Меню
Меню

Иван Стоянов, „ботевецът“ от Карнобат

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email

Вместо познатото дразнещо жужене на училищния звънец, в училището звучи модерна музика, избрана след гласуване от учениците. И наместо да възцари сконфузена тишина при появата на директора в училищния коридор, младежите въодушевено се вкупчват около него, за да му кажат „Здрасти!“ или за да му „дадат пет“.

Училището е „Христо Ботев“ в Карнобат, а директорът е Иван Стоянов. Иван е прекарал по-голямата част от живота си в училището – 12 години като ученик, после 11 като преподавател по история, а през последните 12 – като директор, посвещавайки му почти цялото си време. Отдадеността си обяснява с урок, получил рано в академичната си кариера – от училищната чистачка. „Тя наистина се грижеше за училището, все едно е у тях“, разказва той. „Тя ме научи, че независимо с какво се занимаваш, дали си директор на училище или чистачка… Иска си работа, иска си сърце – без сърце, всичко остава посредствено“.

Топлота, човечност, сърцатост, разбиране – точно това е усещането при среща с карнобатския директор, а не академична строгост. Въпреки че окуражава учениците да са силни и самостоятелни и да вземат собствени решения, вратата на Иван е винаги отворена за тях и те често се обръщат към него както по академични, така и по лични въпроси.

„В училище не възпроизвеждаме само знания, а създаваме човечност. Стремим се да развиваме личностните ценности на учениците – да бъдат комуникативни, емоционално силни, за да успеят да постигнат мечтите си“, разказва Иван. „Ние вероятно няма да можем да направим нашите 800 деца в училище най-успешните състезатели или пълни отличници, но искаме от тях да станат хора. Всички деца трябва да имат шанса и ако поне на един-двама, които не биха имали тази възможност, сме показали пътя – тогава сме успешни“.

Училището притежава „стена на доброто“, на която ученици слагат интересни послания, свързани с мира, разбирателството и приемането на различията. Идеята за стената се заражда, тъй като в училището се обучават деца от всякакъв произход. „Има деца, чийто родители са в чужбина, със сложни семейни взаимоотношения, деца от малцинствени групи, които страдат заради предразсъдъци. Всъщност, нашата роля е първо като възрастни и след това като учители. Съпреживяваме и техните истории, защото това е наша отговорност“, обяснява Иван.

Акцентът върху толерантността към различията е свързан и с историята на учебното заведение, което е създадено в началото на 20-ти век като училище за български бежанци, прокудени от Османската империя. „Затова дълго време на него е гледано с други очи“, разказва Иван. Но благодарение на това отношение, училищната общност е истинска сплотена, а нейните членове – т.нар. „ботевци“, винаги са се подкрепяли взаимно.

Връзката на възпитаниците с училището продължава и след завършването им. Много от тях, като кмета на града Георги Димитров, бившия заместник-министър Диян Стаматов и Луиза Славкова от „Софийска платформа“, говорят за училището като за „тяхното“ училище години след дипломирането си и живо се интересуват какво се случва с него, казва Иван. Някои отделят от времето си, за да посетят училището и да споделят опита си с учениците – като Радослав Радев, студент по софтуерно инженерство в Манчестър, който направи обучение на учениците в новооткрития технологичен център в училището.

„Христо Ботев“ е едно от 23-те „Училища на бъдещето“, чиито проекти за създаване на иновативни центрове по технологии и науки са подкрепени от Фондация „Америка за България“ през последните две години. Новоизграденият център в училището включва нови лаборатории, мултифункционалната зала с 360-градусов изглед и 3D принтер и скенер, с които дори и малките ученици вече работят с лекота и интерес.