито е много популярно и това е една от причините, поради които бях толкова повлияна от него, но също така просто обичах историите в текстовете и автентичността на жанра. Стори ми се подходящ жанр за мен, особено заради разказването на истории. Започнах с пиано, но в гимназията се научих да свиря и на китара и наистина се влюбих в този инструмент. Истински се влюбих в кънтри музиката, когато се преместих в Нешвил и започнах да работя с други автори на песни.

Също така е лесно да се припознаеш в жанра „кънтри“. Дори хора, които не слушат тази музика, я намират за близка, защото може би са имали подобни преживявания.

„Америка за България“: Споменавате на уебсайта си, че вярвате в лечебния потенциал на музиката. Можете ли да разкажете повече за това?

С.Х.: По време на следването ми в Нешвил преподавателите постоянно ни повтаряха: „Творете, пишете песни, но докато не разберете каква е мисията ви като творци, кои сте и какво целите с изкуството си, няма да стигнете доникъде с музиката“. Много мислих над това. От 2015 година съм редовен доброволец в организацията „Музиканти на повикване“ – изпълнявам песни пред нелечимо болни хора. Този опит наистина ми отвори очите, защото разбрах, че това са хората, които се нуждаят от музика най-силно. Убедих се, че музиката наистина има лечебна сила и реших, че може би това е моята мисия – да подарявам на хората близка до сърцата им музика.

Моята песен „Синя панделка“ е написана за майка ми, която почина миналия декември. Тя имаше възможност да я чуе, преди да почине. След смъртта ѝ исках да споделя песента с останалия свят и я издадох през март – Световен месец за борба с рака на дебелото черво. Така много хора, борещи се със същото заболяване, успяха да чуят песента. Това е една от най-специалните песни, които съм издавала, защото мога да видя въздействието ѝ върху хората.

Майка ми беше социален работник и юрист и винаги ме насърчаваше да се занимавам с музика и да преследвам мечтите си, независимо какви са те.

„Америка за България“: Значи и музиката, и грижата за околните се предават по наследство във Вашето семейство! Каква роля играе доброволчеството във Вашия живот?  

С.Х.: Израснала съм с него – да помагат е нещо, което всички около мен правят. В училище също полагаме определен брой часове доброволен труд. Това е много важно, защото показва на хората, че ви е грижа. Не е нужно да получаваш нещо в замяна, за да помагаш. Светът не се върти около мен и моите интереси. С удоволствие отделям от времето си за другите и затова обичам да доброволствам като „Музикант на повикване“. В една музикална кариера има толкова трусове, неуспехи и разочарования. Но когато дарявам музика на хора, които имат най-голяма нужда от нея – които дори не могат да станат от леглата си или са приковани към стаите си – си припомням защо съм в тази професия.

Фондация „Америка за България“ насърчава развитието на активни местни общности и е горд поддръжник на инициативата „Реките на Велико Търново“, част от фестивала „48 часа Варуша Юг“. Концертът „Светулка над реката“, включващ музика от Америка и България, помогна за набирането на средства за обновяването на детското отделение във великотърновската болница.