Мръсен речен канал, одраскано с графити междусградно пространство и покрив на паркинг не се вписват в ничия представа за културно средище. Изключение правят „Колективът“.

Екипът на софийската фондация и нейният основател Мартин Янков често виждат потенциал на места, които другите биха подминали. Чрез артистични намеси и културни събития от по няколко дни до цял сезон, групата дизайнери, архитекти и събитийни мениджъри показват, че паркинг пространство в София и бивша индустриална зона в Русе могат да се превърнат в прекрасни места за забавление и отдих.

„Колективът“ също доказва, че с творчески подход и подкрепата на местната общност, подобренията в градската среда не е нужно да са скъпи. Нещо повече – те са източник на приходи, защото привличат туризъм.

Най-важният ефект от преобразяването на занемарени пространства според „Колективът“ обаче е възможността там местните да се срещат и да се обединяват за постигането на общи цели. Като например превръщането на квартала и града им в по-добри места за живот, работа и създаване на семейство.

Най-скорошната намеса на „Колективът“ преобрази сърцето на Младост 4 в София с подкрепата на Бизнес Парк София, Фондация „Америка за България“ и партньори. Пъстри детски площадки, удобни пространства за сядане, места за работа на открито и културни прояви всеки уикенд са само част от причините Бизнес Паркът да е най-вълнуващото място в града тези дни.

През годините „Колективът“ печели редица награди за работата си за подобряване на градската среда. Последното им признание е от юни тази година – те се преборват с над 1 500 други организации от цяла Европа за награда на Новия европейски баухаус – най-престижното европейско отличие за устойчиво градско развитие.

Разговаряхме с основателя и главен мечтател на „Колективът“ Мартин Янков за неговия „позитивен бунт“ срещу нагласата, че „няма как да стане“, за будните българи и за потенциала на градските намеси да привличат туризъм и да събират хората.

Фондация „Америка за България“: „Колективът“ е само на три години, но вашата история с градоустройството и обновяването на градската среда е много по-дълга. Каква е предисторията на „Колективът“?   

Мартин Янков, Колективът: Още след седми клас кандидатствах в Строителния техникум [сегашната Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, бел. ред.], специалност „Парково строителство“. Това беше единственият предмед, по който имах отлични оценки… [смее се] След като завърших училище, следвах ландшафтна архитектура в Англия. Докато не ми започна първата лекция обаче, не осъзнавах колко е силна и въздействаща тази професия – как има огромна сила да променя съдбата на цял град и на хората, които живеят в него. По време на следването си видях как ние наистина можем да влияем на средата, в която живеем. Средата ни не е даденост, която да не можем да променим. Напротив ние имаме огромна сила да го правим. Така се оформи желанието ми да създам „Колективът“.

„Америка за България“: Каквo се опитвате да промените с колегите в „Колективът“?

Мартин Янков: Основната цел е да направим средата в България по-приятна. Живеем в златна земя, със златни хора, със златни възможности и потенциал. Идеята е да променим най-пренебрегнатите неща, например реките ни. Реките са едно от първите неща в градската среда, чиято промяна ще има осезаемо въздействие. Така започнахме с проекта „Реките на града“ през 2021 година.

Реките са нещо основополагащо за един град. През повече от 90% от градовете в света минава река. В същото време реките са обединяващ фактор за някои градове и тази инициатива може да се мащабира в различни градове, стига да се покаже правилният пример.

Започнахме в София първата година, след това направихме „Реките на града“ и в Русе с подкрепата на „Америка за България“, а след това и на други организации. След Русе с нас се свързаха от Община Габрово, за да привлекат добрия пример и в тяхната община. За втора година ще правим „Реките на града“ в Габрово.

Друга наша инициатива е „100 стола“ [чрез която беше трансформирано пространството около ул. Будапеща 1 в София, бел. ред.]. Идеята е тези инициативи да живеят собствен живот. Чрез тях могат да се съживяват градски пространства от София до Лондон. Ще се радвам един ден да дадем нещо и на Европа, и на света, кой знае. Мечтата ни е, че този импулс ще генерира и перманентни промени.

Чрез съживяването на занемарени пространства и превръщането им в културни и събитийни центрове, можем цялостно да повдигнем туристическия потенциал на София и България.

„Америка за България“: Енергията на вашите събития и проактивността на „Колективът“ са изключително зареждащи. Вас самия какво ви зарежда?

Мартин Янков: Някой беше казал скоро, че тези трансформации на пространства показват, че сами можем да направим да е по-добре. В България има едно чувство, че „тук е така“. С това, което правим, показваме, че всъщност може да е другояче и то лесно. Силата да променяме средата е в нашите ръце.

От малък навсякъде чувам оплакване. „Това не може да стане, тая държава я съсипаха, тук нищо не е наред…“ Обречени сме, едва ли не. Този негативизъм е създал един позитивен бунт в мен.

Няма „не може“. Винаги има начин. Непрекъснато се срещам с омърлушени, негативно настроени хора. Но когато имаш позитивна, бунтарска идея – като да облагородиш някоя градинка по някакъв артистичен начин – много лесно ще си намериш съмишленици.

„Америка за България“: Вашата работа превръща на пръв поглед доста различни хора именно в съмишленици – в общност. Как се стига от нова градинка до общност?  

Мартин Янков: Едно време, когато са създавани жилищните комплекси като Люлин [където е израснал Мартин, бел. ред.], Младост, Надежда и Дружба, са предвидени доста големи междублокови пространства, които са се използвали доста активно. От години насам обаче тези междублокови пространства не са мръднали. Пейките са се разкапали, от време на време се събират съседи, за да купят нови дъски и да ги оправят, но в много случаи това не е случва.

Сега хората задоволяват социалните си нужди в телефона и са по-отчуждени. Нямаш повод да се срещнеш с някой съсед и да се заприказваш. Всеки е забързан, отива на работа, връща се, спи, събужда се, излиза – няма възможност за интеракция. За да се промени това – а е важно да се промени, защото е важно да се познаваш с хората, които живеят около теб, да има някаква социална среда, да се обединявате, да си общувате – трябват добре направени градски пространства. Ако самите хора участват в тяхната направа и обновяване, ние можем да създадем връзка между тези хора.

Има подход в градоустройството, който въвлича различни заинтересовани страни, най-вече местната общност, в процеса на планиране, на дизайн и след това на изграждане и поддръжка на публичните пространства. И по този начин хората се овластяват да се разпореждат със земята, която ползват. Не идва общината да им каже, „Ето тук ще седите, тук ще играете, тук ще правите еди какво си“. Хората сами решават: имаме нужда от спорт, от места за децата ни, от градинка за кучетата ни. Когато по този начин се случи планирането и особено когато хората са въвлечени в самото изграждане на тези въпросни територии – дори само да боядисат пейките и да лакират катерушката – те вече припознават мястото като свое. И в този процес се запознават едни с други и се създава общност и качествена градска среда, която ни държи сплотени.

В Младост 4 въвлякохме много от живеещите в квартала и служителите на компании да участват в дизайна на тази намеса, която се случи в края на месец юни. В Русе също успяхме да въвлечем доста хора – работихме с няколко техникума, с училището по изкуствата, с младежи от професионални гимназии, които искат да правят нещо в ръцете си. Гледахме да използваме техните умения и желание за развитие за направата на тези пространства. Беше наистина успешно. Всички младежи, които въвлякохме, участваха отново и през втората година. Някои от тях дойдоха и в Стара Загора за фестивала „На зелено“/„Реките на града – Стара Загора“ през юни.

В Стара Загора нашето участие беше по-скоро спомагателно, покрай темата за парк „Бедечка“ да се запази като парк, а не да се застроява. Местни организации организираха събитието и ние се включихме в тяхната кауза, което изпълнява и другата цел на „Колективът“ – освен да подобрява градската среда, да създава връзки между различните градове.

„Америка за България“: Виждате ли наченки на национална общност от хора, които работят за общото благо?

Мартин Янков: Навсякъде в България, където сме били, има общности на дейни хора за по-добра градска среда и по-качествен живот в града. Например в Русе си изплетохме един колектив от съмишленици, които са много силни и правят много смислени инициативи заедно. Сдружение „СъГраждани“ обединява различни НПО в Русе. Някои се занимават с рециклиране на отпадъци, други с по-чиста градска среда, трети със спорт, четвърти с култура, пети с опазване на архитектурното наследство. Има готини, дейни хора във всеки град. Работим задължително и с бизнеса, и с местната власт, също така.

Още след първото издание на „Реките на София“ хора от Благоевград се свързаха с нас. Те са от различни слоеве на обществото – едни се занимават с бизнес, други с нещо друго, но се обединяват около каузи, например да си почистят реката, и са градолюбци – обичат си града.

В Стара Загора има много силна местна общност, която спря застрояването на парк „Бедечка“ преди години, даже има студентски дисертации за толкова бързо организиралата се местна общност в защита на града си.

„Америка за България“: Какво е предопределящо за успеха на „Колективът“ според вас?

Мартин Янков: Във всичките ни проекти са били въвлечени много хора и организации – това е най-силната страна на нашата организация и точно заради това сме постигнали всичко до момента. Най-простият пример – как започна всичко с „Реките на София“. Аз не можех да организирам събития, обаче изскочи една приятелка, която се е занимавала със събития и с намиране на спонсори, изскочи друг, който се занимава с комуникация, трети с архитектура, четвърти с фестивали. Петър Димитров, организаторът на фестивала A to Jazz, даде ноухау, даже пое едната от трите локации – на Орлов мост, която неслучайно беше най-успешната. Всъщност се получи едно много успешно събитие. Ясно си пролича каква сила има да обединяваш различни страни в една обща идея.

Трябва да ти харесва това, което правиш. На мен ми харесва да преобразявам места, да наблюдавам как хората се радват на нещо, в чието създаване съм участвал. Това ми носи вътрешно удовлетворение и удоволствие.

„Америка за България“: Да поговорим за последната ви намеса. В Бизнес Парка проведохте анкети сред служители и живущи в квартала. Изненада ли ви това, което споделиха хората?

Мартин Янков: Допитахме се до жители на Младост 4 и работещи в Бизнес Парка, за да добием реалистична представа от какво има нужда. Разговаряхме с хора на високи мениджърски позиции от различни бизнеси, които обитават Бизнес Парка, както и с управата на самия Бизнес Парк, хора от чистачката до собственика.

Чрез анкетите разбрахме, че хората имат най-голяма нужда от детски площадки. В същото време някои от бизнесите негодуваха, защото служителите излизат в обедна почивка и няма къде да седнат, защото има майки с деца. Нашият извод беше да използваме пространство, което е изцяло неуползотворено и в което почти никой не ходи – покривът на паркинг сградата – и там да направим детска площадка, където хем майките да могат да ходят и долу да има по-малък наплив за пейките, хем да имат майките по-добра среда за децата със сертифицирана детска площадка, с въжета, с конструкции, балансьори и други, и освен това да отворим още повече пространство за сядане на работещите. Построихме пейки и масички с контакт, „Йетел“ пуснаха безплатен високоскоростен интернет за целия Бизнес Парк. Дизайнът до голяма степен е направен вследствие на тези проучвания.

Нещо, което не очаквахме, беше, че хората от един бизнес, от една сграда биха искали да се познават с хората от другия бизнес, точно заради желанието да има някакъв социум. Допитахме се до директорите „Човешки ресурси“ и до собствениците какво мислят за това, защото хипотетично има някаква конкуренция между тях, но получихме отговори, които бяха противни на това. Чрез събитията, които организираме, сме заложили механизъм да се социализират хората от различните бизнеси, така че като отидеш на работа, да знаеш, че можеш да се чувстваш по-добре, че можеш да срещнеш нов приятел.

„Америка за България“: Какви други места сте си набелязали за преобразяване в София?

Мартин Янков: Десетки са. В златния център има римски руини в правоъгълника между Халите и ЦУМ, между Джамията и църквата „Света Петка“ – това място в момента е почти напълно несоциализирано. Със съвсем лека намеса – с малко временна растителност в кашпи и със столчета, мястото ще се превърне в едно от най-социалните места в София. И това ще струва няколко десетки хиляди лева, не милиони. Ще бъде огромен плюс за нашата история, за туризма ни, за града ни като цяло.

Някои от нещата, които правим, са просто събития за три дни, но се опитваме да ги задържаме и за по-дълго време. Намесата в Бизнес Парка е там за цяло лято, като през зимата ще развием проекта за перманентната намеса.

„Реките на София“ ще дадат своя първи перманентен плод в градската среда – на 1 септември до Топлоцентрала, в Южен Парк 2, ще открием официално градски речен плаж почти в центъра на София.

Ако активираме всички занемарени пространства, ние ще превърнем столицата ни в топ туристическа дестинация.

„Америка за България“: Къде виждате София след 10 години?

Мартин Янков: Виждам София като един град, който използва ресурсите си – природните, като реките и минералната вода, използва историята си. София след години е град с квартали, които са живи и самоинициативно и с помощта на общината се възраждат и процъфтяват по един много красив, органичен начин.