Търсене
Close this search box.

Защо България? Ребека и Крис разказват

Колко са 17 години? За 17 години човек достига физическа зрялост; за същото време се изплаща ипотека. Пълният курс на обучение от първи клас до университетска диплома също трае толкова. За 17 години средностатистическият американец сменя четирима работодатели.

Но ето че вече 17 години Ребека и Крис Матлън са непоклатими в ангажимента си към България – към нейните демократичните процеси и икономически напредък. Крис Матлън е председател на Борда на директорите на Фондация „Америка за България“ от юни 2018 година, като преди това е негов член, както и член на Борда на директорите на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) от 2002 до 2015 г. Ребека е спътницата му в живота и в почти всяко едно от посещенията на Крис в България през последните 17 години.

Когато двойката посещава страната за първи път през 2002 г., България все още не е член на ЕС и НАТО, за IT сектор не се говори, а световната банкова криза от 2007 – 2008 г. е в необозримото бъдеще. Дългогодишният опит на Крис именно в международния банков сектор е причината да получи покана да стане член на Борда на БАИФ и да помага и за дейността на Българо-американската кредитна банка (БАКБ).

Работата на Крис във Фонда и по-късно във Фондация „Америка за България“ е свързана с насърчаване на предприемачеството, въвеждане на съвременни образователни практики в българските училища, подкрепа за стартирането и разрастването на бизнеси, насърчаване на прозрачността и ефективността в съдебната система, активно промотиране на възможностите за туризъм в страната и много други.

„Беше страхотна идея.“ Така Ребека коментира решението им да приемат толкова отговорен ангажимент само няколко години след оттеглянето и на двамата от активен професионален живот. „А и Крис беше точният човек за работата, която трябваше да се свърши“, казва тя. Освен това, винаги са обичали да пътуват и да опознават нови култури – защото така преминава по-голямата част от професионалния им път.

Крис и Ребека се запознават в началото на 70-те в Ню Йорк. Скоро се женят и се отправят към първото си международно приключение, в Нова Зеландия. През следващия четвърт век двамата живеят на четири континента; градят кариери в банковия сектор, като Крис помага за внедряването на пазарни практики в страни в преход и управлява банкови портфолиа за стотици милиони долари; отглеждат двама сина и стават свидетели на две от най-значимите събития на 70-те години, Ливанската гражданска война и Иранската революцията от 1979 г. Краят на Студената война ги заварва в САЩ, като през 90-те живеят в Ню Йорк и Калифорния. Когато се пенсионират, споделената им любов към планините ги отвежда в малко градче близо до Вейл, щата Колорадо, където се установяват в началото на 2000-та година. И тогава Крис получава поканата да работи за България.

И Ребека, и Крис признават, че до този момент са знаели много малко за страната. Оттогава я посещават поне два пъти годишно и стават запалени почитатели на българската кухня и природа. „Туристическият потенциал на България е невероятен. Иска ми се само повече хора да знаеха за него“, казва Крис.

Ребека полага усилия в тази посока, като разказва на всичките им приятели и познати за пътуванията на двамата из България (които включват живописни планински маршрути, както и изкачване на връх Мусала.) „Ако бях министър на туризма и имах бюджет за това, всеки щеше да знае за България“, казва Ребека. Дори и без бюджет, тя се справя доста добре – десетки хора са посетили България и Източна Европа в резултат от препоръките ѝ.

Крис и Ребека се заемат да опознаят и другата България – извън туристическите маршрути. По времето на Фонда посещават някои от бизнесите и градовете, в които Фондът инвестира и се срещат с хората там. След 2009 г. продължават да пътуват из страната, сега като част от Борда на Фондация „Америка за България“ – организацията наследник на Фонда, за да се запознаят с хората и общностите, подкрепени от нея.

След успеха на Фонда, Крис продължава да е ангажиран с България чрез Фондацията, защото „сме наясно, че все още съществуват трудности. Бихме искали демократичните идеали да възтържествуват и да доведат до реална промяна в страната“, казва той. За актуалните предизвикателства пред България той и Ребека научават чрез своята подкрепа за програми като „Обучение за млади професионалисти в сферата на правосъдието“ (JJPTP), чрез която български магистрати, прокурори и адвокати се запознават с най-добрите практики в американската съдебна система. През годините двойката посреща и организира събития за участниците в програмата в Денвър, Колорадо. Ангажирани са и с други програми в областта на съдебната реформа и гражданското общество.

„Ако в една страна няма върховенство на правото, ще ѝ бъде много трудно да привлече чуждестранни инвестиции. България се конкурира с редица други страни за тези инвестиции. Ако една компания не може да разреши възникнал спор по сключен договор в съда, тя просто ще отиде в друга държава“, казва Крис.

За Ребека загубата и похабяването на човешки капитал е едно от най-сериозните предизвикателства пред България. „Много съм загрижена за изтичането на мозъци. Притеснява ме и проблемът с ромите. Ромското население нараства и изглежда, че не се интегрира в обществото толкова бързо и ефективно, колкото е необходимо“, казва тя.

В туризма също има още много работа. „Приемам това като дългосрочен проект. Фондацията може да бъде част от разрешението на това предизвикателство“, казва Крис.

Независимо от предизвикателствата, Крис и Ребека виждат значителен напредък в редица области: технологиите, земеделието, доброволчеството, образованието. Тези постижения и хората, които срещат през годините, са постоянен източник на вдъхновение и причината ангажиментът им тук да продължава вече толкова години.

„Срещнах младата жена, която стартира TimeHeroes [най-голямата платформа за доброволчество в България, съосновател на която е Яна Бюрер Тавание. Бел.ред.]. Разработва идеята, докато пие кафе с приятели. И вижте резултатите [51 000 регистрирани доброволци, 1700 успешно приключени каузи в цялата страна. Бел.ред.]“, казва Ребека. „След всичките тези години мога да кажа, че се прибирам у дома вдъхновена.“

Крис споделя сходни чувства: „У по-младото поколение има желание. Колкото повече опознавам младите българи, толкова по-голям оптимист съм за бъдещето на страната. Ще има по-добри дни за България, а ние ще бъдем част от тази еволюция.“

Еволюция? Толкова време ли ще отнеме наистина?

„Гледам на това като на дългосрочно занимание. Но ние ще сме част от него“, казва Крис.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.