В момент на вдъхновение или добросъвестност преди 17 века един от майсторите, работещи по Епископската базилика на Филипопол, старателно извайва АЛЕ в основата на мраморна колона, завещавайки на поколенията интересна загадка: Буквите част от неговото име ли са или от името на каменоделското ателие, за което работи? Или това е просто послание за колегите му? Ако се е отчитал за свършената работа, защо не е оставил посланието с боя, както е било практика на строителните площадки тогава?
Може ли да допуснем, че АЛЕ (Александър?) бил особено горд от произведението си и така увековечил своето авторство за поколенията?
Едва ли ще узнаем някога – и АЛЕ ще остане една от неразгаданите енигми на Епископската базилика на Филипопол.
На древния каменоделец може да е отредена анонимност, но тук бихме искали да покажем онези, които запретнаха ръкави и не се поколебаха да изцапат ръцете си през последните шест години – майсторите и доброволците, които помогнаха за връщането към живот на Базиликата: археолози, реставратори, зидари, машинни оператори, чистачи, електротехници, изложбени специалисти, доброволци.
Списъкът с имената им е толкова дълъг, че би изпълнил собствен подов пласт в Базиликата или цяла книга. Този фотографски разказ е запечатал техния принос и ни напомня, че внушителен проект като Базиликата е дело на стотици, ако не и на хиляди хора като АЛЕ. Тук уловихме някои от лицата им, като не претендираме за изчерпателност. Дали с риене на пясък, чистене на отпадъци, свързване на електрически мрежи, сглобяване на изложбени инсталации и машини или пренасяне на тежки предмети – всеки един от тях е допринесъл за написването на най-новата глава от историята на Епископската базилика на Филипопол.