Превърна се в традиция да посещаваме Белене на прага на лятото – когато в града и на едноименния остров отново кипи живот след мразовитите дунавски зими. Именно тогава са най-ярки контрастите на мястото – едно от най-красивите, но и най-злокобни места в България.
По време на тазгодишното ни посещение, на 13 и 14 май, към нас се присъединиха нашите партньори от фондация „Софийска платформа“, историците Даниела Колева и Момчил Методиев и представители на дипломатическия корпус в България.
Наши спътници бяха и двама оцелели от някогашния концлагер „Белене“ – 79-годишният Халил Расим и 94-годишната Цветана Джерманова. Заедно почетохме паметта на хилядите жертви на бившия комунистически режим в страната.
Благодарим на кмета на Белене Милен Дулев, на Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“, на отец Паоло Кортези, на местната общност и на екипа на хотел „Престиж“ за организацията, топлото посрещане и гостоприемството през целия ни престой!
Запечатахме нашето пътуване в пъстър фоторазказ:
В началото на лятото остров Белене (познат още като Персин) наподобява място, сякаш излязло от документален филм за зова на дивото: растителността сякаш избуява за една нощ, птичите колонии са стотици, а рояците насекоми – хиляди.
Тревата расте не въпреки, а благодарение на асфалта…
Най-големият български остров на Дунава е част от комплекса Беленски острови, обявен през 2002 за зона от международно значение. Дом е на повече от 470 вида растения и над 1100 вида птици и животни – рай за наблюдателите на птици и любителите на природата. Нещо повече, десетките километри павирани алеи на острова биха го превърнали в идеална дестинация за колоездачи и други спортисти.
Фондация „Америка за България“ подкрепя няколко проекта за развитие на туризъм в Белене и природен парк „Персина“ (част от който е остров Белене/Персин), сред които Фестивал на къдроглавия пеликан в чест на новозавърналите се на острова пеликани. Застрашеният от изчезване вид е една от най-едрите летящи птици на земята.
Преди 1989 г. на остров Белене е бил разположен страховитият концлагер Белене, където политически затворници са били въдворявани без съдебна процедура и подлагани на тежък труд и нечовешко отношение години наред. Някои от тях никога не се връщат у дома. И до днес в западната част на острова има затвор, който ограничава достъпа както до природния резерват, така и до мястото на някогашния концентрационен лагер. Посетителите трябва да подадат молба за разрешение до министерството на правосъдието, за да посетят острова.
Входният знак, който е временно преместен, гласи: „Да, човек звучи гордо! ТВО – Белене. 2 Обект.“ На заден план се вижда една от сградите от Втори обект.
Положихме цветя в памет на жертвите на тоталитарния режим в България пред все още недовършения мемориал в Белене.
Посетихме и някои от съоръженията от Втори обект на лагера. Зад решетките се вижда пано от експозицията „Пробиви в стената“. Портретите на лагеристи от изложбата са рисувани тайно от Петър Байчев – адвокат, художник и бивш лагерист в „Белене“. Изложбата може да бъде видяна във II обект на бившия концлагер.
Заедно Цветана Джерманова и Халил Расим прекарват близо четвърт век в лагерите. Разговорът с тях и с участието на Луиза Славкова от „Софийска платформа“ и историка Момчил Методиев беше наситено с емоции събитие.
Като момиче Цветана Джерманова се увлича по левите идеали на анархизма – в частност визията му за правда, свобода и равенство между хората. Въпреки идеологическите сходства между комунисти и анархисти, последните са подложени на гонения, след като режимът утвърждава своята власт. Цветана е на 20, когато от „идеологическа посестрима“ се превръща във „враг на народа“. Задържана е в края на 1948 година и прекарва четири години в лагерите „Босна“ и „Белене“.
Цветана разказва за времето, което прекарва в лагерите, „без капка мъст в душата ми и с огромно желание това, което ние преживяхме, да не се повтори никога. Считам, че съм длъжна да разкажа за болшевишката система, която дойде в името на „свободата, братството и равенството“, но, вземайки властта, забрави за тези идеали“.
На 23 години Халил Расим е осъден на 20 години затвор по обвинение в шпионаж. Излежава 14 години в Старозагорския затвор. След като отказва да смени името си по време на „Възродителния процес“, през 1985 г. е въдворен без съд и присъда в лагера „Белене“. След година и половина е изселен във Вълчедръм, Монтанско. Екстрадиран е от Народна република България през май 1989 г. Завръща се в България след демократичните промени.
„Аз съм щастлив, че мога да ви разкажа за това, което изживях, за да не го изживява никой никога повече“, казва Халил.
Все още може да бъде посетено спалното помещение, което Халил е делил с други въдворени в Белене.
Расим Берак (вдясно) е неотлъчно до големия си брат при срещите му с изучаващи историята на близкото минало в България. Расим се заселва в Истанбул, след като семейството им е прогонено по време на „Възродителния процес“ през 80-те години. Развива редица успешни бизнеси, сред които авиационен и строителен. Никога не прекъсва връзката си с България обаче – синът му живее тук, а един от бизнесите му разработва козметични продукти с екстракт от българска маслодайна роза.
Не толкова сполучлива е съдбата на Белене обаче. Някога планиран да бъде един от енергийните центрове на севера, Белене през 2022 е град на изоставени индустриални сгради и празни панелни блокове. Днес беленчани работят предимно в сферата на едва кретащото строителство, обработвателната промишленост и селското стопанство.
Белене е дом на малка католическа общност и няколко интересни забележителности, свързани със западното християнство – в града са паметникът на папа Йоан Павел II и два католически храма, единият от които е паметник на културата и в него се намира светилището на епископ Евгений Босилков – първият българин, обявен за блажен от папа Йоан Павел II.
Да се срещнете с католическия свещеник отец Паоло Кортези (на снимката) е част от преживяването „Белене“. Италианец по рождение, но гражданин на света по убеждение, този красноречив полиглот е най-добрият гид за града и острова. От години работи неуморно, за да съхрани паметта на жертвите на комунизма и да влее нов живот в местната общност. Отец Паоло също помага на много чуждестранни гости да открият природните красоти на дунавския град.
Красивата природа, културното наследство и хората в района са безценни ресурси, ако се използват разумно и с въображение. Няколко предприемчиви местни хора вече го правят. Хотел „Престиж“, кацнал на брега на реката с изглед към остров Белене, е добре поддържан и предлага добро съотношение между цена и качество. През хотела можете да резервирате риболовен тур или разходка с лодка до близките острови с местни рибари.
Белене е част от веломаршрута „Дунав Ултра“, който свързва Видин с Черно море. С колело можете да стигнете до съседните Свищов и Никопол, където любителите на историята ще открият множество древни и средновековни руини. Тук групата се снима пред останките на римската военна крепост Димум от 1-ви век сл.Хр.
Основана през 2013 г., фондация „Софийска платформа“ работи в сферата на гражданското образование, за да подпомогне повишаването на демократичната култура на българите и знанията им за комунистическото минало на страната.
Лятното училище за памет и демокрация „Защо ни е да помним“, организирано ежегодно от „Софийска платформа“ с подкрепата на „Америка за България“, провокира участниците да дискутират доколко и как трябва да се помни близкото минало и какви уроци за настоящето могат да се научат от историята. Тазгодишното издание ще се проведе от 26 юни до 2 юли. Крайният срок за кандидатстване е 25 май.
Снимки: Петя Вълкова, Красимира Буцева, Луиза Славкова, Цанислав Генчев и Силвия Зарева
